Без заглавие

Old Nessebar

2009-06-16T16:48:00.001+03:00

Пак на морето....

2009-06-16T16:42:00.001+03:00

История в снимки.....

Winnie the Pooh

2009-03-28T15:34:00.002+02:00

“If you live to be 100, I hope I live to be 100 minus 1 day, so I never have to live without you.”

“If ever there is tomorrow when we're not together.. there is something you must always remember. you are braver than you believe, stronger than you seem, and smarter than you think. but the most important thing is, even if we're apart.. i'll always be with you.”

“If there ever comes a day when we can't be together keep me in your heart, I'll stay there forever”

“You can't stay in your corner of the Forest waiting for others to come to you. You have to go to them sometimes.”

“Promise me you'll never forget me because if I thought you would I'd never leave.”

“Piglet sidled up to Pooh from behind. "Pooh," he whispered.

"Yes, Piglet?"

"Nothing," said Piglet, taking Pooh's paw, "I just wanted to be sure of you."”

“If the person you are talking to doesn't appear to be listening, be patient. It may simply be that he has a small piece of fluff in his ear.”

“Sometimes, if you stand on the bottom rail of a bridge and lean over to watch the river slipping slowly away beneath you, you will suddenly know everything there is to be known.”
“You can't help respecting anybody who can spell TUESDAY, even if he doesn't spell it right; but spelling isn't everything. There are days when spelling Tuesday simply doesn't count.” “I used to believe in forever, but forever is too good to be true.” “The hardest part is what to leave behind, ... It's time to let go!”

Нещата от живота...

2009-03-09T22:41:00.002+02:00

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята (мда)
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш - DONE
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз (до край)

11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева - DONE
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе - DONE

21. Да смениш бебешки пелени
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд - DONE
24. Да се напиеш с шампанско - DONE
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да ти избухнеш в смях в неподходящ момент - DONE
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен - DONE

31. Да поканиш непознат(а) на среща - DONE
32. Да участваш в битка със снежни топки - DONE
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш - DONE
35. Да държиш агънце в прегръдките си - DONE
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия - DONE
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода - DONE
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение - DONE
41. Да се возиш на високоскоростно влакче - DONE
42. Да биеш дузпа - DONE
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни - DONE
44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа - DONE
45. Да говориш цял ден с чужд акцент
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
48. Да имаш два харддиска в компютъра си
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави
50. Да си харесваш работата във всяко отношение - DONE

51. Да се погрижиш за някой, който е пиян - DONE
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
53. Да имаш откачени приятели - DONE
54. Да танцуваш в чужбина с непознат
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация
59. Да опиташ freeclimbing
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи

61. Да се разхождаш в полунощ на плажа - DONE
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка - DONE
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати - DONE
66. Да посетиш Япония
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
68. Да издоиш крава
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
70. Да се представиш като известна личност

71. Да пееш на караоке
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така - DONE
73. Да позираш гол пред непознати - DONE
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда - DONE
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш - DONE

81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро (мас ос х)
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено - DONE
86. Да посетиш известна историческа местност - DONE
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра - DONE
90. Да се ожениш

91. Да играеш във филм
92. Да провалиш купон
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо - DONE
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш
96. Да правиш секс в офиса - DONE
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция

101. Да се татуираш - DONE
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
103. Rafting
104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо - DONE
108. Да научиш десетопръстната система за писане - DONE
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
110. Да посетиш Лас Вегас

111. Да запишеш собствена музика
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш One-Night-Stand - DONE
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш
118. Да си погребал някой
119. Да си обръснеш интимното окосмяване - DONE
120. Да пътешестваш с кораб

121. Да говориш повече от един език гладко - DONE
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собствената си звездна констелация
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина

131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
134. Да дариш кръв
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
138. Да си направиш разкрасяваща операция
139. Да оживееш след тежка катастрофа
140. Да напишеш статия за важен вестник

141. Да отслабнеш една трета от теглото си
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш - DONE
143. Да караш самолет
144. Да погалиш Stachelrochen
145. Да разбиеш сърцето на някой - DONE
146. Да помогнеш да животно да роди
147. Да си изгубиш работата - DONE
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост - DONE
150. Да скочиш от 10 метра в басейна

151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор - DONE
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
155. Да стреляш с оръжие - DONE
156. Да ядеш набрани от теб гъби
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет - DONE
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции

161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни - DONE
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек - DONE
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци

171. Да видиш собствената си снимка във вестника - DONE
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота - DONE
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
178. Да погалиш хлебарка
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
180. Да прочетеш Омировата Илиада - DONE

181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша - DONE
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина и двойно по-възрастен - DONE
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език

191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството - DONE
195. Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата - DONE
197. Да бъдеш DJ
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет - DONE
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват

Not blond anymore!!!

2008-12-27T20:54:00.003+02:00

Едвам се навих, но се реших. Имиджа на блондинка е във ваканция :)

My best photos with my best friends

2008-12-24T22:10:00.002+02:00

Let it be :)

2008-12-02T19:06:00.003+02:00

Свобода на словото са го казали хората :)

Ориент 33

2008-11-18T20:09:00.002+02:00

Аз, провинциално дете, израснало в китните поли на Стара планина, сред люляците и река Осъм...аз вече не съм аз.
Тук, в този град, аз се противопоставях срещу всичко масово, борех се срещу еднаквостта, чалгата и простотията.
До снощи!
Всъщност зародишът на вмасовяването ми идва не от снощи...идва от онзи път на Радо Шишарката и от миналия петък на Десислава...
Да, да, ама у дома е друго.
Съвсем различно е, когато си в София, с група алкохолици и още по зле е, когато си в студентски град със същата тази група.
Понеделник, всичко чудесно. София, град като град, Най клуб и Версай обаче се оказаха прекалено празни за нашите хора. Затова бяхме длъжни да се качим в Ориент 33. Мястото, в което се разбиха всичките ми принципи.
Аз бях на ретро чалга! Признанието звучи тежко.
Трябва още утре да отида да се изповядам, че направих грях!

Ениуей, мисълта ми е съвсем друга. Хареса ми, по дяволите! Изключвам факта, че се бях напила, че срещнах едно мое бившо гадже и че после прегръщах тоалетната.

....Иначе беше хубаво. Имахме Вип маса и бонуси към нея. Правехме каквото си искаме...
................................В 5 часа ходехме по бардаци....но това е съвсем друга история....! ;)

Ориент 33 не е чак толкова лошо място, но моля ви, възпирайте ме друг път да посещавам такива мероприятия....
Има още друго нещо да споделя, но мисля, че момента не е дошъл...

To love

2008-11-17T20:28:00.000+02:00

Please just call me

2008-11-17T20:27:00.001+02:00

LOVE ME!

2008-11-17T20:25:00.000+02:00

10 неща, които трябва да знаеш за мен

2008-11-16T02:31:00.003+02:00

1. Обичам цветята. Боже, ако знаеш колко много ги обичам. Ако някой ми подари цветя, все едно ми подарва кола.
2. Обичам изгревите. Адски много. Карат ме да се усмихна. Правят ме щастлива. Не знам защо, но най-вероятно защото откривам някаква символика в изгрева - ново начало или пък...просто един красив ден.
3.Винаги, когато някой е казал, че ще се обади, седя и чакам на телефона и потрепервам, всеки път като чуя звън. Ужасно е. Но ми вдъхва толкова много адреналин.
4.Трудно заспивам, когато съм сама. Чувствам се неспокойна сама...също така и не мога да спя до късно, ако няма някой, чието присъствие да усещам.
5.Опитвам се да съм перфектна. Но понякога преувеличавам с перфектността и ставам досадна. :(
6.Плача само в два случая: по време на филм...или когато се чувствам виновна. А аз предпочитам да изкарам винаги своя гаден характер за виновник.
7.Никога не съм губила някой прекалено близък. Не знам какво е чувството, но и не искам да знам. Страх ме е от липсата на човек. Не знам как ще живея и дали въобще ще успея да живея.
8.Не обичам някой да ми казва как да решавам проблемите си. Просто търся винаги съчувствие и прегръдка. Ако кажа "имам нужда", тогава вече не е проблем, а тогава е наложително.
9.Не обичам да казвам на някой, че е сбъркал. Очаквам сам да види и поправи грешката си. Очаквам чрез мълчанието ми да се досетят, че грешат.
10.Винаги обичам много. Няма значение дали си заслужава или не. Просто обичам.

LOVE ME IF YOU DARE!

Агейн 4 ъс!

2008-11-05T02:33:00.002+02:00

Мразя гоооо!
Не, не го мразя, но съм толкова бясна. Това свръх неемоционално животно, което ме кара да ми настръхват косите и да се правя на детектив всеки път...
Нямам му доверие. Пък и как бих му имала. Измамник от класа. Мошенник.
Ама то това е. Магията е да обичаш лошите. Те добрите лесно се обичат.
Ама даже и не смея да му кажа, че го обичам. Всъщност не съм сигурна някак си. Но знам някои неща...
Знам, че без него не мога да заспивам...
Знам, че без него се будя рано....
Знам, че без него ми е някак самотно...
И знам, че без него хич не ми е спокойно.
Още повече ме дразни факта, че без него ще се чувствам непълноценна...
....а така хубаво се целува :-)

Сложно е да опиша желанието си да бъда с него. Правя всичко за него, без да искам нищо в отплата....
Обичам да му правя гювече и спагети :).
Обичам да го целувам за ушето.
Обичам да мрънкам, а той да ми се смее.
Обичам, когато ме хваща и ме вдига нагоре като дете.
Обичам всеки път във виенската да му носят Кола, вместо студен чай. :) Аз пия винаги колата. :)
Обичам да правя всяко нещо, което той ме моли.
А толкова много обичам да го изненадвам.
Обичам да заспивам на гърдите му.
Обичам и да ми топли крачетата.
Обичам да си слага крака върху моите и да ме прегръща (както прегръща възглавницата си).
Обичам, когато е изпил 2 уискита. :)
Обичам да ме пита дали съм неговото котенце.
Обичам всъщност да го целувам постоянно и навсякъде.
Дори обичам да спим на тесния диван в хола.

И май сега се чудя дали го обичам. Страх ме е да го призная. Пред себе си. И пред него де.
Страх ме е, че мога да го загубя. Веднъж направих грешката с признание дса загубя някой...а можех да си оставя нещата така. Но здраве да е...

В крайна сметка обичам толкова неща в него, че когато съм с него забравям всичко, което ме дразни в него и ... и не ми пука дали го обичам или не, дали той ме обича или не... искам да бъда с него...не искам онези проклети 150 км да ме делят от него и за миг.
Може би е доста голяма част физическа привързаност...не знам. Самата му личност ме успокоява и когато е с мен ми вдъхва доверие...
До момента, когато си отиде на София, при тъпата си съквартирантка...и тогава съвсем губя доверие....и ставам отвратително зла!

Не искам да го губя. Не че го обичам, просто съм свикнала с него и ...
не го давам на никоя!

Покер в любовта

2008-11-05T02:25:00.001+02:00

Когато се срещнахме, ти каза, че всичко е покер. Никой не знаеше дали ще спечели или ще фалира емоционално в битието на възлюбения.
Еротизираше образа ми. Спирах дъха ти. Простираше думи-мостове и ме викаше към приливите си с момчешки-напъпила радост, която облъхваше целия свят.
Лудешки се впусках. Мълчеше сърцето. Непосилните истини разбиваха бреговете на цялостта да се имаме.
Беше покер - онази игра с нулев резултат, в която победителят има всичко. Светът бе казино, а любовта валеше като печалбата на небесен керван, натоварен с хармония.
Тогава разбрах - колкото печелех аз, толкова губеше ти. И обратно. Нима има везни в любовта? - питах се в изумруденото стенание на очите ти. Защо, защо?...
Не приемах съществуването ни за равновесна точка. Играта на покер продължи достатъчно дълго, за да ограбим сетивата си. После сърцата. Накрая посегна дори на очите ми. Целуваше ги дълго и нежно. Пламтеше от възхита и питаше: Докога, докога?... Дамо духът ми витаеше наоколо с неустоимата привлекателност да опитомява душата ти.
Примамваше ви светлината ми. Беше ви тъмно, а аз осветявах игралната маса. Играчите ставаха все повече. Фалитите следваха един след друг. Защо никой не можеше да устои на моят блинд? Защо фалирахте, момчета?
И тогава разбрах. Аз не бях просто играч, аз не бях игралната маса, аз дори не бях играта. Аз бях казиното. Печелеше само най-добрият!!

http://sever.blog.bg/

IQ Test

2008-11-01T19:47:00.002+02:00

Със Зари отдавна имаме спор кой от двама ни е по-интелигентен. Аз се натискам, че съм по-умна от него, той обаче не вярва и си знае своето. Обаче намерихме решение на проблема. В събота следобед, хванахме двата нотбуук-а и си казахме старт на теста за интелигентност.
Наградата беше такава: който изкара най-много точки, то другият трябва да го слуша и да не му спори.

Борбата беше ожесточена. Бях усилила до дупка Дончо и Пачо Би. На всеки 20 въпроса го питах накъде е. В крайна сметка вървях с 10 въпроса напред от него. И резултатът беше налице. Хем свърших 10 минути по рано от него, хем имах 134 точки резултат, което е равно на МНОГО ВИСОКА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ!

10 минути таях дъх и гледах как решава тестовите въпроси. Накрая дойде и момента, в който трябваше да се натисне бутона "Изчисли моята интелигентност".
................128 точки за Зари! КОЕТО МОМЕНТАЛИЧЕСКИ МЕ ПРАВИ ПО-УМНАТА ПОЛОВИНКА ОТ НАШАТА ДВОЙКА!
Искаше ми се да ликувам, направо да му го навирам този резултат в лицето, но знам, че при мъжете е някак по-трудно да възприемат, че жената е по-умна и някак ще му нараня самочувствието.
Но пък вътрешната наслада, която получих е нечовешки яка!

Тестът се прави за 45 минути. Коефицента на Интелигентност(IQ)измерим с този тест варира от 80 до 160.Резултатите се категоризират както следва:
IQ от 80 до 90 - Интелигентност под средната
IQ от 90 до 109 - Нормална интелигентност
IQ от 110 до 119 - Интелигентност над нормалната
IQ от 120 до 129 - Висока интелигентност
IQ над 130 - Много висока интелигентност

Ето къде е кака ви!

Чаша кафе

2008-10-30T00:57:00.001+02:00

Събуждам се. Сама, без слънчевите лъчи. В стаята ми е толкова тъмно въпреки късния сутрешен час. Не изпитвам нужда от нищо, освен от кафе, цигара и въздух.
Кафе. Ароматът му. Израснала съм с него. Като бях дете само миризмата му ме събуждаше. И знаех, че някой е буден, че някой е започнал деня и че ще се погрижи за мен. Тогава не пиех. Кафе. Втълпяваха ми, че горчи, че е вредно. Но защо те го пиеха всяка сутрин? И някак виждах, че им харесва. Живеех заради този аромат. Когато не го усещах, ми липсваше.
Но пораснах. Първата ми чаша кафе. Горчеше, да. Но някак горчивината ми вдъхваше сили. Ароматът се промени. Сигурно защото се смесваше с дима на цигарите и двата парфюма. Но и без тях кафето пак беше различно. Вече поемах сама пътя. Знаех, че вреди. И цигарите също. И алкохолът. Но го правех. И го правя. А май и ще го правя. Стана ми навик. Обичах кафето. Не можех без него. Всичко започваше с кафе. И обикновено свършваше пак с кафе. Кафето беше лечението на всичко. И края. И всичко.
Тежка нощ?-Кафе. Разсънване?-Кафе. Първа среща?-Кафе.Последна среща?-Кафе. Скука?-Кафе. Махмурлук?-Кафе.
Най-универсалното нещо. Кафето. Сега си припомням нещо. Мамка му и на спомените...
Алкохол. Много. Силна музика. Цигарен дим. Аз и Той. Велико. Неописуемо. А сутринта? Кафе. Дълго. С три захарчета. Без чинийка. В чаша с картинка. И пластмасова лъжичка. Цигарите. Синьо GD. СИлни. Прекалено силни за мен. Ароматът. На кафе. На парфюм. На цигари. Поглед забит в чашата. Разбърквам кафето с такова усърдие. И не отмествам погледа си. Сякаш се опитвам да видя бъдещето си. Ама какво бъдеще търся аз в това кафе? Този ужасен черен цвят, където попаднаха белите зрънца захар и се разтопиха. А някои останаха на дъното. Но аз не ги виждам. Нищо не виждам. Бавно, но убедително дърпам от цигарата. Парата от кафето и димът от GD-то съвсем ми премрежват погледа и аз губя реална представа за нещата. Не мисля за нищо. МЪжкият парфюм. Кафето. Разменени без смисъл думи. И един край. На едно начало. Кафето ме събужда от съня от който така не искам да се събудя. Кафето ни разделя, но е единственото нещо, което ни свързва.
Кафето. Неизменно свързано с цигара. Празният ми поглед. Сутрешното слънце. В един момент мразя всичко. Искам да съм сама. Само с кафето и цигарата.
Но пък обичам този, който ми прави кафе сутрин. Обичам да съм с него. Боже, колко обичам неговото кафе. Защото знам, че ще ме спаси.
Но него вече го няма. Онзи човек. Научих се сама да си правя кафе. Сама си го пия. Сама пуша. Не говоря. Не споделям. Само мисля. И то какво? Защо съм сама. Обичам вече и шума. Дори на телевизора. Мразя самотата, когато съм сама. Но пък и мразя шума, когато не съм. Човек рядко е доволен.
Обичам на масата да има чаши. От кафе. Следи от хора. Пепел в пепелника. Живот.
Научих се да си правя кафе. Но го правя само за себе си и е тъжно. Тъжно е, когато няма кого да зарадвам. И си оставам сама.
Сама. С кафето, вече изпито. С цигарата, почти изпушена. С листа, написан с няколко думи. И със себе си. Всъщност наполовина със себе си. Загубила съм другата си част. Някъде. Сред хората. Не знам къде. Но и не искам да знам.
Изпитото кафе. Мога да си направя още. Но има ли смисъл? Просто кафе. Един навик. Порок. Но прекалено силен. По-силен от мен. И докато се усетя пак пия поредната чаша кафе. Все още е горещо. Но тази нежност, която първо докосва устните ми, после езика ми, а накрая възпламенява цялото ми тяло. Никой не може така. Всъщност на никой не вярвам така.
Леко нервна съм. И не ми се спи. А мина вече полунощ. Да не би вина да има кафето? Не.
Мислите. И кафето. Толкова неказани думи. Толкова несвършени неща. Толкова неспазени обещания. И кафето. Кафето ме лишава от всичко. И ми дава всичко. Всичко. Колко банално звучи. Почти колкото "обичам", "обещавам" и "винаги".
Притварям очи. Хапя устните си. Мисълта ми тече по-бързо, отколкото ръката ми може да пише. Нормално. Ама не съвсем. Защото треперя. Може би от многото кафе, от нетърпението, от чувствата, от тръпката.
Сега се замислям, че не всички обичат кафе. Те не го обичат, а аз не мога да живея без него. Това е все едно да срещнеш единствения и за теб да е всичко, но за другите - просто никой. Защото те не го познават. Въпрос на вкус. Аз избирам натрапчивия горчив вкус.
Пак паля цигара. Забравих GD-то. Но не и силата му. Пуша други цигари. Моите. Успокояват ме. Не ми навяват тъжни спомени. Всъщност, не ми носят никакви спомени. Нали, навика...
Животът ми става прекалено монотонен. Кафе. Цигара. Смях. Лицемерие. Обич. Ненавист. Път. Обикновено наникъде. Но тайно се надявам да е пътя, който ще ми покаже коя съм. Оставам си само с надеждата. Пълно безсмислие. Просто нямам цел.
Не, разбира се, че имам проблеми. Хиляди са. Но едни разбиращи очи. Една искрена усмивка. Едно кафе. И 5-6 цигари те карат за момент да ги забравя. А, разбира се и дозата смях.
Винаги съм бягала от проблемите си. Все търсех начин да ги забравя. Дали чрез други мисли. Дали чрез сън. Дори чрез алкохол. И лоши думи. И удари. Но винаги след всички тези методи имам нужда някой да ме стопли. Да не ми казва, че съм сгрешила. И обикновено това е кафето.
Целият ми свят почва да се върти в една чаша кафе по посока на лъжичката. Наляво, надясно...Намирам се. Намирам те. Намирам го. И после губя всичко. А цялата философия на нещата се крие в едно кафе. В това да го споделя с някой, или по-точно...да обичам и да съм обичана. Нима това не търсим всички?
Не знам. Аз пак си оставам с кафето. С мислите. С мечтите. Сама, не самотна. Задаваща въпроси, чиито отговори ще открия само в себе си!

