Destination: Sunny Beach

Аз, Денис и Сашо тази вечер ще поемем дългият път към морето. Репортаж очаквайте след неделя. :)
АААААААААААААА! :)

THE END. DAS ENDE. LA FIN. FINITO. КОНЕЦ. КРАЙ!

Това е. Край с Г-н Единствен. Т.е. вече не е господин Единствен и не е божество за мен. Вече е обикновен простосмъртен човек. Разчертах две графи. Нали се сещате, от онези с "+" и "-". Той събра повече минуси, така че аут фром май лайф. Опитах някакво сдобряване снощи, всъщност опитах да разбера идеята на скарването, но получих едно рязко "аз на теб обеснения не ти дължа". Честно, много ме заболя и заплаках веднага. Даже плаках до края на вечерта, докато заспах всъщност. Успокоително се обадих на Кирчето, да ми каже и той две-три лоши думи за дадения господин, защото знам, че на него не му лежи на сърцето. И в крайна сметка ми говори така убедително, че почти се навих, че Г-н Единствен не е стока, не си струва и е пълна загуба на време. Ами браво, ама някак си не искам да го повярвам. Но ще си го повтарям като мантра и тук-виж станало. Някакви черни магии за гонене от мисленето, баене и разни там други глупости. Все пак, заминавам. УСПОКОЕНИЕ!
Дишам, дишам, дишам! Не го обичам, не го обичам, не го обичам! Той не ме заслужава, той не ме заслужава, той не ме заслужава! Светът е прекрасен без него!!!!

Всъщност може да не ми е мъчно за него, а за всичко неизпълнено с него. Мъчно ми е за всички обещания дадени от него, за всеки изгубен миг. Даже не ми е мъчно за секса. Сексът не струваше много. Но обичах кожата му до моята. Обичах дъхът му. Обичах ръцете му, които ме прегръщаха и подлудяваха. Явно не съм обичала него. Обичах усмивката му. Много.
Майната му. Не е единствен, нали? Нали, нали? Шит...пак почвам да се надъхвам колко го обичам. А вече не съм сигурна дали е така или ми е просто фикс идея. Щото нали той ме отсвири, а на мен нали не ми се е случвало. Ами много ясно. Това е просто философското обеснение на нещата. Не обичам да губя, и заради това се опитвам да си го взема пак. Само че! Човек трябва да се научи и да губи. Аре бе, кво толкоз, един мъж, голяяямата работа. Ще имам 100 мъже напред. Какво съм се завайкала, че ще остана сама, при положение, че нямам още 20 години. Те хората се разделят на по 40 и пак намират любовта, аз тука съм омрънкала света. Не така, Стейси, няма да правим глупости сега и да се излагаме. То каквото си е писано, ще стане. Не съм хубавица, ама ставам. Все пак русата коса и сините очи ще са винаги на мода. Дребничка съм, те и джобните гаджета са на мода. Имам хубава усмивка..........
Леле....до къде стигнах. Сама да се надъхвам колко съм секси. Ми секси съм, по дяволите. Имам най-невероятното дупе на света и се заклевам, че никой няма толкова яко дупе.
Пък и Йовко каза, че имам страхотен смях. Като на бебе. И ме караше да се смея ли, смея...
Грррррррр, Г-н Единствен, единственият с неспоменато име тук. Всъщност реално погледнато не е такъв, какъвто го извисявах. Много лош човек е за много хора. Много момичета са се опарили от него. Какво ме привлече в него не знам. Това, че бях подвластна и че имах респект. Това, че ме плашеше и не смеех да му се противопоставя... Не заслужавам това... То всичко се връща, както казва Пламен. Всичко ще му се върне. Знам това, защото и на мен ми се върна. И така до кога ще се върти този омагьосан кръг? За вечни времена.
Винаги някой ще бъде наранен. Нараненият, от своя страна преди това, ще е наранил някой друг и т.н. Какво се паля толкова. Пак трябва да си сложа шлема на кучката и да закрача гордо напред. Аз съм силна, аз се оправям с всичко. Аз успявам. Ей, не забравяйте, че аз се справям във всякакви мокри ситуации и излизам суха.
Г-н Единствен само може да съжалява, че е изгубил такова същество като мен. Нали? Хайде, потвърдете де....

Да намеря някого....

Знаете