Сложността на човешкото общуване

2008-10-30T00:56:00.000+02:00

Хора, обшуване...Прости думи, а събират цялата сложност на света. И някак двете
вървят заедно, с което отежняват самото разбиране. А може ли да дадем точно
определение? Търся из главата си, но...не! Ние...Кои сме ние? Ние сме хората –
бъдещето е в наши ръце. Някой го предвиждат /поне образно казано/, а други...са
на принципа “карай да върви, пък каквото ще да става”. И все пак всяко наше
действие малко или много зависи от хората. И ето, че това е общуването.
Общуването между хората е това, което върти света. Какъв би бил животът без
общуване? Просто съществуване - безцелно, неопределено. И въпреки това ние се
справяме. Правим грешки /нали за това сме хора/. Мислим /кой колкото може/.
Хората. Те. Говорят, мислят, чувстват. Но нима разговорите, мислите и чувствата
ни помагат, за да живеем нормално. Доста често е недостатъчно. Мисля си,
говоря... за сложността на човешкото общуване. На пръв поглед е лесно. Просто
думи, изречения казани от нас с мисъл или без нея. И ето, от там идва сложното.
Защото сме различни. Няма еднакви хора, но има подобни, с еднакви интереси или
... еднакъв цвят на косата. Но това едва ли ше ни помогне да сме по-обединени,
по-заедно. Различните езици. Ех, колко сме били доволни, когато сме говорели на
един език. Но чуждите грешки - на наш гръб. И сякаш е добре, но е трудно. За кой
дявол ни е притрябвало да строим “онази” кула. Любопитство. Човешко е. Все пак след много мъки, изписани
химикалки и листи успяваме да постигнем и да се лишим от това, което ни разделя.
Но само най-малката част. Езикът. Но дори да говорим един език, ние се разбираме
все по-трудно и трудно. Няма двама души, които да мислят еднакво, но защо и ли е
и нужно това? И все пак след много трудности и пречки, все успяваме да се
разберем. Е, поне в повечето случаи. Мисля си...за сложното. И че ние си го
правим. Точността на хората не винаги среща разбиране от другата страна. Думи,
жестове...Точност и неточност...разбиране и неразбиране. Пак просто наредени със
смисъл буквички. Пак си мисля...дори прокълнати от Бог, няма ли начин да се
разбираме все пак. Нещо универсално. Единственото, за което се сещам е
усмивката. Международно разбиране. Само усмивката не се нуждае от превод, защото
тя на всички езици е едно. Щастие. Радост. И до някаква степен означава и
разбиране. И ми проблясва, че не всичко е толкова сложно. Една усмивка е равна
на толкова много думи. Ти я разбираш, аз също а може би и те. И винаги има
отговор...Усмивка с усмивка.А бе, въобще колко му трябва на човека? /друг път ще
си говорим за “добрата бира”, защото алкохолът скъсява всяка граница между
хората, ама..../ Как можем да “обезвредим” сложността на човешкото общуване?
Може би като говорим. Да, говорим, защото често хората не се разбират именно
заради своето мълчание. Все пак нямаме субтитри на челата си? Продължавам с
моето си мислене. Прекалено много мисли и се чудя коя и как да напиша, за да ме
разберете. Вероятно най-неподходящата съм избрала. Няма значение...Всъщност има,
но защо е толкова важно? Ах този синдром на сложността на човешкото общуване.
Защо не се разбираме бе, хора? Причини много...глупост, ограничаване, а може би
и слухови проблеми /не визирам никого/. Чудя се дали да не помисля пак. Ама аз и
да не искам, думите просто някак излизат. Ех, стига толкова сложност. Да взема
да обобщя всичко ли? Хем ще ви улесня да не ми четете сложните работи. /Но аз
съм с доста елементарно мислене..., за да ме разбират другите, не заради
друго.../ С две-три или колкото там думи излезат, ще ви кажа накратко моята
“многосложноизразена” мисъл... Ние сме си ние. Променяме се. Е, поне малко.
Някои остават неразбрани...други пък не. Вината си е наша /не се мръщете на
някои далечни роднини преди хиляди години/. Ама като сме толкова умни, защо
никой не измисли начин да контактуваме по-лесно? Май всичко зависи от нас и дали
сме всички заедно...а май не сме. Е, ваша работа. Опра’йте се!:)

Обичам

2008-10-30T00:55:00.000+02:00

Обичам те.
Или поне той така твърдеше,
че ще ме обича вечно,
но не ме обича вече.
Разстоянието далечно
сякаш беше твърде много.
А моето малко сърце
се изпълва с все повече отрова.
От любовта му силна и голяма
от дни и помен няма.
От моето сърце и очи е тъй далече.
Аз никога никого не ще обичам вече.
Гордостта сниших си и му повярвах.
Плача.Стига вече. Достатъчно плаках.
Единственото нещо останало в мен
е да пазя любовта си ден след ден.
Обичах те или те обичам?
Обичам!Нали и до днес все след тебе тичам!

5 минути

2008-10-30T00:54:00.002+02:00

Говори ми се - да, сега!
Не казвай, че нямаш време ти.
Искам да поговорим за онова,
което остави в мен големи щети.

Стой тук, не тръгвай никъде!
Остави ме да говоря само 5 минути.
Ако искаш не ме слушай въобще,
прави се, но искам да виждам очите ти.

Знам, че сега по лицето ми има сълзи,
а ти най-добре знаеш кой е виновен.
Не ме успокоявай,по-добре не се мъчи,
знаеш, че пред мен си доста греховен

Чакаш все пак нещо да кажа.
Боже,колко си заблуден,милият ми!
Това,което исках да ти разкажа
трябваше вече да си го чул от очите ми.

Нямат ли край сълзите

2008-10-30T00:54:00.001+02:00

Нямат ли край сълзите вече?
Няма ли край мъката човешка?
Защото с тях си не човек,а човече
и всеки си играе с теб - просто пешка.

Нямат ли край сълзите вече?
Изплакаха ми се очите - край?
И когато уж ги няма - стават повече
и аз по - силно плача - няма край!

Нямат ли край сълзите вече?
Нямат ли край твоите лъжи?
Нямат ли край изневерите вечни?
Те вървят редом с моите сълзи.

Кога ще спреш твоите лъжи?
Кога ще спреш моите сълзи?
Защото с всяка твоя лъжа в очите ми
се раждат сълза след сълза

Твоите бавни целувки

2008-10-30T00:52:00.002+02:00

Твоите бавни целувки
изгаряха ме нощ и ден.
Твоите нежни прегръдки
исках ги само за мен.

Твоята нежност изгаряща
ме гореше ужасно жестоко.
А аз самата - вече пареща,
потъвам бавно надълбоко.

Твоята весела страшна тъга
ме караше да плача и да се усмихвам.
Но един ден разбрах с много вина,
че не мога към теб да избухвам и стихвам.

Толкова по - лесно да бъдем двама.
Беше ми по - лесно да се смея, да живея.
И когато с теб исках да бъда пряма,
ти беше вече избрал да си с нея.

Ти

2008-10-30T00:52:00.001+02:00

Ти въобще не ми липсваш.
Ти бе просто пътник в сърцето ми.
На някъде вечно тръгващ и спиращ,
но оставил траен спомен в душата ми.

Не усещам аз просто твоята липса.
А само някак вятъра слаб.
Нима си още тук? Вече ми писна
и продължавам да усещам хлад.

Хладта е толкова студена,
но все пак още по - гореща
колкото беше твоята целувка последна
докоснала моите устни в нощта...

Тебе вече те няма, но какво
усещам аз да стои около мене?
Споменът за твоето същество
в мислите ми не спира да стене...

Някоя някъде там

2008-10-30T00:51:00.001+02:00

Когато седиш в тъмнината сам,
когато искаш, а не можеш да летиш,
тогава се сещаш за някоя някъде там,
която се молеше да я обичаш.

И искаш тази някоя някъде там
да е при теб тази нощ сега,
защото си самотен, не просто сам
и то не само сега във нощта.

А тишината е някак много шумна
и всичко във тебе силно крещи.
Как си могъл да оставиш тази жена?
И очите ти се пълнят със сълзи.

Днес едва разбра какво направи преди,
защото днес си различен, днес си друг.
И тази някоя някъде там вече няма за теб сълзи,
но тя не е просто някоя някъде там.
Тя бе жената, която нямаше да те остави сам.

Бъдещ спомен

2008-10-30T00:49:00.001+02:00

Днес е по - различно от вчера.
Днес си друг, днес си различен.
Само не можах да разбера защо
не си с мен вече романтичен.

Всичко почна ей така - на шега
бързо, страсто и доста прекрасно,
но свърши толкова скоро - почти веднага
но достатъчно бързо, за да се влюбя ужасно.

Не знам в теб аз какво харесах.
Не знам защо за тебе мислех винаги.
Не знам защо за тебе това написах,
може би, за да си моя бъдещ спомен.... ...

ЗАВИНАГИ!

Приказка

2008-10-30T00:47:00.000+02:00

Седя на брега и чакам,
не знам какво, но чакам.
Чакам следващата вълна,
чакам следващата звезда.
А май чакам и една сълза.
А не беше ли любовта?
Чакам, чакам вече пети ден,
чакам те да дойдеш при мен.
А ти си май далеч от тук
и сякаш си вече друг.
Аз чакам само вест от теб
и май че тя ще дойде след...
На брега аз виждам бутилка
от изпито вино - празно шише,
но не е празно въобще.
Има съобщение за мен.
За мен. От теб. За мен. Мен.
Удар. Трясък. Шум от счупено стъкло.
Ръцете ми треперят и едва чета.
Писмото не е от теб. Но за мен
приказка за любовта. За мен.
Разказва се за една жена,
която чакала любовта. И тя дошла,
но за съвсем малко била.
И след краткия престой
жената била съвсем в безпокой.
Къде ли е любовта? - питала тя,
но никой не знаел за нея,
никой не я бил чувал...
...пък камо ли виждал...
И търсила я жената, и ден, и нощ
накрая намерила смърта си с нож.
Защотото не открила любовта,
нямала смисал да живее тя.
Прочетох приказката аз.
Прочетох я и се замислих.
Така ли ще свърша и аз
или ще я подмина - с ряз?
Мислех дълго и аз.
Дали обичала теб съм?
Или ти си бил само сън?
Дали си струва да напусна този свят
за да отида там, където всички спят?
И разбрах истина една... ...
Заслужава се да умреш за човек
който е бил и в мраз, и в пек,
винаги със теб.
Защото няма нищо по хубаво от това
да дадеш живота си за любовта .

Ще кажеш ли сбогом? Първо се научи да казваш остани!

2008-10-30T00:44:00.001+02:00

Хей, пак съм аз! Не, този път няма да те карам да ме почувстваш пак - болката. Този път искам да те науча на нещо. Няма да те боли. Обещавам. Ще ти помогна, но само ако ми повярваш. Знаеш ли защо идвам аз? Мислил ли си защо аз превземам дните и нощите ти и те карам да се срещаш с горещите сълзи, моите деца, но родени в твоите очи? Защото те е страх. Сигурно ще ми кажеш, че не е вярно, че не си страхлив. Не, приятелю, доста страхове се превъзмогват - страх от тъмното, страх от високото, страх от вината, но ти, да точно ти, който не искаш да ме погледнеш в очите, се страхуваш да говориш за чувствата си, думите, които не прознасяш никога са именно тези, които водят мен. Аз съм незабравима. За това не се разсейвай, а ме слушай. Аз те познавам добре. Познавам те от малко дете, още от времето, когато дори не осъзнаваше, че аз съм около теб. Омръзна ми да се оплакваш и да те гледам, че си тъжен. Писна ми да се отказваш, да не вярваш и да губиш надежда. И е жалко да мълчиш, когато сърцето ти те кара да крещиш. А е смешно, когато "псуваш" живота си и казваш, че не е честен спрямо теб. Защото ти сам си правиш всичко. Всички грешки са твои и не трябва да се сърдиш на никого за тях. Недей да плачеш, че ти казвам истината. Знам, че те боли, нали заради това съм тук. Спри, моля те... Казваш ми, че е късно, че си загубил тази битка с много рани. Загубил си приятел, любим човек. Но това е само една битка. Чуй ме, за да победиш във войната... Знам, че вече си се отказал, че не намираш смисъл дори в мен. Но аз съм ти приятелка, както и Надеждата. Защо говориш така, та тя не те е изоставила, просто ти си я наранил, като си се отрекъл от нея. Нея също я боли, но тя продължава да тича след теб, въпреки, че е жестоко ранена. Спри и я почакай. Бързаш, но за къде? Та ти си дете и винаги ще си останеш, докато не победиш страховете си. Хей, дете, усмихни се! Само не ми казвай, че няма за какво... Обичаш ли? Ужасно много. Страдаш ли? Разбира се, иначе как ще разбереш цената на щастието. Мечтаеш ли? Та ти даже подаряваш мечтите си, но заради мен си остави поне една. Искаш ли? Искаш да дадеш всичко, всеотдайността те прави щастлив. Но в един момент пак си тъжен, останал си сам и без нищо. Можеш ли да издържиш? Можеш всичко. А днес защо си тъжен? А, разбирам - наранен си. Пак ли не посмя да кажеш онези думи. Изрекъл си ги, но едва доловимо и пак сигурно си останал неразбран. Наистина е лошо да не те разбират, но още по лошо е да не си опитал, да не си се борил до край това да не е така. Ах, миличък мой, не казвай "СБОГОМ" на това, което си обичал и обичаш все още. Защото ти още не си се научил да казваш другата важна дума, която определено ще те направи щастлив и ще те научи да ми се усмихнеш. Не ме гледай учудено и защо чак сега ме поглеждаш? Любопитен ли си? Е, няма да те държа в напрежение. Научи се, дете мое, да гледаш в очите и да казваш без страх "ОСТАНИ" на всичко, което те е карало да грееш. По-добре да опиташ, отколкото цял живот да се питаш:"Ако бях опитал, щях ли да успея?" Тръгвай, още ли си тук? Вече е моментът да побързаш. Вярвам, че ще се срещаме вече по-рядко, за да искаш пак да ти припомня колко струва това да си радостен, за това ... до скоро, не сбогом.

Destination: Lovech - Turnowo - Sofia - Lowech : DONE!

2008-10-29T20:12:00.005+02:00

И та така де... Голямото пътуване от централна до западна България приключи победоносно. Започна на знаменита дата 24ти и завърши на нетолкова знаменита дата 29ти!

Парти в Органза? Да, да, ама баш не! Парти в Деколте. Да бе, точно така. Не в моето Деколте, а в Деколте в Търново. Снимки...колкото щеш....!

Така...За въпросните момчета по снимките няма да коментирам. :) Познавам ги от момента на снимките и сигурно само до там. И по добре. Не че Зари не се е забавлявал в Червило през това време (Росицо, Росицо, де ти посече акъла на Търново да ходим!).

В крайна сметка на дата 25ти акостирах на Софийска територия. Няма да ви описвам каква картинка бях. И как от 10:30 сутринта тръгнах в 18:30 за София. Но пък пътувах в царски бус ! :) :) :) Принципно доста трудно мога да ме изкопчат от София, та от първоначалната идея да си дойда на дата 26ти, аз финиширах тази експедиция чак днес 29ти!
Ей богу, жестоко се борих за да остана още малко! Но така и не успях да надвия над майчините, вуйчовите, бабините и тем подобни телефонни обаждания.(Първоначално хич не си вдигах телефона, а накрая го изключих). Стигна се чак до заплахи:"Ако си не дойдеш, ще те намерим с полиция, да знайш!"... Пропуснала съм факта, че вуйчо е полицай и нещо бая му е скучно, че аз рекох да внеса малко адреналин. :) В крайна сметка....

1. Бях на парти на Кристиян Дюран и Дабъл Ди (колко е смешно написано на БГ).
2. Припознах се в един човек, започнах да му говоря, а той ме гледа като втрещен. В крайна сметка съм избързала...така или иначе трябваше да се запозная с него :)
3. Седях около 10 часа и си говорих с въпросния човек.
4. Интересното е, че не изпитах никакво желание да го целуна дори. :) (Ето Зари, виждаш ли!)
5. Имам ново палтенце, обички и чанта !!! Мерси, Зари :)
6. Обещан ми е Лабрадор Ретривър. :)
7. Прибрана съм жива и здрава. Пазена. Нахранена и нелишена от нищо!

СЛЕДВАЩА ДЕСТИНАЦИЯ: СОФИЯ, СИН СИТИ, СИНЪРС СЪС СТЕЛА (СТЕЙСИ)

/много ССССССС :), дано да е за хубаво/

10 причини да обичам шоколад!

2008-10-18T16:35:00.000+03:00

Заключен блог!

2008-10-18T16:10:00.000+03:00

Молбата е на един "редовен читател". Услуга за услуга. Кофти история. Може да е за добро. :)

Пък кой знае един ден къде могат да се поберат тези писания...сигурно на нещо, което не може да се заключи. Но молбата е за блогчето ми. Скъпоценното ми. Милото ми...

Изненада ме факта на многобройните ми читатели :) Честно, не го очаквах. Знаех горе долу кой са ми феновете, но чак пък така... Жалко, че аз не съм писател за всеки и ще огранича достъпа.

Наложена ми е цензура . Браво! :) Вече няма свобода на словото! Няма демокрация! Живеем в патриархалния строй! ... И всичко заради една услуга...

Ами здраве да е! Всичко се връща на този свят :)

Пон и Зи

2008-10-12T22:38:00.000+03:00

I miss the summer....Summer '08

2008-09-30T11:19:00.000+03:00

Слънце? През октомври....понякога, за малко... Тъжно ми е ...пак понякога и пак за малко. Толкова много обещания и толкова неизпълнени желания. Толкова много емоции и толкова пролети сълзи... Представям ви МОЕТО ЛЯТО 2008!

Ще започна с това, че отидох зарязана, изпълнена с много надежда и всъщност отидох празна и без нищо...Нямах никой до себе си, нямах и нищо...

Най-голямото щастие - това бе моментът, в който попаднах в Браво 5. Там намерих всичко, което ми беше нужно за лято 2008... Обстановка, хора, точно място до всичко ... Благодаря на Краси, за което.

Най - голямата случайност - това бе, когато срещнах Алекс във влака. Невероятни моменти, невероятно забавно...

Вметка за Алекс - не се получи, беше ясно от самото начало, в което виждах края, но трябваше да проявя някакъв драматизъм на ситуацията, за да покажа, че съм си момиченце и че съм наранена... А всъщност може и да не съм била...неясно и объркано, губят ми се моменти.

Най-добрата работа - наистина попаднах на много правилно място. Работното ми време беше чудесно - дневна, нощна, два дена почивка. За по-добра работа не съм и мечтала.

Най-хубавите партита - партита като тези, на които бях това лято са незабравими и ако не чак незабравими, то дълго време ще се говори за тях. Бях на Audiofly, Hector Romero, Victor Calderone, John Digweed, Axwell, Steve Angello, Sebastian Ingrosso, Rachell Starr и още много български DJs. Снимките са най-малкото доказателство как съм се забавлявала.

Най-интересните хора - /срещнати по партита и странни места/ - На 1во място ще сложа Алекс, знаете историята с него вече. Не мога да не спомена Мария от Асеновград, която е много сладка мацка и ще я запомня с невероятната усмивка и това, че е един вид мое копие :-) Среща - Бийч Бар Мания. Следващите хора, които няма как да забравя са Денис и Цецо от София. Това са възможно най-забавляващите се хора, които срещнах това лято. Място, Бийч Бар Мания. Срещанхме се на един автър и по простата причина, че всички си бяха тръгнали, ги попитах дали мога да си оставя нещата при тях... :) Заговорихме се и вечерта дойдоха да ме видят... Не си разменихме нито телефони, нито нищо и не смятах, че ще ги видя пак... Да да, ама не. Една вечер към 12 дойде Денис, докато бях на работа. Бях стресирана (в този момент плачех за Алекс и Ники). Миличкият Денис бил идвал да пита кога съм на работа, за да дойде да ме види и да ми каже да сме ходили на парти / Метрополис/. Бях трогната до болка. Попитах го как така са се сетили за мен. И той каза, че му е направило много силно впечетление това, че съм ги познавала от 5 мин и съм си зарязала портмоне и телефони при тях и съм изчезнала на някъде... :) Явно моята безотговорност има и плюсове... Следващият човек е Тони от Пловдив. Това е момичето с мишката... :) А аз съм момичето с котката. Място - Какао Бийч. Дойде супер неочаквано до мен и ми каза:"Ти ли ми взе мишката?". При което, аз бях стъписана и казах:"Не, не ти взех аз мишката, но моята котка изяде твоята мишка" и си показах котенцето на коремчето. Тя ме гледаше толкова учудено, докато не почна да се смее, извини се и ми снимка татуса. После ми обесни, че става въпрос за оптична мишка, която всъщност някой й беше прибрал.

Неочаквани неща - неочаквано беше, че с Николай (на Пламен най-добрият приятел) станахме мега добри приятели и се чуваме толкова често, колкото е възможно. Неочаквано е, че съжителствах с 4 момчета, които нямаха нищо общо и Надето. Неочаквано пропуснах най-голямото парти на сезона. Възможно най-неочаквано се влюбих в едно от тези 4 момчета, с които живях. Още по-неочаквано, че бях само с 2 момчета това лято (сезонът на дините). Очаквах, че г-н Единствен ще ми липсва, но неочаквано - въобще не ми липсваше, нито пък сега. Неочаквано си купих обувки с 12 см ток, като всички знаят, че обичам да съм здраво стъпила на земята. Неочаквано срещнах много готини колеги, сред които са Ники (екс портиер, настоящ рецепционист), Митко 2, Кремена и очаквано със старите колеги Весо, Вани и Радо. Неочаквано нищо не загубих!!! Но очаквано не спестих грам стотинка. Неочаквано така бързо ме понесе животът, че забравих живота си преди. Неочаквано не успях да се видя с приятелите си от Ловеч, с които цяло лято работихме заедно - или работата, или всичко ново ни спираше. Но очаквано, пак сме си приятели. Неочаквано това лято плаках много. Но пък си остава незабравимо. Неочаквано много се ядосвах в работата. Също така неочаквано си мисля, че я върших добре, колкото е възможно по силите ми и даже още малко.

СЪВСЕМ ОЧАКВАНО ИСКАМ ДА КАЖА ЧЕ МИ ЛИПСВА ВСИЧКО НЕОЧАКВАНО, ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ - НА РАДОСТ И ТЪГА, ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО СЪМ СРЕЩНАЛА ЗА ДОБРО ИЛИ ЛОШО, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ СЪМ НАУЧИЛА НЕЩО ОТ ВСЯКА ЕДНА ДУМА.

НЕОЧАКВАНО ВИ ОБИЧАМ ВСИЧКИТЕ.

НЕОЧАКВАНО СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ВСИЧКИ НЕРВИ И ЯДОВЕ, КОИТО СТЕ ПОНЕСЛИ ЗАРАДИ МЕН.

ОЧАКВАНО ИЛИ НЕ, СЕ ИЗВИНЯВАМ И ОБЕЩАВАМ ДА СЕ ПОПРАВЯ.

НЕОЧАКВАНО ВИ КАЗВАМ ДО СКОРО :)

Вицове

2008-09-24T22:01:00.001+03:00

В институт тече изпит. Девойка тегли билет. Падат й се "Полимери".
Тя не знае нищо по въпроса, затова казва на професора:
- Не знам нищо по този въпрос.
Професорът:
- Добре, ще се раберем. Можете ли поне, да ми кажете името на един полимер?
Девойката мълчи.
Професорът:
- Имате ли си гадже?
- Имам!
- Ще ви помогна. Името на един полимер е подобно на името на това което правите вечер с гаджео си....
Девойката /възторжено/:
- Аааааа, ебонит...
Професорът:
- Иии направо с ебонита ..... преди ебонита няма ли целулоид...

На едно студентско парти струдент задава въпрос на останалите:
- Кое е това нещо, което при Арнолд Шварценегер е голямо, при Ричард Гиър е малко. Мадона въобще го няма, а папата го има, но не го използва?
Всички започват да се кикотят. Студентът недоумяващо казва:
- Абе, на вас какво ви става. Вие какво си помислихте? То ставаше въпрос за фамилията!

Три часа през ноща. Студент от МЕИ прави проект. Гола колежка лежи на леглото.
- Скъпи, студено ми е! - проговаря тя. Безмълвно судентът взима едно одеало и го мята върху нея, след което продължава своята работа.
След известно време студентката пак се обажда:
- Скъпи, много ми е студено!
Студентът мята второ одеало върху нея.
- Абе ти не разбра ли, че искам мъж? - му казва тя.
- Сега е три часа сутринта, къде да ти го намеря?

На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали:
- Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим.
- Добре. Става!
Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Не позна! - и й се изредили всички.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Пак не позна! - и пак минали всички.
Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули:
- Моля те, кажи калинка!
- Слон!

Ta значи един студент си взел стипендията и кво кво да прави с нея - решил да си купи един чувал с кифлички.Прибира се той с чувала към квартирата си и покрай него минават една майка с детето си което много плачело.Та майката казала на сина си:
-Тихо тихо маминото ,че виж тоя батко какав голям чувал има и ако не слушаш ще те пъхне вътре....Студентът обаче чул това и казал:
-Да да ,да ми изяде кифличките

В медицинския институт професор чете лекция за половите аномалии при мъжете. След това казва на студентите:
- Останаха ни още десет минути. Нека проверим как сте усвоили материала. Как се казва този мъж, който иска, но не може?
- Импотентен - отговарят хорово студентите.
- Правилно. А как се нарича този мъж, който може, но не иска?
Всички се замислят. Само от задните редове се чува тънък женски глас:
- Мръсник, той е просто мръсник!

Между студенти:
- Защо си тъжен?
- Ами писах на нашите да ми изпратят пари за нощна лампа.
- И?
- Ами те ми изпратиха нощна лампа вместо пари.

Двама студенти на лекция. Единият чете вестник и след два часа се обръща към другия, който слуша лектора:
- За какво говори?
- Още не е казал.

На изпит. Студентът тегли билет. Поглежда го и веднага пита:
- Извинете мога ли да пробвам късмета си още веднъж?
- Пробвайте, колега.
Студентът тегли нов билет. На киселата му физиономия професора го подканя още веднъж. На третия път професора казва:
- Колега, ще ви пиша три. Щом нещо търсите, значи нещо знаете…

Превърнах в роза своето сърце....

2008-09-24T10:18:00.000+03:00

Превърнах в роза своето сърце
и вляво на гръдта ти я закичих.
Но ти я сграбчи с ледени ръце
и я изхвърли. Бил си алергичен...

Превърнах в песен своята душа
и с утринния вятър ти я пратих.
Ти спусна щори - имало роса,
а звуците смущавали съня ти...

Превърнах в стих мечтата си по теб,
написан на крило на гълъбица.
Ти го прогони на студа свиреп,
заключи в клетка тази бяла птица.

Превърнах се накрая в тишина...
Крещя неистово, но в мене вътре.
Цветът увяхна, песента умря,
а някъде навън стихът се тътри...

Chicken-pox....

2008-09-15T18:08:00.000+03:00

Varicella...

Звучи като някакво име и принципно, ако не знаех какво означава, щях да си мисля, че е цвете.
Ама не. Това е гадна шарка. Възможно най-гадната. Прибра ме и ме затвори за 10 дена у дома. Цялата съм обрината и се чувствам възможно най-грозното същество на света. :(
Срина всичките ми планове и направо не мога да взема адекватно решение.

:(

Тъжна съм!

Зари и аз

2008-09-10T00:29:00.000+03:00

Зари и аз. Черно и бяло. Но въпреки това НИЕ. Хм, странно...не го очаквах, честно.

Той Зари е от онези квалитетните, дето са с претенциите и високото самочувствие и дето аз хич не ги обичам. Ама него някак си го харесвам. И то много.

Замина си на София. Но обеща да се върне за мен. За да е с мен.

И все пак ние нищо общо нямаме, а за толкова време не успяхме да се скараме, да се разсърдим. Много чудно. Допълваме се по някакъв странен начин.

Никакви общи интереси, но толкова заедно, колкото не съм била с никой друг.

Онзи ден за първи път изревнува. Йеххх :) Беше ми странно.
Той е от хората, които не показват емоциите си - дали обичат или не, дали ревнуват или не.
А аз непрекъснато искам да го целувам :) :) :) и да му показвам колко е специален за мен.

Ама вече не си е у дома. Вчера толкова много исках да се прибера, но само като знаех, че няма да го видя у дома на дивана и ми се уби цялото желание за прибиране.
Принципно след работа съм мега скапана и заспивав в 22:00, но снощи не успях да мигна до 03:00. Нямаше го да ме гушка.

Може би е въпрос на навик. Но може би е и на чувства. Не мога да разбера. Не мога да усетя, защото вярвам, че ще се върне. Пък и малко се натискам да не си втълпявам, че има чувства, че нали си обещах...

Ние сме различни. Но виждаме един в друг един различен свят за преоткриване. Показваме си неща, които не сме виждали. Опитваме да се прогледнем и с други очи.

Зари е чудесен. Пак се мъча да го издялкам по собствен вкус, но ми харесва това, че си има своя идея за нещата. И даже често не ми се връзва на детския акъл. Човек се учи от човека.

И въпреки това леглото ми е все така празно без него...и все така студено. И даже ми е малко скучно без него :) Честно, чудя се какво да правя. С никой друг не искам да се виждам, с никой друг не ми се говори....

Ааа въййй, на кво заприличва тази история....На мъничко любов и ново начало?

А дано де :)

Свежички картинки

2008-08-21T00:24:00.000+03:00

Колко смешен е животът!

2008-08-20T22:43:00.000+03:00

Като гледам как преди 2 месеца съм възхвалявала Алекс, а преди 3-4 Г-н Единствен ми става мега смешно. Много хлътвам, мамка му. Все едно си нямам друга работа освен да се самонаранявам. Защото е точно това. Никой мъж не ме наранява, аз сама се наранявам като си затварям очите и сляпо се поддавам на чувствата. А то чувства всъщност няма. Хаха, смешно е, нали.

Мислех си, че Г-н Единствен е незаменим. Лъжа. Заменим е. Даже го замених на 2 пъти вече. Мислех, че Алекс е перфектният. Отново лъжа. Даже се чудя каква перфектност откривах в него, освен че можем да щъкаме из партита.

А сега новия...Не мога да го нарека връзка. Не искам и да бъде. Защото знам, че всичко ще свърши като свърши лятото.

Той не искал да се обвърза. Никой не го кара, всъщност. Ама се бил привързал. Щяла съм да му липсвам. Ами и той ще ми липсва.

Онзи ден се случи една случка. Излъга ме и аз го хванах в крачка. Не, не става въпрос за изневяра, а за дребна лъжичка. Ама много ме жегна.

Тогава ми призна, че ме иска много. Че съжалява много. Че се бил напил и не мислел. Че искал да се върна пак при него (аз бях готова да си събера нещата и да се изнеса). Ама за какво? За какво да се разделям сега от него, като това ще се случи рано или късно по стечение на обстоятелствата. Обеща ми, че ще бъде мил с мен. И че вече ще има друго отношение - по-добро. Моли ме да му простя. Да простя - окей, ама не и да забравя. Не съм заслужавала това, което е направил, винаги съм била добра с него. Много ясно, гледам само мир да има. Не съм била заслужавала това, което бил направил. А, имах си аз да съм го заслужила. Искал пак да съм неговото котенце и нали съм си сладурчето му. Тц, тц, аман от мъжки трикове. Вече няма МОМЧЕТО, ЕДИНСТВЕНИЯТ и ред прочия. Има поредният. Все пак съм само на 19. Разни хора ще преминават през живота ми постоянно. Няма за какво да си хабя нервите за всеки срещнат, който се опитва да ми стъпче сърцето. Да се мъчат колкото си искат. Аз си го заключих вече в сейф с доста сложен код.

Зари е готин. Ама не е за мен. Ама е с мен. К'во да се прави. Живот. И то смешен.

Просто ще се забавлявам. И няма да се трогвам. Все пак е въпрос на самовнушение. А аз това го умея. Както си внушавам, че съм влюбена, така ще си внуша, че няма да бъда скоро.

STOP BREATHING!

ENJOY THE MOMENT!

ФО истории

2008-08-13T00:14:00.000+03:00

Общо взето началото на август мина горе-долу добре. Ама не съвсем. Загубих две неща, две момчета...Но те винаги ще са в сърцето ми.

Алекс вече го няма. И Ники го няма. С две думи и двамата ми портиери ме напуснаха. И двамата си ги обичах. И на сърце ми бяха. Особено Алекс.

Както се знаеше, Алекс си ми беше мой. А Ники беше момчето, с което работех. Нахаках се здраво и сега и двамата ги няма и той в най-трудния период, в който работата е много, и емоциите също.

За Алекс плаках. За Ники също.

Мисля, че има някакво проклятие над мен относно портиерите. Не мога да задържа никой повече от два месеца. Това не ми харесва.

Липсват ми. Искам си ги. Обичам си ги.

Знам, че ще го преживея. Ама в момента съм в онзи период и съм свръх емоционална, раздразнителна и хич не ми е добре.

Опитвам се да свикна. Не се получва обаче. Още щом си спомня за Алекс, очите ми почват да се пълнят със сълзи. А стъпя ли на работа и видя малоумната физиономия на новия ми колега.

Искам си Алекс. Искам си Ники.

Знам, че в живота ми има други важни неща освен тези мъже, но без тях не мога да открия кои са те.

Като бях с тях, само мрънках и се оплаквах....Сега съжалявам....

Като забравим лошото, остава да помним само хубавото, нали...

Липсвате ми, момчета....

Края на юли

2008-07-29T12:33:00.000+03:00

Края на юли....какво беше юли? Много нощни смени, една мания, един брилянтин, малко емоции, много подтиснати чувства и нищо друго. Равносметка? Безпаричие.
Влюбена? Не съвсем. Щастлива? Изобщо! Нещастна? Не знам. Мамка му, не мога да определя емоционалното си състояние. Ф**к!

нямам време за себе си, нито за който и да е било. Опитах се да се отдам на някой повече, но получих освиркване, че се държа като майка...А аз само го целувах по челото...
Както и да е.

Времето е слънчево, подрабира се хубаво, ама по дяволите, не е хубаво. Не е хубаво за мен.
Не съм щастлива, а искам да съм. Тъжно е само, че не знам какво ми липсва, че да си го намеря...

Тъжно е...

Добре, че идва август. Надявам се да е с по-добри моменти...

Целувки от слънчевия Слънчев бряг!

TATTOO MANIA ;)

2008-07-27T01:09:00.001+03:00

Ще започна с това. СОРИ МАМА :)

(знам, че мама чете блог-а, знам, че е открито против татуировките, но неустоях на изкушенито да бъда маркирана за цял живот)

Честно казано не боли. Имам малко коте отляво на стомахчето. Съвсем мъничко...Хелоу кити, едно такова...с жълта панделка и носле. Почти невидимо, но коте и спомен за лято 2008 в Слънчев бряг....

10 лева и с котка за цял живот. :)

И пак извинявай, мамо. Знам, че си ме създала цяла, небелязала, хубава и чудесна...знам тирадата обвинения и мрънканици, които ще изтърпя, когато го прочетеш, но съм вече отдавна пълнолетна... Уффф, изпитвам адска вина, но пък супер много му се радвам на котето...

Айде бе, съвсем малка е...

Обичам те, мамо! Аз съм си същата и с коте и без коте....

DJ PARTY @ MANIA WITH HECTOR ROMERO

2008-07-16T02:03:00.000+03:00

с НИКИ

С НАДЕТО АЗ :)

И ОТНОВО АЗ :)

С НЕЗНАЕН МАНИАК :)

ПАРТИТО БЕШЕ ДОБРО. АФТЪР ПАРТИТО СЪЩО. ЗАСЛУЖАВАШЕ СИ ПАРИТЕ :)

ИНАЧЕ ВСИЧКО ТУК Е ПО СТАРО МУ ;)

Sunny beach...part...123456

2008-06-29T00:46:00.000+03:00

Интересно....но наистина не ми остава време да пусна някой пост. Тука животът така те грабва, че нямаш време за нищо. Дори да си почиваш. И макар да съм на невероятно работно време, пак не ми остава време да се наспя и се успивам класически за нощна смяна.

Живея на 3 места едновременно, което ми е доста удобно :)

Нещата с Алекс вървят чудесно, въпреки че не мога да му свикна още. Има доста различни представи за това, което трябва да е една жена. Но се забавляваме. Честно казано, отдавна не съм се забавлявала така. Спокойна съм с него. Пламен малко ми се бърка, не харесвал Алекс. Заслужавала съм по-добро. Алекс е чудесен избор...в сравнение с Пламен....който е измекяр ;)

Опитвам се да живея нормално, но ме бърка финансовата част. Ама ще се оправя.

Вкъщи не ми липсва определено. Тука животът така те блъска, че не ти остава време да чувстваш.

Работата е окей. Малко изнемощявам с нощните смени (и сега съм нощна, и утре пак...блях).

Но мисля, че се справям. :)

Пропускам хиляда забавни неща да споделя, които ми се случват, но честно казано съм забравила половината, поради липса на време и поради това, че се случват още милион.

Важното е, че всичките ми приятели са тук. Почнах да въйкам, както и всички останали :)

И все пак това е началото...остават ми още 3 месеца тук ;)

Партито тъкмо започва....Лятото е пред мен. Животът е пред мен. :)

Поздрави от слънчевия Слънче Бряг :)

Момчето, което....

2008-06-17T20:19:00.000+03:00

Ето това е момчето, за което с такова въодушевление говорих в предния си постинг. Явно господин Единствен е заменим, след като дори не искам да се сещам за него или просто така е трябвало да се случат нещата.
За мен Алекс е съдба. Алекс е чудесен. Алекс е всичко, което искам.
Момчето, което е "МОЕТО МОМЧЕ".
Момчето, което ми е достатъчно.
Момчето, което ме кара да бъда само с него.
Момчето, което ме кара да искам само него.
Момчето, което ми липсва.
Момчето, което съм сигурна, че ще обичам, защото сега съм влюбена.
Момчето, което целува по-хубаво от всеки друг.
Момчето, което ме кара да се усмихвам.
Момчето, което ме иска по-такъв начин, както никой друг.
Не е новото момче, а момчето.

Момчето, което ме прави щастлива.

In love.......

2008-06-14T02:18:00.000+03:00

Auuuu, pisha na latinica, zashtoto niamam fonetika, no prosto ne izdurjam da spodelia kolko mnogo sum wliubena. :) Chudo za 3 dni...nadiawam se da produlji oshte. Momchenceto e Alex...i e nai-miliat, neweroyaten i chudesen muj na sweta. Au poburkwa me.... :) 3 dni i weche mi lipswa...
Nejen i prekrasen....To be continued...

Слънчев бряг....част: unknown

2008-06-06T10:06:00.000+03:00

Голямото пътуване. Стегнала съм багажа. Обаче нещо емоцията ми липсва. Смисъл, вълнувам се, че утре ще съм на работа със съвършенно нови хора и ще се откъсна от средата си тук, за да ... защо? Всъщност хич не знам, просто така съм си наумила. Може би заради емоциите, заради партитата, новите хора...
Ще ми липсва вкъщи...А като се има на предвид, че съм почнала да си стягам багажа от 4 дена...
Мъчно ми е, че мама я няма да ме изпрати. Друго си е майка ти да те целуне, да те прегърне, да ти пожелае успех. Ама я няма.
Тати никога не ми пожелава успех. Той е малко по-студен и винаги песимистично настроен.
Всъщност сега отивам сама...без успех. Без този "пожелания" успех. Без ливната водичка. :)
Трябва да се радвам, че се махам, а ми се плаче. Мъчно ми е. Ама пък каква съм - нали от половин година говоря как искам да се махна. ИЛи е било само на приказки и не съм го чувствала истински....
В крайна сметка заминавам днес. Понеже няма кой да ми пожелае успех, пожелайте ми вие :)
Хайде, пък аз ще пращам поздрави и пясък от морето ;)

Unforgivable sinner - Lene Marlin

2008-06-03T22:19:00.001+03:00

The future will not remember, the past doesnt forget

Kinda lose your sense of time
'Cause the days don't matter no more
All the feelings that you hide
Gonna tear you up inside
You hope she knows you tried

Follows you around all day
And you wake up soaking wet
'Cause between this world and eternity
There is a face you hope to see

You know where you've sent her
You should know where you are
You're trying to ease off
But you know you won't get far
And now she's up there
Sings like an angel
But you can't hear those words
And now she's up there
Sings like an angel
Unforgivable Sinner

You've been walking around in tears
No answers are there to get
You won't ever be the same
Someone cries and you're to blame

Struggling with a fight inside
Sorrow you'll defeat
The picture you see it won't disappear
Not unpleasant dreams or her voice you hear

You know where you've sent her
You should know where you are
You're trying to ease off
But you know you won't get far
And now she's up there
Sings like an angel
But you can't hear those words
And now she's up there
Sings like an angel
Unforgivable Sinner

Maybe one time lost
But now you're found
Stand right up before
You hit the ground
Maybe one time lost
But now you're found
Stand right up before
You hit the ground - hit the ground

You know where you've sent her
You should know where you are
You're trying to ease off
But you know you won't get far
And now she's up there
Sings like an angel
But you can't hear those words
And now she's up there
Sings like an angel
Unforgivable sinner

Най-добрият разговор с мама

2008-06-02T15:36:00.000+03:00

[15:34:32] - Steisi - каза: kwo praish
[15:34:37] danielasimeonova каза: rabotq
[15:34:39] danielasimeonova каза: ti?
[15:34:47] - Steisi - каза: ne rabotia
[15:35:18] danielasimeonova каза: ela da ti dam pari

life game

2008-06-01T22:56:00.000+03:00

always lose. try to win. nope. destiny? hate that. hate him too. and that he loved me before. fuck. pass it. win it. live my life to win. maybe not now. but sometimes. pff, okay, someday. however. just to say something. i miss somebody who hates me. and i hate somebody who loves me. isnt ironic? dont u think? a little bit. always somebody lose. this is the game of life. dont think about it. just do it. its a question of luck. do you have it? i dont think so. u have only yourself. and this is enough. ohhh... its so comlicated. forget about everything. just live. this is your life. u dont have other. and dont forget that somebody watching over you. nope, its not me.oh, i have to finish this...okay, finish...the end. but this is not the end. this is the end of the begining...expect more ...or dont. its your choice. or mine? doesnt matter. its a choice. wait for the choice. its something beautiful and real...the choice is noun. but do something. yeah, strange.
i miss him. not more. i hate somebody. more than i miss and love all the people. its difficult. what is stronger? love or hate ? they say love. i say hate. its negative. but in my movie the bad's win.
are u with me to win this game? do u want to be bad? okay, join me!

Е па отидохме на морето...

2008-06-01T22:03:00.000+03:00

Слънчев Бряг за Идиоти: Част 1

Четвъртък вечерта си хванах куфарчето и дай газ (с автобуса) за Великото Търново. След час и половина бях в старата столица, в последната квартира на Денис, Сашо и Коки. Беше им последна нощ там и аз бях горда, че я поделят с мен. Изнасяха се. Хапнахме по дюнер, посъбрахме останалия багаж, поиграхме карти. Пък си легнахме.
Сутринта на пожар звъняха 4 телефона, с надеждата, че все някой от тях ще събуди поне един от нас. Никакъв шанс. От предвиденото 6:00 за ставане под строй, Денис първи успя да се надигне в 6 и 25 и да изръчка всички ни. Мерси.
7:10. Тръгваме. Минахме и взехме Дидка (доста симпатична девойка, много ми беше приятно с нея). И потеглихме към бленувания Слънчев Бряг. Първоначално всичко вървеше нормално. Пътя чудесен, слушаме музика, говорим си. Обаче...никой от нас не е пътувал по този път за Слънчев Бряг. Да почнем със загубванията:
1. Пътя за Котел. Стигнахме до Търговище.
2. Пътя за Котел. Отидохме до Антоново. (това щото Денис и Сашо скочиха, че табелата е сочела на ляво, а аз много добре видях, че сочеше на дясно. 1:0 за мен)
Единствената полза от загубване 1 + 2 беше че се видях с баба.
3. По новата магистрала минахме със 150 км покрай табела и съответно завой за Слънчев Бряг, при което аз изпищях от кеф, че няма нужда да ходим до Бургас, ами направо там. Да, ама нали е магистрала...Качихме се на едно кръгово и газ на обратно, че да свием за Слънчев бряг. Ей богу, 30 км магистрала и никакъв шанс да отидем в насрещното платно, освен ако не се съюзим 4мата да вдигнем фордчето и да го прехвърлим в другото платно. Минахме ги на в обратната посока и после пак посока Бургас, всички зяпайки за табели.
4. Видяхме табелата. И я последвахме. Голяма грешка. Стигнахме и ние до не знаем къде, но определено някакво забутано село, което ни напомняше за Ахелой, но определено не беше Ахелой. Объркани, отново. Пак на обратно към Бургас.
....Вече влизайки в Бургас, спираме да попитаме дали натам, на където сме тръгнали е правилният път за Слънчев Бряг. Заобичах човекът, който за първи път ни каза, че сме на правилната посока. Е па стигнааахме. Кеф, мама!
Паркирахме колата, сложихме грим и усмивка, автобиографии и хайдеее....
Що хотели сме минали и ние не знаем. Но бяха много. Някъде ни посрещаха с усмивка, други пасивни или направо ни се караха. Хора всякакви, то се знае това, ама все пак....Обикаляхме адски много, видяхме половин Ловеч, хапнахме в Джани, пък после всеки към гостито си. Много е хубаво да познаваш повечко хора из курортите. Изкъпана, заспах веднага!
Ден 2
Сутринта се става едва ли не на пожар. Краси ми беше много смешен преди да тръгне за работа, как седеше на табуретката и се клатеше като коркова тапа във вода, а после като тръгне се облъска в стените. Ей, много му се смях. Не че аз не съм същата....Тръгнах за Бийч Бара на Мания, но се озовах на коренно друго място (това персоналските предградия не са ми ясни). В крайна сметка пообиколихме още няколко хотела, оинитахме се пък отидохме да видим морето. Голяма грешка. Заспиването ни беше гарантирано. Изгарянето - 100%. Резултата болезнен. Отидохме да видим и Дена и се пробрахме за душче. Хапнахме и после на Бар ен Динъра пийнахме. И заспахме....А пък имаше много яко парти точно тази вечер, но финансовите обстоятелства ни спираха определено. Все пак цяло лято ще сме там. И ще си размажем главите. Сутринта набързо тръгнахме. Взехме си чао с морето и се прибрахме без никакви проблеми.

Изводи:
1. Слушай блондинка, пред 2ма идиоти.
2. Гледай табелите и разпознавай ляво и дясно.
3. Носи си слънцезащитен крем.
4. Не винаги слушай блондинка.
5. К'во ти пука? Да става шоу!

Част 2 очаквайте след седмица.

Destination: Sunny Beach

2008-05-29T09:56:00.001+03:00

Аз, Денис и Сашо тази вечер ще поемем дългият път към морето. Репортаж очаквайте след неделя. :)
АААААААААААААА! :)

THE END. DAS ENDE. LA FIN. FINITO. КОНЕЦ. КРАЙ!

2008-05-28T10:03:00.000+03:00

Това е. Край с Г-н Единствен. Т.е. вече не е господин Единствен и не е божество за мен. Вече е обикновен простосмъртен човек. Разчертах две графи. Нали се сещате, от онези с "+" и "-". Той събра повече минуси, така че аут фром май лайф. Опитах някакво сдобряване снощи, всъщност опитах да разбера идеята на скарването, но получих едно рязко "аз на теб обеснения не ти дължа". Честно, много ме заболя и заплаках веднага. Даже плаках до края на вечерта, докато заспах всъщност. Успокоително се обадих на Кирчето, да ми каже и той две-три лоши думи за дадения господин, защото знам, че на него не му лежи на сърцето. И в крайна сметка ми говори така убедително, че почти се навих, че Г-н Единствен не е стока, не си струва и е пълна загуба на време. Ами браво, ама някак си не искам да го повярвам. Но ще си го повтарям като мантра и тук-виж станало. Някакви черни магии за гонене от мисленето, баене и разни там други глупости. Все пак, заминавам. УСПОКОЕНИЕ!
Дишам, дишам, дишам! Не го обичам, не го обичам, не го обичам! Той не ме заслужава, той не ме заслужава, той не ме заслужава! Светът е прекрасен без него!!!!

Всъщност може да не ми е мъчно за него, а за всичко неизпълнено с него. Мъчно ми е за всички обещания дадени от него, за всеки изгубен миг. Даже не ми е мъчно за секса. Сексът не струваше много. Но обичах кожата му до моята. Обичах дъхът му. Обичах ръцете му, които ме прегръщаха и подлудяваха. Явно не съм обичала него. Обичах усмивката му. Много.
Майната му. Не е единствен, нали? Нали, нали? Шит...пак почвам да се надъхвам колко го обичам. А вече не съм сигурна дали е така или ми е просто фикс идея. Щото нали той ме отсвири, а на мен нали не ми се е случвало. Ами много ясно. Това е просто философското обеснение на нещата. Не обичам да губя, и заради това се опитвам да си го взема пак. Само че! Човек трябва да се научи и да губи. Аре бе, кво толкоз, един мъж, голяяямата работа. Ще имам 100 мъже напред. Какво съм се завайкала, че ще остана сама, при положение, че нямам още 20 години. Те хората се разделят на по 40 и пак намират любовта, аз тука съм омрънкала света. Не така, Стейси, няма да правим глупости сега и да се излагаме. То каквото си е писано, ще стане. Не съм хубавица, ама ставам. Все пак русата коса и сините очи ще са винаги на мода. Дребничка съм, те и джобните гаджета са на мода. Имам хубава усмивка..........
Леле....до къде стигнах. Сама да се надъхвам колко съм секси. Ми секси съм, по дяволите. Имам най-невероятното дупе на света и се заклевам, че никой няма толкова яко дупе.
Пък и Йовко каза, че имам страхотен смях. Като на бебе. И ме караше да се смея ли, смея...
Грррррррр, Г-н Единствен, единственият с неспоменато име тук. Всъщност реално погледнато не е такъв, какъвто го извисявах. Много лош човек е за много хора. Много момичета са се опарили от него. Какво ме привлече в него не знам. Това, че бях подвластна и че имах респект. Това, че ме плашеше и не смеех да му се противопоставя... Не заслужавам това... То всичко се връща, както казва Пламен. Всичко ще му се върне. Знам това, защото и на мен ми се върна. И така до кога ще се върти този омагьосан кръг? За вечни времена.
Винаги някой ще бъде наранен. Нараненият, от своя страна преди това, ще е наранил някой друг и т.н. Какво се паля толкова. Пак трябва да си сложа шлема на кучката и да закрача гордо напред. Аз съм силна, аз се оправям с всичко. Аз успявам. Ей, не забравяйте, че аз се справям във всякакви мокри ситуации и излизам суха.
Г-н Единствен само може да съжалява, че е изгубил такова същество като мен. Нали? Хайде, потвърдете де....

Да намеря някого....

2008-05-26T11:41:00.000+03:00

Знаете ли колко е трудно да намериш някого, на когото да кажеш, че го обичаш? Това съвсем сериозно. Едно време, като бях малка, смятах, че любпвта е най-лесното нещо на света и че няма по лесно нещо от това да обичаш. Естесвено, раздавах своето "обичам те" наляво и надясно и се чувствах добре. Докато изкарах една-две сериозни връзки, казвайки на някой, че го обичам и после спирайки. Получавала съм много пъти нечие "обичам те", само че не съм им връщала моето. Давах го преди. Сега дори няма на кой да го дам, а получавам поне 1-2... Но на никой не мога да дам моето...
Ровя в главата си. Търсях някой да обичам. Айде, дори да съм влюбена и да сме щастливи евър афтър. Ама не става. Пламчето? Не, прекалена липса на романтика и прекалено наличие на футболна глупост. Кирчето? Не, 10 години разлика, не че я усещам, просто не ми е времето сега... Г-н Единствен....Да, но пък само той не ме иска. Ирония на съдбата. Само с него си представям всички романтични моменти от филми и клипове. С него се виждам всеки път като видя двама, които се обичат. Макар че и той е болен от липсус-романтикус. Всъщност и аз бях така. По едно време нямах нужда от любов. Ама от никаква! Ама пролетта ли нещо ме размекна, идващото лято ли и се деформирах. Почнах да ставам розова. Мозъчно розова. Почнах да рисувам сърца по тетрадките и по касовите бележки. Почнах да се заглеждам по околните мъже :) а преди не им обръщах внимание. Смисъл търся си го този някой, дето ще мога да му кажа, че го обичам. Моят принц от романтичния филм. Нали се сещате...мечтата на всяка 14 годишна. Ей, прав е един познат, който казва, че като ми чете блог-а все едно чете дневника на развълнувана 13 годишна тийнейджърка. Хубаво е човек да се вдетинява понякога. Аз имам нужда. ДОста време вече изкарах като кучка, че даже ми се й върна като на кучка. Той Пламен правилно викаше, че всичко се връща, а аз си вирех дупето и казвах, че няма какво да ми се върне. Има, имаа...и то още колко. Даже трябва да съм благодарна, ако ми се връща само толкоз малко. Ако ми се върне за всичките изневери...Пфу, то цял живот няма да стигне.
Да, ама нали се промених. Нали вече съм друга. Ала-бала-портокала. Ей го на, обичам го озни, ама той мен не. Най ме е яд за факта, че дори не успях да му го кажа. А знаете ли каква тежест пада от раменете, когато си споделиш чувствата. Казах му, че ми липсва. И толкоз. Все се притеснявах от нещо. Че мога да го уплаша с чувства или не знам и аз. Едно време беше лесно. "Обичам те" и толкоз. Щастие. И той те обича, и ти него. Няма по щастливи хора от вас. Ама сега не е така. Сега връзките на почват с разходка или кафе. Сега връзките почват със забърсванка от дискотеката, секс и евентуално може да ти се обади. Ама по-скоро не. Сега връзката започва с много голямо количество алкохол. Ама ако е възможно да не се знае колко много. Не си говорите. Направо си изучавате кътните зъби с език.
Ами протестирам. Писна ми от такива неща. Щото после ще се чудим ще се обади ли или не. Или ще го наричаме "тъпак" и "смотаняк", щото уж ни е склонил под формата на алкохол да правим секс, ама всъщност ще ни е гадно, че не се е обадил. Щото жените може да са какви ли не, ама няма да си легнат с най-големият убитак, ами поне малко ще го харесват. И после като се засичате по улиците ще се гледате малко на криво и толкоз. Щото той може дори и телефона да не поиска. Едно време не ми пукаше.
Или май пораснах. Като бях на 16 смятах, че мисията на живота ми е да бъда с колкото се може повече мъже, да нося 10 см ток и възможно най-късата пола и не ми пукаше за ничий телефонен номер. Давах моя, ако ми го поискат, ама всъщност, ми беше все тая. Излизах с тях понякога, ама просто от скука. Ей богу, от дискотечните типове има големи изроди, заклевам се. Някой започват разговора с изказването:"Ами какво за мен...карам мерцедес" ХАХАХАХАХА, ами много яко, че караш мерцедес бе пич, само че нямам желание нито да ти видя мерцедеса, нито теб повече. Братовчедка ми често повтаряше, че ако мъжете нямат акъл, поне на челата им да пише каква кола карат. Да, ама братовчедка ми е като топ модел и не я бърка. Всъщност и тя реве за този и онзи. Ама това е, защото мъжете са дебили. Или поне тези, на които тя попада.
Та идеята на тази статия е да ви кажа, че ми писна от еднонощни забивки (даже вече не ме кефят и са ми противни). Искам да изляза на среща, като нормално момиче. Да се целувам пред вратата за първи път. Да си пишем смс-и. И всичко да бъде малко като на романтичен филм....Първият ни път, първата целувка, първата среща....оф, май са в обратен ред... Но според зависи де...
Ако някой има желание за първа среща с мен, да ми каже ;)
Айде бе, кво толкова, една среща...аз и без това заминавам след две седмици, ама да се накефя :).... Само глупости.... Всъщност искам една нормална първа среща с г-н Единствен. Всъщност в момента искам само да му видя лицето и усмивката....Всъщност...искам си го обратно...Всъшност...не знам какво искам...shit!

ОСТАВА - СВИЛЕН НОЕВ

2008-05-25T19:19:00.002+03:00

ТОВА Е ЧОВЕКЪТ С НАЙ-УНИКАЛЕН ГЛАС. ЧОВЕКЪТ-МЕЧТА. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БИ МИ РАЗТОПИЛ СЪРЦЕТО. УНИКАЛНА ВИЗИЯ. СТРАХОТЕН. ЧЕСТО, ЗАКЛЕВАМ СЕ, БИХ СЕ ОМЪЖИЛА ЗА НЕГО, АКО ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТ! :)

http://vbox7.com/play:fff2e3f5

ОСТАВА - ШОКОЛАД

Клипа е божествен... Точно в този момент ми липсва една такава връзка - неоточнена, искаща, сладка...липсва ми пак г-н Единствен. А от него никаква вест нямам вече от седмици. Когато гледам клипа, все едно виждам мен и него. мамка му, беше същото. Същите целувки, същото досковане, никакви думи, само погледи.
Мамка му, неговите целувки бяха най-сладките, най-разтърсващите, най-чаканите. Искам си ги обратно...

Break up???

2008-05-25T18:28:00.001+03:00

Goodbye

It's not an easy word to say
Sometimes life turns out that way.

Goodbye
Goodbye
It's time to make another start
You never mend a broken heart.

I cried
I lied
I looked the other way
I tried to make you see that we were through
There was nothing else to do.

Can you MEND your broken heart?
Can you STOP your breakup?

Broken-hearted? You can recover quickly & mend your broken heart!
Or you can learn how to reverse or STOP your breakup!

Афоризми

2008-05-24T18:09:00.001+03:00

Единствената любов,която остава от така наречената “сексуална любов”,е любовта,която е преживяла всичко:разочарования,падения,предателства,която е приела тъжния факт,че накрая не остава никакво друго желание,освен желанието да имаш някого до себе си.

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.

Всеки човек има определен хоризонт.Когато той се стеснява и става безкрайно малък,превръща се в точка.Тогава човек казва:”Това е моята гледна точка.”

Преди да се ожените помислете си добре! Ако ви трябва само един салам защо да взимате цяло прасе?

Любовта не може да се скрие, а когато изчезне, това още по-малко може да се скрие!

Има нещо утешително в смъртта. Мисълта, че можеш да умреш утре, те кара да цениш живота си днес.

Най-мъчителна от всичко е неизвстността.

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал

Добрите момичета приготвят вечеря. Лошите питат какво ще има за закуска!

“You never really stop loving someone. You just learn to try to live without them”

In every relationship, one person suffers. Make sure it is not you

Наркотиците ти дават всичко, което искаш, и ти взимат всичко, от което имаш нужда.

В любовният триъгълник винаги един от ъглите е тъп.

Не се опитвайте да удавите мъката си с алкохол - тя умее добре да плува!!!

Ако се ожените по любов без пари, те очакват вълнуващи нощи и тъжни дни!

Който иска да потуши страстите като ги задоволява, все едно гаси огън със слама

Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.

Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл.

Чувал ли си някога за създание едновременно присъстващо и отсъстващо. Аз се намирам сред хората, но сърцето ми е на друго място.

Единственото постоянно нещо в живота е промяната.

Всичко идва, за да си отиде и да остави спомена за нещо което никога няма да се върне …

Бестселърът на всички времена-”Как да открием мъжа на мечтите си и какво да правим после с този боклук?!”

жените се отнасят с пренебрежение към онези,които ги обичат,и обичат тези,които ги пренебрегват

Не съществува проблем, който да не ти носи подарък. Търсиш проблемите, защото се нуждаеш от тях.

Ако известно време се опиташ да си измислен, ще се обедиш, че измислените герои понякога са по-истински от хората с тела и туптящи сърца.

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново, първо трябва да се сбогуваш с него. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.

Доброто момиче е вярно но съпруга си, лошото-на любовника си, а умното-на СЕБЕ СИ

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.

Най: Най-хубавият ден - днешният. Най-голямата спънка -страхът. Най-лесното нещо -да се заблудиш. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Коренът на всички злини -егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-добрите учители - децата. Най-голямото щастие - да си полезен на другите. Най-неприятният недостатък - лошото настроение. Най-красивият подарък - прошката. Най-добрата защита - усмивката. Най-доброто лекарство - оптимизма. Най-мощната сила на света - вярата. Най-стимулиращият дар - надеждата. Единствената реалност - любовта

Неправилно - по Виктория Иванова

2008-05-23T19:14:00.000+03:00

Неправилно

Отначало всичко започва на шега, отначало всичко е един невинен флирт. След време идва обаче и трепетът да го видиш, да си до него, само погледът му да ти е достатъчен, за да видиш слънцето през деня. И всеки ден, без дори и капка от него, е мъчение, превръща се в тъжна буря, навяваща пепел в очите ти... наранява очите ти и те започват да сълзят... раните стават дълбоки в сърцето ти и солените сълзи те карат още повече да страдаш.

Но не спираш. Продължаваш да се задоволяваш с малкото, което ти дава. И няма как иначе – той повече не може и не трябва да ти даде. Вече е дал всичко на нея – първата. Ти си просто тази, с която утешава самотните си нощи. Споделя с теб тъгите и радостите си, но все пак не ти дава сърцето си. А може би ти го е дал? Никога няма да спреш. Цял живот ще се чудиш дали тя е по-важната, коя заема повече квадрати в сърцето му, дали и останалите в живота му са като теб... дали означаваш нещо за него... и ще те боли, че отговора никога няма да знаеш.

Питаш се – правилно ли е това? Това ти знаеш от самото начало. Не! Разбира се, че не! Всичко това води до страдания, всяка нежност между вас ти коства част от душата. Тялото ти ликува обаче. Тялото ти не е изпитвало такава страст, такова усещане, такива трепети, а душата ти... такива болки. Всяка целувка е сол в раната, всяка нежност – нож в гърба, и не само в твоя. Ти лъжеш и нея, невинната... нея, неговата, нея, която има повече право да е с него.

Ти нямаш право на нищо. Дошла отнякъде в живота му, объркала реда на нещата, крадеш от това, което не ти принадлежи. Крадеш усмивки, крадеш ласки, крадеш любов. Но това, макар и зловещо, макар и неправилно, те прави малко по-щастлива. Чувстваш се за момент обичана и желана от този, който и ти така силно желаеш. И не искаш да мислиш за това колко грешна си в мислите и делата си, това само ще усложни нещата. Вината би те накарала да си нещастна, това е и причината да се оправдаваш сама пред себе си. Не искаш да страдаш... удобно ти е да смяташ, че дори и за момента, той е с теб, той мисли за теб... и това ти стига.

Не искаш и да се замисляш кое има повече значение. Дали ти, онази другата, тайната, за която никой не знае и която винаги ще остане там, в леглото му, в телефона му с мъжко име, или онази, която е с него пред всички, която той казва, че обича, на която е отделил толкова време от живота си. Успокоява те, че в крайна сметка е далеч по-добре за теб да си тази, с която изневеряват, отколкото тази, на която изневеряват. Ако се замислиш още по-надълбоко обаче, непременно ще дойде и въпросът: “Ако все пак ти си по-истинската, защо той продължава да е с нея?”... А отговорът може да боли ужасно… не питай по-добре... стой така и мълчи, ти нямаш право да искаш друго…

И пак си сама... защото тази вечер той трябва да е с нея. Бъди силна, когато ги виждаш заедно и си мисли, че щом я остави, той пак на теб ще се обади. И никога не му показвай колко го обичаш, никога не искай от него да я остави, никога не го карай да прави компромиси заради теб, ти нямаш право на това.

***

Самотна е вечерта. По-самотна дори и от теб в момента. Стоиш сама в тишината, догаря поредната цигара в пепелника, а телефонът отчаяно мълчи. Да, той още е с нея, но ти имай търпение. Когато той и даде това, което й се полага, ще дойде и твоят ред.. Ще ти даде капка от себе си, капка, която в теб ще прелее…

Есето е на Виктория Иванова и съм го взела от откровения.ком. Просто описва моментното ми състояние и отношенията ми с Г-н Единствен преди. И може би и сега. Не е ясно. Евала на Виктория. Дано никой не се чувства като главната героиня в есето.

What is Love ?

2008-05-23T19:11:00.001+03:00

Fall in Love or Fall in Hate

2008-05-23T19:04:00.000+03:00

Miss You SMS

2008-05-23T10:21:00.000+03:00

Message: * some text missing* Sender:* Name Missing * *Number Missing *Sent: * Date missing * Missing U a lot thats y everything is missing....

*******************************
I m sending u 3 little hearts to remind u 3 things, I m HERE, I CARE and i MISS U

*******************************
I hide my tears when I say your name, but the pain in my heart is still the same. Although I Smile & Seem Carefree, There is no one Who misses you more than ME!

*******************************
A B
C D
E F
G H
I J
K L
M N
O P
Q R
S T
V W
X Y Z
have I missed
something?
yes..
i missed "U"

*********************************
Whenever I miss You, Stars falls down from the Sky.
So any day if you find the sky empty, don't blame me!
It's all your fault; You made me Miss You So Much!!

*********************************
Close your Eyes,
Relax your Body,
And stop your Breathing as long as you can...
NOW BREATH......
I Miss you as much as YOU MISSED THE AIR!

*********************************
There's no Special reason for this msg, I juz wanna steal a single moment out of ur busy life & hope I can make u smile n say: I Miss U.

*********************************
To forget is heard to do, and to forget me is upto u, forget me forget me never,forget the text but not the sender.Miss you a lot

*********************************
In My Lyf..I learned how 2 smile.How 2 Laugh.How 2 HardWork.How 2 Love.How 2 cry..but i neva learned how 2 stop MISSING YOU...

I JUST DID IT

2008-05-21T23:03:00.000+03:00

Ми да, направих го, казах му, че ми липсва....Е не пряко де, ама чрез смс...Ама рекация никаква. Важното е, че вече не ми тежи на сърцето толкова, че сдържам емоциите си. В крайна сметка или аз не го заслужавам, или той мен. Може и двамата да не сме един за друг....А пък така си мислех, че си допадаме. И че нали се сещате, че той е Г-н Единствен и Перфектен. Да де, аз още си го мисля. Само че явно не е моята половинка. П0-скоро аз не съм неговата...
Карай, здраве да е...(макар че очите ми са пълни със сълзи). Има следващ. Мъж ли? Не, има следващ живот.

Бюро "Справки"

2008-05-19T23:38:00.000+03:00

На мама и се налага често да се свързва с разни хора по прстата причина, че работата й е такава. Днес ми разказа една случка, която ме накара не само да умра от смях, ами и да се задавя мъчейки се да пия водичка.
Мама звъни на бюро "Справки".
С:Справки, добър ден.
М:Може ли да ми дадете телефона на Хотел "Ловеч" в Ловеч...
(след секунда размисъл добавя) или по точно на Снек-Бара.
В този момент служителката допълва:
С:А на някой барман не желаете ли?
М:Може....?
С:Дневна или нощна смяна?

.....Все пак са останали забавни кадри из общинските служители. Да са ни живи и здрави! :)

Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш

2008-05-19T21:50:00.001+03:00

Преди два дена бях с една приятелка, с която работихме лятото на Слънчев бряг и съответно и това лято пак ще работим и ще живеем заедно. Тя е от 10 години с приятеля си, а е само на 22. Хапвахме, пийвахме бира и си говорихме. Не се бяхме виждали от супер много време и не си бяхме говорили така може би от миналото лято. Разказах и за новопоявилия се Г-н Единствен и за бившият ми приятел - Пламчето. Тя ме слушаше и само накрая каза:"Ей, откакто сме седнали ти ми говори само за Г-н Единствен, а за Пламен каза точно две изречения". Позамислих се и наистина осъзнах, че е така. Също така ми каза:"Ти си невероятно емоционална. Миналата година като се познах ти се радвах много, защото във всяко твое дживение имаше емоция и живот. Говореше, бързаше, усмихваше се и плачеше. Излизаше, забавляваше се и мълчеше на моменти. Всяко твое чувство беше изразено. А аз...аз какво мога да кажа като се обърна назад - мога да разкажа само моментите, в които с Венцислав сме се карали и сме си кръшкали и нищо друго. Ти може да съжаляваш за миналото си, но поне го имаш. Имаш спомени, имаш за какво да се смееш и за какво да плачеш. Имаш миналото. " Стана ми хубаво....винаги съм си мислила, че моето минало е простотия, че съм правила само грешки и даже че ме е срам от това. Обаче едно момиче ми се зарадва...на това, каква съм.
Поразпита ме дали ще се върна при Г-н Единствен. Аз казах "не". И тя попита "защо"...
Аз: Защото заминавам, нали знаеш на морето...
Тя: Пак Слънчев бряг ти е спасителен пристан от любовни мъки.
Аз:Опитвам се да спазвам максимата за далече от очите и сърцето.
Тя:Ти винаги успяваш. Възхищавам ти се винаги как затъваш супер надълбоко и накрая успяваш да се измъкнеш суха. Не само за мъжете. За абсолютно всичко.
Аз:Не знам как успявам. Някакъв талант ми е.
Тя:Лятото оправя всичко...
Аз:Пролетта разделя, лятото живее, есента събира, за да топлим зимата...
Тя: (смях) трябва повече да се забавляваме...
....

Дали наистина Слънчев бряг ще ми е спасителен пристан? Няма значение.... нали ще живея като за последно там, както всъщност си живея тук.
И всъщност, радвам се, че живея...защото след мен има нещо. Не нещо голямо, но нещо. Така че не ме е страх да умра...защото знам, че живея...като за последното... Все пак това е моят живот.

А ти Г-н Единствен...живей, но вече да знаеш, че не живея заради теб...е, добре де, съвсем мъничко...Живея заради себе си!

Търся си някой да се влюбя

2008-05-17T13:10:00.000+03:00

Значи, като начало хич не ми пука за коли и пари. Отдавна съм разбрала, че любовта не е това. Като нищо не ти трепва, като нищо не ти пърха, просто си е мъка. Разбрала съм също, че любовта не е само една външност. Дори да е супер модел, да е мистър свят, ако го няма чара, значи няма нищо. Също така не ми пука за цвета на очите, косата....е, всъщност държа да е по височък и едричък, но и това не е важно. Не искам да е футболист!!! Забранено! :) Искам да е обикновен. Да е забавен. Да можем да си говорим с часове...за всичко. Искам да ме прегръща. Ама много. И да ме целува изненадващо. Без причина. Лекичко. По челото и косичката. Просто така се чувствам закриляна и специална. Искам....да не задава въпроси, а да знае какво мисля. Искам да е мъничко луд. Да може да зареже всичко и да тръгне накъдето му видят очите. Искам да не мисли за бъдещето. Искам да живее за момента. Но пък и да е слязъл на земята. Искам....да не бъде добър, но и да не бъде лош. Искам да ме кара да го искам. Искам да не може без мен. И аз да не мога без него. Искам да ме обича. А аз да изгарям по него. Искам да го намеря. А той дали иска?

Защо не? - по Ина Григорова

2008-05-15T21:43:00.000+03:00

Защо не?

Защо когато обичам да не кажа, че обичам?
Защо когато искам да е до мене да не го повикам?
Защо когато искам да го целувам да стискам зъби?
Защо когато искам да говоря с него да мълча?
Защо когато искам да крещя от възторг, че е до мене да се правя на сдържана?
Защо като не искам да мога без него да си внушавам, че мога?
Защо когато той не разбира да не му обясня..пак и пак и пак?
Защо когато съм готова да простя, да не го направя?
Защо когато целия свят е в главата ми..да подбирам и да изхвърлям части от него..и да не мисля?
Защо когато искам да получавам да не си кажа какво именно искам?
Защо когато го няма да си внушавам..че ..ами да..няма го..сигурно не иска да е Тука?
Защо когато искам именно той да ме прегръща да търся заместители?
Защо когато ми коства просто едно - "искам те до мен", да го спестя?
Защо когато знам как ще съм щастлива да не направя Всичко Възможно, за да бъде така?
Защо не?

Ясно е като бял ден - когато искаш нещо..първото и абсолютно задължително нещо което трябва да направиш, за да го имаш, е да посегнеш към него.
ПОИСКАЙ ГО
-дай да се разбере че го искаш
Трябва да стане ясно!
Животът е твърде кратък, за да не посегнем и докоснем човека до нас с любов.
И разбира се, че докато се опитваш да се въздържаш.. и го гониш от главата си.. ще се изхаби.. цялото усещане.. всичкото хубаво ще си отиде. И желанието - и то ще си отиде. Ще си остане само Спомена за Стремежа - за Плахото Посягане.. И Неполученото Искано.
Толкова е простичко, за бога
- само Посегни и Веми това което искаш.
няма кой да ти го даде ако ти не дадеш да се разбере че го искаш!
Бори се за мечтите си. Посягай! Нищо друго не е така важно. Граби с шепи...Никой нищо не подава в ръчички. И искай Най-Многото за Себе си.
Не се страхувай да си вземеш това което искаш..То е твое защото го искаш повече от някой друг. Щом го искаш повече, значи го заслужаваш. Щом си готов да направиш повече за него, значи То е За Теб!

Ти си моята мечта. Ти си моят кошмар.

2008-05-15T11:10:00.000+03:00

Знаеш ли, мое мило момче...много те обичам...прекарвах безсънни нощи, плаках, исках те...
Болката си я има още. Аз няма да я забравя. Тя ще си седи закътана, обаче винаги появяваща се. Ще се науча да живея с нея, загнездила се в сърцето ми. Първо малко ще ми ръби, ще ми е неудобно, ама нали после ще свикна. Ще напомня за себе си често. Как ще бъде забравена болката, нима възможно ли е? Сега е заела доста голямо парче от сърцето ми, направо да не кажа почти го е превзела. А сърчицето ми е мъничко. Обаче знаеш ли, миличък мой, кое е най-хубавото...Че сърцето ми е създадено да обича, а не да бъде изцяло напълнено с болка. То ще порастне, ще стане голямо сърце. Голямо, здраво и обичащо. Тя болката там ще си седи. То там си й е мястото на нея. Няма да я гоним, като и е уютно, пък нали и ти я засели там. Всяко твое нещо е добро дошло при мен. Нали е спомен от теб. А ти, ако си спомняш, аз те обичам.
И така ще ми расте сърчицето. Ще те обича повече, отколкото е болката. Но ще престане да бие толкова бързо, даже понякога да спира. Просто защото е пораснало, и е голямо и тежко.
Даже вече промяната е почнала. Усещам я. Липсваш ми, ей богу, липсваш ми адски много. Но знаеш ли напоследък колко ми е спокойно без теб? Знаеш ли, че дишам нормално, говоря нормално, гледам нормално. Да, душице, няма ги вече мойте големи сини очи. Има само малки, присвити сини очички, малко без блясък, но пък пълни с надежда. Вече не меря приказките си, от страх да не кажа нещо глупаво и неуместно. Не, вече говоря и се усмихвам без притеснение от твоето неодобрение.
А знаеш ли кое е най-лошото? Че въпреки че успявам вече да контролирам сърцето си да не ми притиска сълзливите канали, аз все още те искам, по дяволите... Дори да си лош, зъл, подъл и безскрупулен, аз си те искам, обсебил си ме...И мамка му, за пореден път го казвам...обичам те...

Какво получаваме и какво правим?

2008-05-13T11:52:00.000+03:00

Ако си лош, аз пак ще те искам.
Ако се държиш лошо с мен, аз повече и пак ще те обичам.
Ако повече не ме искаш, аз няма за секунда да помисля да не те искам.
Ако ме забравиш, бъди сигурен, аз теб няма.
Ако ме убиеш, аз ще искам да те държа за ръката.
Ако ме мразиш, аз ще бъда щастлива, че мислиш понякога за мен.
Ако съм била една от всичките, знай, че ти за мен беше единствен.
Ако не искаш да ме виждаш, аз все повече ще стискам твоята снимка.
Ако забравиш очите ми, никога аз няма да забравя как се оглеждаше в тях.
Ако ме помниш с лошо, аз всичко лошо съм забравила.
Ако просто не знаеш коя съм...бъди сигурен, че винаги ще ме откриеш.
Ако никога не се върнеш при мен, просто знай, че ще те чакам...винаги.
Ако не искаш да сме приятели, бъду убеден, че винаги ще ти подам ръка.

А ако просто не ти пука, знай, че ти за мен си всичко....

Защо нещата се променят или какво кара хората да ни нараняват?

2008-05-13T11:30:00.000+03:00

Често се питам какво кара някой да те обича и после изведнъж да спре да те обича? Всъщност, айде, дори да не те е обичал, ами да е бил с теб? И после не те иска. Ей така, без обеснение, без причина. Просто така. Омръзнал си му. И вече някой друг е наред. Да, ама на теб той не ти е омръзнал. Напротив, започнал си да го искаш много повече. Защото обикновено, когато един човек дава на друг, тогава и другият дава. Ама изведнъж единият спира да дава. И не му пука за това, което е взел. Захвърля го, ей така. Като нещо непотребно. Както е бил добър, става лош. Както те е карал да се смееш, изведнъж само те разплаква. Наричал те е с мили имена, а сега само с лоши. Бил си прекрасен за него, а сега си ужасен...дори по-лошо - безразличен.
И в задачката се пита: ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!
Подсказка: Ти си бил чудесен. Всяка негова дума е била закон за теб. Правил си всичко, което ти е казвал. Давал си му всичко, което е искал. Слушал си го. Гледал си го с благоговение. Преглъщал си всяко нещо, което не ти е харесвало и си се усмихвал. Мислил си първо за него, пък за себе си даже въобще. Правил си дори неща, които смяташ за грешни. Обичал си го.
И пак да припомним какво се търси в задачката: ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!

Отговор: Задачката няма отговор, но има заключителна част, която гласи:
"ТОВА Е ЖИВОТЪТ. ТАКИВА СА ХОРАТА. ЛОШИ ИЛИ ДОБРИ, ТЕ СА ПРОСТО ХОРА. НАРАНЯВАТ НИ. СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ НЕ, НЯМА КАК ДА ЗНАЕМ. ТЪРСЕНИЯТ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА "ЗАЩО?" ДАЖЕ НЕ ИСКАМЕ ДА ГО РАЗБИРАМЕ... СТИГА НИ БОЛКАТА ОТ ТОВА, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ Е ТОВА, КОЕТО Е БИЛО....СТИГА НИ БОЛКАТА ОТ ТОВА, ЧЕ НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНЯТ...НО НЕ КЪМ ДОБРО. БОЛКАТА НИКОГА НЕ Е МАЛКА. БОЛКАТА ВИНАГИ Е ДОСТАТЪЧНА. НЕ Я ПРЕНЕБРЕГВАЙТЕ, НО НЕ Я И ИЗОСТАВЯЙТЕ. ТОВА, КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ, НАЛИ? "

А аз ще продължавам да си го обичам, мамка му....

Maxxi Jazz и събота вечер

2008-05-12T09:35:00.000+03:00

Петъчният ден мина що годе нормално. Мъчех се да преживея четвъртъчните ми неволи. Поплаках си. Поспах повечко, пък си казах майната му и тръгнах. 3D a.k.a. AnneMiek и Maxxi Jazz бяха изпълнители вечерта. Пропуснах голяма част от Макси Джаз, но за сметка на това помогнах на приятел. След концертите бяхме в шатрата. Честно, много яко беше ;).

СЪответно и г-н Единствен беше там, по ирония на съдбата на съседната маса. През цялата вечер се опитвам да го отбягвам, даце предупредих моите момчета в никакъв случай да не ме оставят при него. Беше ми страхотно. Танцувах си много и не ми пукаше дали той е там или не...Всъщност съвсем малко. Предпочитах да съм с гръб към него и да не го виждам. Рано се и прибрах. Изпратиха ме до вкъщи и си говорихме около половин час на вратата. Така е, когато не си се виждал отдавна с хората.

Събота сутринта бях на изпит, на който съответно нищо ненаправих. Пих кафе на 2-3 пъти, видях се с разни познати, спах и вечерта излязох на концерта. Биг Мистейк. Имаше около 10 000 души, а Денис искаше да ме закара най-отпред. Спасих го 5 пъти от бой, извиних се един милион пъти и стигнахме на 20 метра от сцената, а аз не можех да дишам. Добре, че се появи един приятел и се измъкнах, а Денис го оставих сред лудницата. Пих кафе в сити центъра и взех решението да ходя на Плевен. Вальо също реши да дойде с мен. И така към 12 часа дръжно заминахме на Плевен. Бяхме в Канапе, а после в Бижу. Смея да кажа, че беше доста хубаво. Щури танци до зори. :) Баш до зори, до 6 и 30 сутринта. Следващият ден...Спане цял ден. И вечерта пак рано заспах. И смея да твърдя, че пак не съм се наспала.

А той толкова ми лиспва, че в момента не мога да мисля за нищо друго!!!

Едни 5 минути...

2008-05-11T23:21:00.000+03:00

Говори ми се - да, сега! Не казвай, че нямаш време ти. Искам да поговорим за онова, което остави в мен големи щети. Стой тук, не тръгвай никъде! Остави ме да говоря само 5 минути. Ако искаш не ме слушай въобще, прави се, но искам да виждам очите ти. Знам, че сега по лицето ми има сълзи, а ти най-добре знаеш кой е виновен. Не ме успокоявай, по-добре не се мъчи, знаеш, че пред мен си доста греховен. Чакаш все пак нещо да кажа. Боже,колко си заблуден, милият ми!Това, което исках да ти разкажа, трябваше вече да си го чул от очите ми.

Нищо не може да притъпи болката...

2008-05-11T23:15:00.000+03:00

Да, това съвсем честно. Всичко пробвах, повярвайте ми. Нищо не може да я намали, нищо не може да я спре. Тогава как да я избегнем, при положение, че вече ни е хванала? Няма начин... трябва да търпим, докато всичко утихне...това може да са дни, месеци, години. Но понякога и времето не е лекарство. Тогава какво правим? Аз просто търпя...някой ден може да я забравя, някой ден може и да свикна с нея... Но никога няма да мога да я спра напълно. Болката от нараняването се помни. Дори да я забравяме за момент (най-хубавия момент), тя все изниква в съзнанието ни.

Това е тази болка, от която аз наистина усетих - болка в сърцето. Да, честно, сви ме до такава силна степен, че не знаех дали мога да живея или не. Заболя ме толкова силно, че не можех да дишам. Спря функциите не мозъка ми. Накара очите ми да се пълнят със сълзи. А организмът ми с алкохол, доста често. Побъркваща. Караща те да викаш, а не можеш да извадиш и един стон от гласните си струни. Караща те да бягаш, а краката ти да не могат да помръднат.

Да, слънце на живота ми, това ми причиняваш ти. Докарваш ме до лудост... а аз се усмихвам сляпо, молеща се да се върнеш при мен. Но вече не. Стига толкова болка. Вече ми причини толкова, колкото ми стига за цял живот. Просто спри... Не искам да те виждам...!

П.С. - Липсваш ми до болка...болка по силна от тази, която ми причиняваш!

Животът може да е чудесен, ама не баш...

2008-05-09T10:39:00.000+03:00

Всеки ден си задавам въпроса как все на мен нещо се случва? Искам ей така нищо да не ми се случва, да имам скучен и нормален живот...да, да, ама не!
Концертът на Ъпсурт, Лора Караджова и Ja Rule мина чудесно, даже повече от чудесно. Подръпвахме попърс, мятахме ръце от ляво на дясно и се радвахме на мега якото му тяло на този негър :)
След концерта отидохме на блек парти, нали уж да продължим купона. Какъв ти купон, мен цяла вечер ми се реве. Г-н Единствен беше застанал на бара срещу мен и по най-ужасния начин прегръщаше едно момиче. Все едно ме нямаше. "Наздраве", усмивки, снимки...Сви ми се сърцето. Лошо ми стана. Прималяха ми краката, не мога да опиша какво почувствах. Освен че в последствие, че изгубих броя на водките и се чувствах пияна. Пияна и ... не, не мога да съм му ядосана. Но не мога да спра да плача. Да, аз, тази дето не дава на никой да й се качи на главата, дето побърква всички и дето принципно е непукистка. Защо го обичам, мамка му....и то толкова много. Защо той осмисля живота ми? Защо той разбива сърцето ми? Г-н Единствен...ха-ха...ама работата не е ха-ха...всичко се срутва. И се питам с какво го заслужих? Нали аз бях неговото добро момиче? Нали получаваше всичко, което искаше от мен? Главата ми се пръска... Отмъстих ли му снощи с онова момче...? Не, не го исках. Не исках да го правя пък и какво е отмъщението, ако на него не му пука? Исках него, само него и нищо друго. Това е единственият мъж, за който бях готова да бъда само негова. Сънищата са ми изпълнени как е с други жени и аз се побърквам още повече...
Искам да спра да плача, но не мога. Думи не намирам, за да преглътна сълзите си. Кога ще ми мине? Уфффф, искам да се махна от тук, искам да се махна от него. Искам да ми е леко, да го забравя.... Не искам много, искам малко, искам него....
Сърцето ми не е разбито. Сърцето ми го няма. И мен вече ме няма.
Изтривам телефона му. И него също :)

Ace of Base - в България и ми пеят на български? Да, да!

2008-05-07T23:26:00.000+03:00

Принципно не умирам от кеф да ходя на чак толкова масови мероприятия (Мания е съвсем друго нещо!!!). Dr Alban ми дойде на крака, но аз реших да си остана в механа Оазис и да не си посветя вечерта нито на него, нито на някой Георги. Бях решила същото и днес с Ace of Base, но след много крънкане и мрънкане майка ме накара да отидем само да ги зърнем, нали да сме кажели, че сме ги видели. След солидните 30 минути в кандардисване, накрая викам добре. Облякох зимната шубичка, обух златните обувки и айдееее....
Протестирах през цялото време докато стигнем. Стигнахме, адски много хора, както се и очакваше. Особено бях депресирана от факта, че ги бяха извикали на 3ти бис и все още пееха, мамка му! Викам няма ли да свършват, да пляскам ли? Мене бира ми се пие, картофи и кебапи ми се ядат, та се не трае. По едно време слушам, че казват, че ще направят нещо, което никога не са правили. И лелеее...тези шведи....тези култови поп легенди на 90те запяха на моя чист роден български език Назад, назад, моме калино. Бях потресена. Настръхнах от кеф, заклевам се! От сега нататък, вечна фенка съм им! Обещавам!

Интернет - сделки или опасности ?

2008-05-07T12:16:00.001+03:00

Как сега сестра ми да седи в интернет? Навсякъде дебнат изроди!

Чакането....

2008-05-07T08:52:00.001+03:00

Много мразя да чакам. Не съм нетърпелива. Напротив, имам адско търпение, към абсолютно всичко. Мразя да чакам нещо, което всъщност не е сигурно дали ще се случи. Но се надявам.
Чакам той да ми се обади...чакам да чуя мелодията, да видя лицето му. Вече дни наред. Направи го наскоро, но то не се брои. Чакам момента да го видя. Да, искам да го видя, защото ми липсва адски много. Чакам да ме целуне, да ме прегърне, да бъде до мен...просто чакам....
Но това чакане ... по-скоро да завали дъжд в пустинята, отколкото да се случи нещо от чаканите неща....
Като се замисля, фактът, че го няма и го чакам е до някъде хубав. Знам, че времето и разстоянието лекуват. Знам и фразата "далече от очите, далече от сърцето". Мамка му, ама не е така. Ако не съм го обичала, тогава щеше да е вярно. Но аз във всеки тръгвам да откривам него, всяка кола на улицата я оприличавам на неговата, търся го с поглед навсякъде. И как да го забравя при това условие ? Ето, с Пламче беше точно така. Слаби чувства, отдалечаване, чуване по телефона...но всичко при мен изчезна. Ноооо...защо не е така при всички ?
Мразя да чакам! Мразя да чакам изгрева. А така обичам изгреви. Мразя да чакам дъждът да спре. А толкова обичам слънцето. Мразя да чакам момента, в който ще се махна от тук. Толкова искам да замина надалеч...Мразя, мразя да чакам....но най-много от всичко мразя това, че всъщност всичко е плод на фантазията ми, чакането няма да ме възнагради със сбъдване на мечтите ми....и пак ще си остана сама с тях.
Това, че ТОЙ съществува ми дава търпение и надежда....и ще чакам, ли чакам...колкото трябва. Ако трябва дори чакането да е вечност.

Бягство? Никога повече!

2008-05-06T17:50:00.000+03:00

Понякога губя..Излъгах-винаги губя, търсейки някой..
Губя се. Търся се. Хапя се. Губя го. Търся го. Хапя го.
И тичам. И тичам. Не зная защо. Страх ме е?
Страх ме е, да.
Тичам по покриви, жици, антени.
Прегръщам ги. Измислям си, че го усещам.
Нали любовта е атоми и електрони..?
Мисля си, че е той е в телевизора. В кутията.
Стои и ме гледа. Усмихва се.
Пак тръгвам да бягам. Не мога да гледам. Боли ме.
И тичам отново. Тичам отново.
Целувам асфалта. Измислям си, че е минавал по него.
И пак бягам, нали? И тичам, и тичам..
Гоня го. Губя го. Измислям го.
Усмихвам се мокро. От очите вали дъжд.
Смесва се с капещите сълзи на небето.
Бягам. Бягам. Усетих го.
Целуваше ме с дъжда. Правихме любов.
Измислях си.
Тичах. Тичах бясно. Не знаех къде е.
Стигнах морето. Целувах вълните и морката пяна.
Напих се. С нежността им. Заспах сгушена в пясъка.
Сънувах, че тичам..и тичам , и тичам...
Събудих се от целувка.
Стоеше приведен над мен.
Кичур любов се провисваше през лицето му.
Стреснах се.
Понечих да бягам, ли бягам..
Погледнах краката си с ужас.
Вместо тях имах рибена перка.

Когато се събудих, бягах до дома му.
Бягах, бягах.
Когато стигнах,на вратата имаше лист:
"Заминах."
От тогава не бягам.

Сутрешно кафе

2008-05-06T11:37:00.000+03:00

Кафето сутринта. На терасата. На слънцето. Още преди да съм измила очите и зъбите си. Беше невероятно. Първият ми допир с деня беше с кафето и слънцето. Умопомрачително и невероятно!

Кръщене :)

2008-05-05T22:10:00.000+03:00

Днес кръстихме малкият Виктор. Майка му е кръстница, следователно и цялото ни семейство (колкото можем да се наречем семейство). Да ни е жив и здрав. :) И да ни слуша много. Мен нагърбиха със задачата да снимам с камерата. После да гледам по-голямото детенце - Гого. Нищо не ми се опря. Аз съм супер :)

Глас от отвъдното....

2008-05-05T21:54:00.001+03:00

а аз супер объркана!
беше 100% много пиян

Шарк-а
Лошият Jameson
в 5 сутринта всяко позвъняване е страшно

5:00 сутринта. Неговата мелодия (още не съм я сменила). Вдигам. Той. Иска да отида при него. Ставам и отивам. Заварвам го пред едно училище с бутилка Jameson и кутийка Shark.
Не знам защо ми се обади. Чувствам се тъпа, че съм отишла. Защо на мен се обади? Може би си е преровил целия указател и е стигнал до мен. Уф, защо отидох. Каза ми, че е искал вечерта да се развие по друг начин. Не очаквах нищо...просто исках да го прибера....А той ме освирка... Така и не разбрах за какво ми се обади и то в 5 сутринта....Също не можах да разбера за какво отидох...И двамата имаме обеснения - той-пиян, аз-сънена....! Но това не ни оправдава!

От Ловеч до Слънчев Бряг и обратно - ФЕЙЛЕТОН

2008-05-04T10:54:00.000+03:00

Датата е 1 май. Тръгнах за Слънчев Бряг. По пътя ми беше лошо, а особено по прохода Шипка беше ужасно. Стигнах в Бургас в 21:15 и чаках да дойде да ме вземе един приятел да ме закара до Слънчев Бряг, защото не знам дали се досещате, но вечер няма транспорт до Съни Бийч. След като чаках едно 30 минути, той дойде. Не го виня, не беше виновен той и всъщност нямаше никой виновен. До бар енд динър-а на Мания отидохме за 2 минути да вземем Надя и Богдан и да видя Краси. После се прибрахме в Несебър и цяла нощ сме обсъждали най-големите глупости на света. Ако има класация, то определено ние ще я оглавим. Никакво спане. С Краси си разказвахме спомени от детството.... :)
Датата е 2 май. Часът е към 9 без нещо. Душ. Навън обаче вали. Краси си отива до у тях, че е на работа, а аз отивам в хотела. Видях повечето колеги. Диди вече е с черна коса и сини лещо (малиии, мн са яки, бях впечетлена). Ванинка видях и Лили. Веско е станал старши. Боряна е асистент на Ицо (аисистант фронт офис мениджър). Бившата мениджърка на аниматорите е вече рецепционист. После ходих да пия кафенце в бар енд динъра и като заплющя един дъжд, половин час. То музика спря, аларми се включиха. Лудница. Изчаках да спре и пак отидох до хотела. Изчаках Богдан и Надето, че да отидем пак в Мания :). Ех тази Мания, пъпа ни там е хвърлен. Общо взето се мотахме. Валя дъж през това време поне 4-5 пъти и се прибрахме в Несебър да хапнем и да се оправяме. И оттогава почна лошото. Тъкмо се качвам в блока и като заваля една градушка, всичко побеля, цялата тераса се напълни, лудница. За капак спря и токът. Плюс това осъзнахме, че с 20 лева вход за дискотеката, то ние просто нямаме пари. Загубихме 2 важни неща. И Богдан го разбраха, че не е в болница, ами е на Слънчев бряг. 5 неща за 30 минути. Чудесно. Вече се чудехме да ревем ли, да се смеем ли. Пълни каръци и тримата. Супер нещастни се чувствахме.
Но полека-лека нещата почнаха да се оправят. Краси обеща да ни даде пари. Токът дойде. Дъждът не спря, но се появи едно момче, което щеше да ни закара. И работата на Богдан се нормализира. Само нещата не намерихме, но...ще го преживеем някъде.
Преди Мания се събрахме доста хора, оправихме се и тръгнахме.
Пред Мания опашката беше велика. Адски много хора, просто не мога да определя цифра. Най-нормално застанахме да чакаме на опашката. Постепенно се придвижвахме. Дойде нашия ред. Платихме доволните 20 лева и влязохме. Симпатично за начало, емоционално. А пропуснах да добавя, че преди Мания се видях с един интернет познат :) (който беше първия, с който се запознах за вечерта). После получих смс, че един друг интернет познат ще е там и с него се намерих в клуба. Поради причината, че имаше много хора, често се налагаше да излизаме на чист въздух, защото иначе дишахме само изпарения. И тогава номер 3 :) Третият интернет познат, с който се засякохме на входа и той ме позна...по очилата :). Музиката беше невероятна. В началото Веселин пускаше лиготии, но после Joe T. Vannelli размаза обстановката. С Надето си тръгнахме в 8 и 30 сутринта. В Несебър си бяхме към 9 и 30 ...и веднага заспахме до към 10:30. Идеята беше да си ходим на стоп аз и Невяна, но загубихме Мартин. Изпратих Надето, Богдан и Невяна да си ходят на стоп и тръгнах да търся Мартин. Беше му паднала батерията на телефона и беше неоткриваем. Добре, че спрял някакви хора и ги помолил да ми звънне. Оказа се на Кубан. А аз в края на Несебър. Един куфар и един огромен сак. През целият Несебър. До спирката на Феста Панорама. Чаках автобус 45 мин. Накрая стигнах при Мартин. Победоносно в 13:20.
И тръгнахме за Варна. На стоп. 20 мин сме чакали да ни вземе някой. Адска мъка. Накарая ни взема един човек. Ни потрошени веднага влезнахме в колата и заспахме. Мартин даже хъркаше. :) Какво да ви кажа. Остави ни във Варна и обеща, че ще ни закара до Търново. Обаче проблема беше, че ние бяхме адски гладни, батерията на моя телефон падна и просто бяхме изгубени отново. Хапнахме в Българска кухня и после отидохме да пием кола в някакво централно варненско кафе, като идеята беше да ползваме контакт и тоалетна :)
В крайна сметка към 17:00 отново тръгнахме. За търново. Лелееее...имах чувството, че това беше най-бавният шофьор на света. По магистралата караше с 90. И то сам на платната. В крайна сметка стигнахме към 19:30 във Търново. Звъннах на братовчед ми да ни изкара извън града, на магистралата. Там още по голям зор. Много коли, никой не спира. Добре, че едни хора минаха покрай нас и после се върнаха да ни вземат. Леле, този караше минимум със 150 км/ч. И за 35 мин си бяхме на разклона. Хапнахме по една пилешка супичка, докато дойдат Кирчето и Йонко да ни вземат......ОХххх...така мина моя път....Сега на 9ти май пак трябва да ходя, а така ме е страх какво ще ми се случи....!

Bon Voyage!

2008-05-01T11:26:00.000+03:00

Първи май. Ден на труда. Да, да. Тук пече слънце, а аз искам да се гръмна!
Няма да ходим на Слънчев бряг така, както се бяхме разбрали. По простата причина, че бащата на Стоян "ше ходи да коли някакви агнета". Тези хора нормални ли са? Какви агнета, какви 5 лева? Слънчев бряг е по важен от всички агнета на света! А за капак на всичко двупосочния билет до Бургас е 48 + 8 до Несебър! Е това честно ли е?
И хич нямам настроение. Сутринта Пламче ме ядоса...Той така и не разбра, че аз на Варна няма да отида, ако ще и да избухне и Трета Световна Война! Искам на Несебър при Надето. Не искам на Варна! Гррррррр....ще си хвана куфарчето и ще си тръгна на стоп! Е*ала съм му майката на всичко!

Imbranato

2008-04-30T21:56:00.000+03:00

Imbranato

E' iniziato tutto per un tuo capriccio
Io non mi fidavo..era solo sesso
Ma il sesso e un'attitudine
Come l'arte in genere
E forse l'ho capito e sono qui
Scusa sai se provo a insistere
Divento insopportabile
Ma ti amo..ti amo..ti amo
Ci risiamo..vabe, e antico, ma ti amo..

[RIT:]
E scusa se ti amo e se ci conosciamo
Da due mesi o poco piu
E scusa se non parlo piano
Ma se non urlo muoio
Non so se sai che ti amo..
E scusami se rido, dall'imbarazzo cedo
Ti guardo fisso e tremo
All'idea di averti accanto
E sentirmi tuo soltanto
E sono qui che parlo emozionato..
e sono un imbranato!

Ciao..come stai?
Domanda inutile!
Ma a me l'amore mi rende prevedibile
Parlo poco, lo so..e strano, guido piano
Sara il vento, sara il tempo, sara......fuoco!

[RIT:]
...

Смутен

Всичко започна заради едн твой каприз.
Аз не се доверявах... беше само секс.
Но сексът е склонност,
като изкуството общо взето
и може би го разбрах и съм тук.
Извини ме, ако опитвам да настоявам,
ставам непоносим.
Но те обичам... обичам те... обичам те.
Смеем се, добре, старомодно е, но те обичам.

И извинявай, ако те обичам и ако се познаваме
от два месеца или малко повече...
И извинявай ако не говоря тихо,
но ако не изкрещя, ще умр.а
Не знам, дали знаеш, че те обичам...
И извини ме ако се смея, от смущение е...
Гледам те втренчен и се страхувам.
При идеята да те имам близо
и да се чуствам само твой.
И стоя тук, говорейки разпалено
и съм смутен!

Здрасти... как си?
Безсмислен въпрос!
Но мен любовта ме прави предвидим.
Говоря малко, знам... странно е, карам бавно.
Ще бъде вятърът, ще бъде времето, ще бъде... огън!

http://youtube.com/watch?v=RpqI3D2Elno

Ако сърцето ти се е разбило, залепи си го с лепило...!

2008-04-30T21:19:00.000+03:00

Принцесата била най-прекрасното създание на света – блестяща коса, искрящи очи. Чаровна, чувствена, лъчезарна. Историята не помни, дали принцът бил красив, знае се само, че добротата, състраданието и обичта изпълвали сърцето му.

Та Принцесата разбила сърцето на Принца. То това е нормално, случва се често принцесите да разбиват принцовите сърца. Дали той разбил нейното, историята не помни. Тъга обземала дните на принца, празнотата изпълвала съществуването му, болката била твърде силна.

И тръгнал Принцът да събира отломките на своето сърце. Събрал ги и решил да ги залепи. Опитал със спомени, мечти, сълзи, не станало. Пробвал всякакви отвари, е не та не – парченцата от сърцето му се пръскали, не можели да си паснат.

Отишъл при Орисницата си. Тя му казала:

- Не пробвай да залепиш разбитото си сърце, няма да стане. Потърси Принцесата, само тя може да събере отломките и с целувката си да ги съедини. Само нейното сърце може да стопли твоето. Ако не желае, бъди търпелив, любовта и добротата, които носиш в себе се ще ти помогнат да откриеш жената, която ще те обича. Пукнатините от разбитото ти сърце ще останат, ще липсва едно парченце от него – то е при Принцесата, но ще обичаш по-силно от сега.

Принцът бил твърде горд, за да потърси отново Принцесата. Бил твърде нетърпелив да търси нова любов, а и не вярвал, че може отново да обича. Те принцовете са такива – горди и нетърпеливи, и не вярват. Отишъл той при придворния Алхимик и го попитал, има ли начин да залепи парченцата от разбитото си сърце и отново да е щастлив.

- Има начин, Принце – отговорил му Алхимикът- Отиди при Куртизанката – най-желаната жена в кралството. Тя е успяла да направи щастлив всеки мъж, който е бил при нея. Те за това са куртизанките, да правят мъжете щастливи. Тя ще залепи парченцата от сърцето ти, бавно, с много старание и търпение, със своята кръв и своите сълзи.

Отишъл Принцът при Куртизанката и смирено я помолил, да го направи щастлив, да залепи парченцата от разбитото му сърце. Тя му отговорила с ужас в гласа си:

- Недей иска това от мен, Принце! Моля те! Мога да залепя парченцата от разбитото ти сърце, но няма да си щастлив. Напротив, по-нещастен ще си. Липсващото парченце няма с какво да заменя. Гняв и злоба ще те обладаят, няма да си вече същия.

Не я послушал Принцът, настоял Куртизанката да залепи парченцата със своята кръв и своите сълзи. Тя заплакала и започнала. Три дни и три нощи старателно лепила парченцата от сърцето с прекрасните си тънки пръсти, със своята кръв и своите сълзи. Сърцето се бунтувало, парченцата не пасвали, но бавно и постепенно, с много старание, Куртизанката залепила парченцата едно, по едно.

Не било обаче същото сърце като предишното. Било безформено, кървящо и горящо от сълзите на Куртизанката. Липсвало и едно парченце, малко, незабележимо, но важно – това, което било останало при Принцесата. Принцът не бил щастлив, не получил очакваното спокойствие и облекчение. Напротив – болката било по-силна - мястото на липсващото парченце чернеело. Горещата кръв на Куртизанката се бунтувала, сълзите й го изгаряли.

Принцът се обърнал към Куртизанката:

- Защо не ме направи щастлив? Защо толкова ме боли? Защо не намери липсващото парченце от моето сърце?

- Казах ти, Принце. Мога да залепя парченцата от разбитото ти сърце, но няма да си щастлив. Напротив, по-нещастен ще си. Липсващото парченце няма с какво да заменя. Гняв и злоба ще те обладаят, няма да си вече същия. Скръбта и тъгата ще са вечни твои спътници. Защо не ме послуша?

Куртизанката била паднала на колене пред Принца. Била бледа и повяхнала. Принцът насочил меча си към нея. Тя нямала сълзи дори да заплаче.

Принцът вече не бил същият. Гняв, злоба и гордост обземали сърцето и душата му. Станал жесток и зъл. Потопил страната си в кръв и сълзи. Какво точно е вършил, Историята мълчи. Тя за това е Историята, да мълчи за безчинствата на владетелите. Принцът обаче все пак не бил безчувствен. Когато се събуждал сутрин, осъзнавал какво е сторил преднатия ден и дълго и горчиво плачел. С изгарящите сълзи на Куртизанката. Не смеел да потърси Принцесата, за да си поиска липсващото от сърцето парченце. Срам го било, знаел, че вече не я заслужава.

Решил той в крайна сметка да запълни мястото на липсващото парченце от сърцето с нещо. Пробвал със сребърна монета – тя се разпаднала на четиридесет сребърника. Опитал със златна – тя се превърнала в разтопено олово. Опитал със спомени за усмивката и искрящия поглед на принцесата, за прекрасните им моменти заедно. Спомените се превърнали в пепел ...

Отишъл отново при Орисницата си. Тя му казала:

- Защо пробва да залепиш разбитото си сърце, сгреши. Потърси Принцесата, само тя може да ти даде липсващото парченце и с целувката си да успокои болното ти сърце. Само нейното сърце може да стопли твоето. Ако не желае, бъди търпелив, любовта и добротата, които все още носиш в себе се ще ти помогнат да откриеш жената, която ще те обича. Раните в разбитото ти сърце ще зараснат, само ще липсва едно парченце от него, но ще обичаш по-силно от сега.

Не послушал Принцът отново старата жена. Отишъл пак при Алхимика. Той му казал:

- Отиди при Доброто момиче и го накарай да потърси камъче, което пасне в празнината на липсващото парченце. Доброто момиче е толкова добро, че няма да ти откаже. Ако трябва всички камъчета в страната ще пресее, но ще намери подходящо за теб.

И намерил Принцът Доброто момиче. То било най – доброто създание в цялото кралство. Състраданието и обичта изпълвали сърцето му. И чудо, то веднага се влюбило в Принца, от пръв поглед. Те затова са Добрите момичета, да се влюбват в неподходящи мъже. Принцът не забелязал това, той си искал камъчето за сърцето си.

Започнало Доброто момиче да търси подходящо камъче за сърцето на Принца. Търсило цяла година, ден и нощ, без да спи, толкова обичала тя този човек. Пресяло всички камъчета в кралството и най–накрая намерила подходящо за сърцето му. Сложила го на празното място и то паснало перфектно.

В този момент блаженство и спокойствие обзели Принца. Станало му обаче страшно студено – сърцето му бавно се вкаменило. Нямало вече чувства в него, душата му била пуста и празна. Целунал Доброто момиче, но не от благодарност (нали нямал вече чувства), а от благоприличие. И Доброто момиче се вкаменило. Движело се, говорело, било като живо, но било вече от камък. И казало то на Принца:

- Обичам те Принце, ще се ожениш ли за мен?
- Да – ледено отговорил той.

Всъщност било му все едно. Все пак Доброто момиче било хубавичко. Дали било красавица, историята мълчи. Художниците са я нарисували много красива. Но художниците са за това, да правят височайшите избранници красиви. А може и влюбени да са били в нея, знае ли човек.

Оженили се Принцът и Доброто момиче и заживели заедно. Принцът дори станал Крал, а тя – Кралица естествено. Кралят бил добър, но студен. До каквото се докоснел, се превръщало в камък. Кралицата силно го обичала, но той нея – не, и дете не искал, всъщност нищо е искал от нея, давал й всичко, но не и любовта си. Та може ли човек с каменно сърце да обича, та дори и каменно момиче. Много се старала тя, но нищо не ставало. Отчаяние и безнадеждност обзели душата й. На момени го молела:

- Моля те, Кралю, освободи ме от магията си. Пусни ме да си ходя. Много те обичам ,но виждам, че ти не си щастлив с мен. Потърси Принцесата, само тя може да ти даде липсващото парченце от сърцето и с целувката си да събуди каменното ти сърце. Само нейното сърце може да стопли твоето.

Той мълчал.

И потърсила Кралицата Принцесата. Лесно я намерила. Всъщност Принцесата през цялото време била наблизо. Още в деня, в който разбила Принцовото сърце, тя съжалявала. Била свидетел на всичките му опити да залепи отломките си и да замени липсващото парченце с нещо. Не го потърсила обаче, въпреки че го обичала дори по-силно от преди и пазела парченцето от неговото сърце дълбоко в душата си. Колебанията и предразсъдъците й пречели. Те такива с принцесите – изпълнени с колебания и предразсъдъци. Търсила успокоение при други мъже – Лордове, Принцове, Графове, Дукове, Виконти ... Всеки от тях й разбивал сърцето, всеки си вземал по едно парченце от него. Дали тя разбивала техните сърца, Историята мълчи. Не е важно.

Отишла Принцесата в дворцовата зала при Краля. Не била вече толкова хубавичка като преди, страданието и мъката се били изписали н лицето й. Била обаче все така красива, погледът й бил дълбок и тъжен, благородството се изписвало на лицето й. Била по-добра и по-състрадателна.

Парченцето от Кралското сърце било в нея. Светело с приказна светлина. Осветило цялото Каменно Кралство. Извадила го тя и му го подала с думите:

- Все още те обичам, Принце мой, повече дори от преди. Приеми моята любов и ми прости. Освободи от магията си Доброто момиче. Нека слеем нещастните си сърца и се обичаме вечно, до края на света.

Кралят я погледнал със студения си поглед и казал на стражата:

- Отведете тази жена, досажда ми.

След това се обърнал към Каменната си Кралица:

- Време да имаме дете. Кралството се нуждае от Престолонаследник.

Разбитото сърце с лепило не се залепва, нито със сълзи, нито с кръв, нито със спомени.

Всеки от нас оставя по парченце от сърцето при всяка своя любов. Само тази любов може да върне липсващото парченце и с целувката си да възстанови разбитото ни сърце.

Колебанията и предразсъдъците ни пречат да върнем навреме парченцето, което сме взели от нечие разбито сърце. След това е късно.

Тотално отсвирване

2008-04-30T21:13:00.000+03:00

[20:28:31] ' *** ' каза: maniq dance mance
[20:28:50] ' *** ' каза: :D
[20:29:35] ' *** ' каза: ooooooooooooooooo
[20:29:44] ' *** ' каза: davame go tvardoo
[20:29:47] ' *** ' каза: :D
[20:48:38] - Steisi - каза: da
[20:49:15] - Steisi - каза: ti si wuzmojno nai choweka deto nai ne iska da me wijda
[20:49:18] - Steisi - каза: zaklewam se
[20:49:39] ' *** ' каза: :D
[20:49:48] ' ***' каза: vijdame se dostata4no 4esto
[20:50:01] - Steisi - каза: ami super
[20:50:03] ' ***' каза: ako tolkova ne ti stiga sorry
[20:50:05] - Steisi - каза: az imam nowa pricheska
[20:50:10] - Steisi - каза: i mnogo iskah da ti ia pokaja
[20:50:10] - Steisi - каза: :(
[20:50:24] ' ***' каза: nali znae6 v4e nai mn da te bazna
[20:50:28] ' *** ' каза: tai 4e
[20:50:41] - Steisi - каза: ????
[20:50:52] ' ***' каза: koga 6te vari6 na sunnyto
[20:51:20] - Steisi - каза: w petuk
[20:51:36] ' *** ' каза: i koga si idva6
[20:51:41] - Steisi - каза: ne znam
[20:51:56] ' *** ' каза: ok
[20:52:01] ' *** ' каза: togava
[20:52:10] - Steisi - каза: ami dqa
[20:52:31] ' *** ' каза: az da te vidq samo kva q var6i6 i si lqgam pak da si po4ivam
[20:52:36] ' ***' каза: 4e ne mie dobre
[20:52:41] - Steisi - каза: predpolagam
[20:52:45] - Steisi - каза: ti sigurno si praiwl
[20:52:49] - Steisi - каза: opit za samoubiistwo
[20:52:58] ' ***' каза: :D
[20:53:12] ' *** ' каза: kak ti hrumna
[20:53:42] - Steisi - каза: kolko dena ne si spiral da piesh i da se prawish
[20:53:47] - Steisi - каза: izwiniwai za wuprosa
[20:54:02] ' *** ' каза: kolkoto si iskam
[20:54:12] - Steisi - каза: ne se i sumniawam
[20:54:14] - Steisi - каза: super man
[20:54:17] - Steisi - каза: super mario
[20:54:19] - Steisi - каза: batman
[20:54:20] ' *** ' каза: izvinqvai za otgovora
[20:54:41] - Steisi - каза: ne e nujno da se izwiniwash
[20:54:50] ' *** ' каза: are badi gruba s drug
[20:54:56] ' *** ' каза: az si lqgam
[20:56:13] - Steisi - каза: ne biah...

КАК ДА ЖИВЕЯ СЕГА? СЪВСЕМ САМА? НАЙ-ВЕРОЯТНО...НА ГРАНИЦАТА....МЕДЖУ КОЕ? ВСЪЩНОСТ И АЗ НЕ ЗНАМ...ПРОСТО ВЕЧЕ НЕ МОГА ТАКА...!
СЪРЦЕТО МИ Е РАЗБИТО, НО ОТНИКЪДЕ НЕ МОГА ДА СИ КУПЯ ПОДХОДЯЩОТО ЛЕПИЛО!

Пламчето

2008-04-30T11:28:00.000+03:00

Пламчето е неизвестен за вас герой. До сега не съм го споменавала, поради простата причина, че отдавна ми е бившо гадже. Обаче снощи поради необесними обстоятелства ми звънна и си говорихме 2 часа...чудно нали ...
...Още ме бил обичал, липсвала съм му, искал пак да сме заедно....
Как да обесня, че нямам никакви чувства към това симпатично варненско футболистче?
Всъщност, аз го зарязах поради идеята, че с ТОЙ имаме бъдеще, ама ТОЙ ме отсвири....
Но няма да се предам, не искам Пламчето....макар, че дава всичко за мен...
Да се продам ли на любовта му или да си стискам моята?
С Пламче имахме много свежи моменти. Никога няма да забравя как във влака за Плевен слязохме по средата на пътя и останахме там :).
Партитата, на които сме ходили заедно... или пък моментите, в които сме се гушкали.
Не мога да съм с някой, който не обичам, просто мисията е невъзможна, макар че може и да почна да го обичам.... Глупости, харесвах го, но никога не съм го обичала, нито ще почна да го обичам, какви ги говоря и аз... Определено няма да се върна при него....
А факта, че е доста глуповат и въобще идея си няма какво му говоря понякога все повече ме отказват....
По-добре сама, отколкото с банда глупаци!

Сънища

2008-04-30T10:07:00.000+03:00

Е както сънищата могат да ми размътят главата....нищо друго не може (освен ТОЙ). Но поради липсата на Той, сънувам. И то какво сънувам!!!
Него го сънувах, много ясно, разпитваше ме разни глупости. Спомням си, че бях у тях и там дойде бившият ми приятел заедно с всичките си приятели (те нали са някакви приятели ала-бала). После по незнайна причина заминах на дискотека. Спомените са ми че щях да набия бившата Мис Ловеч и май даже се бих с нея. Спомням си, че някакви подготва щяха да играят пиеската Снупи (хахаха), обаче баш Снупи си беше размазал очето и аз тръгнах до у нас да взема лакочистител, че да му помогна. Тръгнах си до у нас, нали за лакочистителя. Върнах се, ама какво си мислите...лакочистител НЕ БЯХ ВЗЕЛА!
Уффффф, ще се гръмна!
Сънищата ми биват объркани само и единствено от един мъж!
(колкото успях да спя де, че си легнах 2, а станах в 10)

Dance Club Mania

2008-04-30T10:00:00.000+03:00

Само още толкова остава до откриването. За това мечтая от края на септември. А в момента го искам толкова много. Искам поне за една нощ да спра да мисля, да плача, да се моля, да се надявам. Искам за една нощ да влеза в онзи другия свят и да ме няма. Никаква да ме няма. Да няма никакъв спомен от мен. Как може един мъж да ме изкара извън релси не е истина.....!

Без него

2008-04-29T23:36:00.000+03:00

6 ДЕНА БЕЗ НЕГО!!!

Жива да не бях!
Това е изпитание не на любовта ми, а на нервната ми система. Заклевам се, едва ли ще издържа още толкова!
Не мога да живея повече....

(broken heart)

Подстрижка :)

2008-04-29T20:06:00.000+03:00

Това Надето

А това аз :)

Ясно е, че през април се подстригват само магаретата и овцете :)
Но ние с Надето днес поехме риска да се подстрижем, че нали парти идва (2 МАЙ ОТВАРЯТ МАНИЯ!!!). Разровихме интернет, гугъл, партистарс, перфектен и какво ли не докато решим как точно да си подстрижем русите коси.
12 и 30 тръгнах победоносно към у тях да отидем да си запазим час при Зеленото. Часът беше запазен за 15:00. Количка ни се пиеше и тръгнахме към билярда. През цялото време разговорът се въртеше покрай прически, дрешки и партита :). Нещо обичайно, обаче сега емоцията е по голяма. Остава съвсем малко време до 2ри :).

Ето ги и заветните прически, въпреки че по снимки няма да се разбере много много колко сме хубави :)

Iberostar Sunny Beach Resort

2008-04-29T11:15:00.000+03:00

Iberostar Sunny Beach Resort

Аз пред хотела преди работа

Изморен персонал :)

Най-готината шефка Дияна :)

Скоро ще дойде време да се връщам там...Ще ви покажа, че работата не е само работа, а и забавление (както ми и обеща Христо Караилиев). Млад и динамичен екип. Бих казала, че даже е в повечко динамичен, поне миналата година :) А сезон 2007 беше доста емоционален...

Моите приятели:Мама

2008-04-29T11:10:00.000+03:00

Има нещо, което всеки трябва да знае. Стани приятел с родителите си и ще успееш в живота.
С баща ми е трудно да стана приятел, поради причината, че е възможно най-странният човек, който всъщност няма желание да говори с мен. Но тук съм да говоря за мама.
Мама - не бих казала, че е перфектната майка, но като я сравнявам с доста други си е направо супер. Приличаме си по....характера, но ми е мама. :)
Много ме подкрепя, адски много ми помага, понякога малко ми се кара, има моменти, в които ме дразни (и аз нея де), но пък си я обичам.
Чудесна е, просто е нещо изключително и благодаря, че точно тя е моята майка.... Представям ви я, защото тя ще бъде герой в някои от предстоящите истории в блогчето ми :)...

Моите приятели:Надето

2008-04-28T23:32:00.000+03:00

Надето...заедно сме от 5 години...сближава ни какво ли не....
Руси, със сини очи.....като начало :)
Това, което ни сближи в началото беше, че аз ходех с едно момче от нейния клас, а тя с едно от моя...Но гаджетата са нещо толкова временно, сменят се по-често отколкото секундарника на часовника (леле, какво сравнение).
Тя е русото изкушение. Създанието с най-красива усмивка. Фешън идолът на града. Човекът с най-екстремните прически. Тя си е Надето и си я обичам. С нея ме свързват толкова неща за 5 години (бих казала, че това са ми първите съзнателни години). Първите напиванки, пропушвания, бягания от училище, кисненето в "Стъпка", разни мъже от живота ни, пиенето на водка в 4 следобед...
Надето е човекът, с който вървим в някакъв синхрон, дори без да сме заедно. Тя е моето днес и моето утре. ;)
Тя ще е герой на следващите ми истории, за това бъдете сигурни :)
И я обичайте, не така както аз, защото ще почна да ревнувам, но я обичайте много. Тя го заслужава....

SMILE!

2008-04-28T23:18:00.000+03:00

Не, това определено не е за снимка. Това е една много хубава песничка, за която благодаря на Надето (мерси, Наде), че ми я показа и ми я пя :)
Става въпрос за песничката на Lily Allen - Smile.
Ами..... ето го текста и Smile :)

"Smile"

When you first left me I was wanting more
But you were fucking that girl next door, what cha do that for (what cha do that for)
When you first left me I didn't know what to say
I never been on my own that way, just sat by myself all day

I was so lost back then
But with a little help from my friends
I found a light in the tunnel at the end
Now you're calling me up on the phone
So you can have a little whine and a moan
And it's only because you're feeling alone

At first when I see you cry,
yeah it makes me smile, yeah it makes my smile
At worst I feel bad for a while,
but then I just smile I go ahead and smile

Whenever you see me you say that you want me back
And I tell you it don't mean jack, no it don't mean jack
I couldn't stop laughing, no I just couldn't help myself
See you messed up my mental health I was quite unwell

I was so lost back then
But with a little help from my friends
I found a light in the tunnel at the end
Now you're calling me up on the phone
So you can have a little whine and a moan
And it's only because you're feeling alone

At first when I see you cry,
yeah it makes me smile, yeah it makes my smile
At worst I feel bad for a while,
but then I just smile I go ahead and smile

lalalalalalalalalalalalalalalala lalala

At first when I see you cry,
yeah it makes me smile, yeah it makes my smile
At worst I feel bad for a while,
but then I just smile I go ahead and smile

lalalalalalalalalalalalalalalalalalalala

Link за клипчето: http://youtube.com/watch?v=HZyTOROlo9E

Да внимават всички мои бивши, настоящи и бъдещи по-приятели :)

Отмъщението е ястие, което се яде студено, а гарнитурата е дозата смях :)

Таксиметрови неволи

2008-04-28T17:40:00.000+03:00

Отивам в Него. Взимам си такси, понеже разстоянието ми е 13,30 секунди пеша от вкъщи,но часът е към 02:00 през нощта. Таксиметровата фирма се води за една от най-елитната в града.
Таксито закъснява прилично с 5 минути. Аз чакам търпеливо. Шофьорът ми се извинява и се качвам. Диктувам адреса.
Аз:За "Сливница" съм.
Т:Къде е "Сливница"?
Аз: Ами малко над "Дупница".
(в този момент умирам от смях, защото ако някой знае разположението на улиците в моя град, ще осъзнае, че наистина е така)
Т: Ааа...ами къде по-точно.
Аз: Ще ви го обесня. Занчи сега улицата направо и после на дясно.
Т:Абе аз си знам къде е, нали аз съм таксиметровия шофьор.
Аз:Е, да, ама нали ме попитахте....
(съответно тръгва по друга улица)
Аз:Ама то от там е по заобиколно.
Т:Аз си знам пътя.
(млъквам стресирано, до момента в който се озовавам на софийска и той спира по средата на улицата с думите:)
Т:Май някаква джанта изхвърча, спирам ти престоя.
Аз:Ама такова, то улицата е тука, наблизко, аз и тука мога да си слеза...(вече съм уплашена)
Т:Чакай, аз карам.
(3 минутки чакам в колата, вече не знам къде ми се намира сърцето. По радио станцията се чува:)
Р:Абе идиот, защо си спрял по средата на улицата?
(обаче в таксито съм само аз и ... моя страх)
Т:И сега на къде беше...?
Аз:Ами сега наляво и после първата пресечка в дясно и пак на ляво...
Т:Ти недей ме учи къде да карам....
Аз:Извинявам се...
(Добре, че Сливница беше на 2 минути път от Софийска)
Т:1.96
Аз: Заповядайте (и връчвам 2 лева и излизам от колата)
Т: Чакай да ти върна рестото
Аз:Не, мерси, мерси....
.....
И после как да се обадя на тази фирма отново?

Sunny....

2008-04-28T14:54:00.000+03:00

Sunny, yesterday my life was filled with rain.
Sunny, you smiled at me and really eased the pain.
The dark days are gone, and the bright days are here,
My Sunny one shines so sincere.
Sunny one so true, I love you.

Много зареждаща песничка на Bobby Hebb. Наскоро нашумя и от рекламата на флорина... с едни портокалчета и едно лято, такова, веселичко....Напомня ми, че идва лятото. То е почти тук, чувам го как тропа на прозореца, на вратата, вмъква се във всяка една дупчица, провира се през щорите, изключва климатика....

Ами нека посрещнем лятото с Боби Хеб и Съни. :)

Мафията от Орешака и Аз :)

2008-04-28T14:06:00.000+03:00

Мафията от Орешака и едно ловешко попълнение, дефакто аз.
Велислава - ляво, аз - по средата, Франсиско - в дясно.
На различни възрасти сме, но по акъл сме на едно ниво. Вървим Аз (като най-голяма), Велислава и Франса като бебето на групата, но съответно най-висок, едър и силен. :)
Пазете се от нас, ние идваме не Всяка неделя, а Всеки Четвъртък. :)
Искам да ви кажа, че много си ги обичам и двамата :). Могат да ме манипулират колкото си искат, могат да правят каквито си глупости искат, могат да ми споделят каквото си искат...те си знаят, че винаги ще си ги обичам такива.
Наздраве, приятели :)

Моите приятели:Франсиско

2008-04-28T14:00:00.000+03:00

Христо...или Франсиско, или Ицо...или пък Франсото е едно прекрасно същество, един от най-точните хора, които познавам. Чудесен е. Искам да ви го представя, но единствения шанс да оцените какъв е той, е чрез разговор....ето го и него....

[13:46:19] - Steisi - каза: ice, ti wliuben li si sega?
[13:46:33] Fransis каза: why?
[13:46:42] Fransis каза: mi mai o6te malko sum
[13:46:46] Fransis каза: amna 6te otebavam
[13:46:48] - Steisi - каза: prosto taka, prawia si rawnosmetka kolko sa wliubeni i kolko ne
[13:46:57] Fransis каза: 4e mi pisna da se razpraqm
[13:47:04] Fransis каза: s gluposti
[13:47:06] - Steisi - каза: tc tc tc, tezi jeni ni susipwat zdraweto
[13:47:09] Fransis каза: mega gotiniq sum
[13:47:32] Fransis каза: nqma smisul da ti4am sled guza na ligli
[13:47:39] - Steisi - каза: tochno taka, dai pet
[13:48:06] Fransis каза: 5
[13:48:12] - Steisi - каза: :D (rofl)
[13:48:27] - Steisi - каза: maria li pak ?
[13:48:39] Fransis каза: aham
[13:48:47] - Steisi - каза: koia godina weche ?
[13:49:15] Fransis каза: xaxaxaxa
[13:49:21] Fransis каза: mi tva
[13:49:25] Fransis каза: mia e 2 ra
[13:49:32] Fransis каза: ama si4ko si ima krai
[13:49:37] - Steisi - каза: ti shte izlezesh seriozen be ;)
[13:49:46] Fransis каза: zavisi za koq
[13:49:53] - Steisi - каза: :D
[13:49:58] - Steisi - каза: e shtom e 2ra godina....
[13:52:05] Fransis каза: a
[13:52:32] Fransis каза: trqbva6e otdavna otdavna da se otkaja
[13:52:59] - Steisi - каза: gluposti
[13:53:01] - Steisi - каза: wij az
[13:53:03] - Steisi - каза: 7 godini
[13:53:07] - Steisi - каза: ne se otkazah :)
[13:53:09] Fransis каза: nqma smisulk
[13:53:21] Fransis каза: te ne ni zaslyjavat
[13:53:38] - Steisi - каза: moje i da si praw
[13:53:39] Fransis каза: kvo e tva 7 godini
[13:53:50] - Steisi - каза: 7 godini niakakwi mechti ...
[13:53:55] Fransis каза: samo 1 da obicha6 i toi da ne go ocenqva
[13:54:00] Fransis каза: aide 4ypka
[13:54:03] Fransis каза: ima i po hybavi
[13:54:26] Fransis каза: jenite sa kato portokali
[13:54:30] - Steisi - каза: da, ama se ima na predwid che 6 ot tezi 7 sum go pazila w taina
[13:54:42] Fransis каза: otivam do magazina i si jypoyva m1 kilo
[13:54:50] Fransis каза: ohoooo
[13:54:57] - Steisi - каза: w taina ot nego ;)
[13:54:58] Fransis каза: ti hepten prevurtq
[13:55:08] Fransis каза: i za kvo tei
[13:55:13] - Steisi - каза: ahahah, az sum si prewurtiala otdawna
[13:55:34] - Steisi - каза: ami....toi beshe 6 godini po goliam ot men, az na 11, toi goliam...smiatash li che triabwashe da go spodelia
[13:55:49] - Steisi - каза: togawa mnogo placheh
[13:55:50] Fransis каза: ti na 11 zna4i toi na 17
[13:55:54] Fransis каза: ole ole
[13:55:59] - Steisi - каза: posle se nauchih da ne placha
[13:56:26] Fransis каза: sumnqva me dori ida si my kazala
[13:56:33] Fransis каза: 4e ste 6teli da trugnete
[13:56:37] - Steisi - каза: ami da ;)
[13:56:44] - Steisi - каза: ama nali znaesh kak razsujdawa edin chowek na 11
[13:57:19] Fransis каза: mi ne pomnq mislil li sum
[13:57:31] - Steisi - каза: ami...togawa se wliubwash lesno
[13:57:35] Fransis каза: mai se misleh za golemiq izrod
[13:57:37] - Steisi - каза: i winagi liubowta e nespodelena

Боядисване 1ва степен

2008-04-28T12:09:00.000+03:00

Днесшна дата, вече е взето решението, ще се боядисам...русо пак, ама по тъмно.
Вербуван за боядисването е Кирчето. Малко се опъва, ама го усещам, че ще му е забавно и се навива. Съгласява се, защото предният път беше с мен на фризьор и 3 часа гледа как ме боядисват и ме подстригват и после ми гласят прическата. Рече, че можел да се справи. Не бих му дала да ме фризира, но Вержито е заета, Славея си е на Терзийско, Надя на Плевен и общо взето...няма на кой да разчита, а нещо съм скъсана с паричките.
Разопаковаме боичката. Смесваме я в кофичка от катък, бъркаме и почваме. Майка се мотае и дава наставления. Навлажняваме косичката и почваме. Забавно е, малко скубе, ама се търпи. :) Ето и снимките от представлението.
(Кирчето после заяви, че това е фасулска работа и вече знае защо всички стават фризьори, но не знае защо взимат по толкова много парички)

Един четвъртъчен ден....

2008-04-27T18:45:00.003+03:00

Ще започна с това, че моя четвъртък започна веднага след срядата. И до 5 сутринта на четвъртъка играх беллот, гледах мачове и бях освирквана, че не играя за "нас", а за "вас". Бепе безмислено да обесня, че в 5 сутринта аз вече не различавам каро от купа, или пък пика от спатия, забравям дали сме казали всичко или сме на без коз...общо взето играя ей така, за бройката и да не заспя. След ужасния резултат от 0:4 (нали играехме 3 срещу 1) решихме да се откажем, по-точно всички бяха вече толкова пияни, а аз изморена (пиех ципрофлоксацин, който има толкова странични ефекти, че по-скоро човек би умрял, отколкото да го пие, и хапчетата ми предизвикваха депресия, затова го пиех с лексотан+деанксит, и ми се приспиваше много). Трябваше да изтърпя още една тирада от освиркване. ТОЙ умира от това да ме товари, принципно съм му свикнала, но някой път нервите ми не издържат.

5:30 на четвъртъка решаваме да си лягаме, сутринта сме по ангажименти.
5:30 Той решава, че не му се спи и иска да ме измъчи до край, да ми изпие силиците и да не мога да дишам, говоря, мисля.
6:30 Не ми се коментира. Винаги след секс, той заспива. А аз обожавам да седя и да го гледам как спи. Мога с часове да го правя. Най не обичам факта, че той не може да свикне да спи с някой до себе си. Гушка ме изведнъж, после се обръща с гръб към мен.... Леко му свирят гърдите, целувам го нежно по бузката и свиренето престава.
8:22 ни будят да си ходим у дома. Аз съм сърдита....много мразя сутрин някой да ме буди.
9:00 съм си вкъщи, чета Ваня Щерева и съм убедена, че Той няма да ми се обади в близките няколко дни. Нали получи каквото искаше за тази седмица.
11:00 вече имам сили да си взема душ
12:30 съм готова, облечена, сресана, готова винаги.
13:00 пием кафе, аз, Вержи и Славея. В "Мания"...всъщност аз пия някаква гадна кола с много лед, макар че времето е гадно и вали и е студено. Споделям им това, че той няма да ми се обади скоро...и изведнъж телефона ми звъни. Неговото лице. Неговата мелодия (you realy are my ecstasy). Вдигам, лицето ми сияе:
Аз:Да?
Той:Какво правиш, муци?
Аз:Нищо, "муци"?!
Той: Ако не знаеш, наричам те "муци", защото не мога да си спомня името ти.
Аз:Тогава как точно набра моя номер?
Той: Ставаш сложна, остави.
Аз:И все пак за какво ми се обаждаш?
Той:Не може ли просто да те чуя?
Аз:Може, ама ...не ми се вярва да е само това.
Той: Довечера, ако искаш, на дискотека можем да излезем. Аз и един приятел...и ти и твоя приятелка...
Аз:Може, не знам, на рожден ден съм първо.
Той: Ще ти звънна, да се разберем.
Аз: Както прецениш

Затварям. Блестя. Сияя. Усмихвам се. Вали, но не ми пука. Обичам дъжда. Обичам това, че той ми се обади. През целия ден мисля само как ще дойде вечерта. Тичам насам-натам. Трябваше да правя снимка на зъбчето си, а после бях обещала на Ицо да се видим в "Стъпка". След порядъчното ми закъснение от 35 минути, Ицо е бесен, но ми се радва :) Моля Нан да ми вземе пресата за коса от Чипса, въпреки чче съм убедена, че това няма да стане. 19:20 тичам към такси, за да отида в другия край на града на зъболекар. Тичайки чувам адско бибипкане и погледа ми спира на ауди-то 9994, което много добре познавам. Мятам се с идеята да ме закарат и после върнат. Да са му живи и здрави приятелите на Него. Забавляваха ме, та даже и ме върнаха. 19:45 съм си у дома. Хапвам на бързо и се лепвам да играя конкуистадор. Забравям се отново в играта и се усещам, че закъснявам за на Денито рождения ден. Мамка му, дори не знам какво сме и подарили, карай. По пътя срещам агитката на Ж-клас, които настойчиво ме карат да отида да пия с тях, но съм обещала на рождения ден и продължавам нагоре към Вароша.
Около 20 човека сме. Пием водка (пресипваме я от една друга бутилка, дето е в една чанта, абе голям филм). До 23:30 вече не мога да нацелвам пепелника, пея "Детелини" с цяло гърло, поклащам се като коркова тапа в леген и не знам за какво се боря. Мирчето до мене и тя е пияничка прилично и крещи:"Надееее, напий се моля те". Скрила съм една бутилка (празна) от водка в чантата и слизам придържайки се за парапета. Аз, Стоян и Надето отиваме победоносно към клуб "Олд Нъмбър 1". Той е там. С неговия приятел. И сестра му. Тя май ме мрази, ама карай. Не знам какво става, версачето си казва думата. Слагам очилата и съм номер едно. Той се мъчи д ами говори, ама в момента не искам никой да ме занимава. Тръгва си. Ами да си върви, не ми пука. Танцувам си, добре ми е, кефят ме хората. Телефона ми звъни в 03:15...вече петък.
Аз:Ало?
Той:Къде си?
Аз:В клеопатра, защо?
Той:Забравих си на масата цигарите, ключовете и портмонето.
Аз:Къде си? Отивам да ги търся.
Той:Сега влизам в дискотеката.

Тръгвам да ги търся от маса на маса, всеки барман, сервитьор, никой не знаеше къде са. Отидох и му казах, че не знам къде са.
Само го чух да си говори с Надя:
Надя:Намери ли нещо?
Той:От всичко, което търсех намерих само Нея (и ме посочи).
...
След това ме хвана за ръката и каза:"Тръгваме си"
А аз подчинително си взех якето, чантата и цигарите и тръгнах.
На входа Той си измери алкохола в кръвта. 3.05. Чудесно. А преди половин час беше карал и кола.
Хващаме си такси. Прибира ме в къщи. А той у тях.
Лягам и заспивам веднага. Очаквах всъщност да ми звънне, но не го направи...
Направи го сутринта, към 12...."След една минута слез"....
....и аз слязох....

Искам да не го обичам...

2008-04-27T17:15:00.001+03:00

Някак си странно, но напоследък се чудя, как така да направя да не обичам някой. Ей така, да си кажа "Стига" като рекламата на Активия и да спра с нередовния живот, който водя с него. А Него, всъщност Той е толкова един чудесен.
Като начало взимам решение да не си плащам телефона, за да не му се обаждам, защото той така или иначе ми е в семейството и приятелите (на абонаментния план де)
После взимам решение да не му пиша в скайп. Пробвах 2-3 пъти да го изтрия, даже веднъж го блокирах, но той се усети...реших да си го върна в списъка с абонати.
Безмислено е да му изтривам номера, нали няма да плащам телефона, ама...
Ще го направя и обикновен контакт в телефонния ми указател, без снимка, без специална мелодия, даже ще го напиша без умалително име. Ще е обикновен.
....Мога да се откажа да го обичам.....
След месец заминавам за Слънчев бряг и няма да се връщам до октомври. Нали уж далече от очите, далече от сърцето, ала-бала портокала, глупости...
Ще се науча да не го обичам, знам, сигурна съм, убедена съм....
....Но първо трябва да се науча да не му отговарям в скайп, да не му вдигам телефона всеки път като ми звънне, да не скачам всеки път като ми каже "След 1 мин слез пред вас" и да тръгвам като кученце където ми каже....
Много мразя да съм подвластна....
А умирам когато не ми се обажда...Ето, от петък следобед никакъв го няма и аз полудявам. Ама нали така е по-добре. Ама последните дни ми зададе едни такива въпроси, дето ме подлудяват.
"Защо се занимаваш с мен, нима не можеш да откриеш никой друг?"
Тъпак, мога да имам всеки, искам теб!
А тогава защо в четвъртък се върна да ме прибереш с теб ?
Нима ти не можеш да намериш някоя друга?
Изказвания от рода:"Как да се занимавам с теб сериозно като си такава малка мръсница?"
Не съм мръсница, обичам те от 7 години...
Съжалявам само че първия път когато те имах ти беше отмъщение и изневяра.
А как ми се иска да имам втори шанс за първо впечетление....
Както да и да е...
Поредната тъпа банална история.
А аз просто искам да не го обичам.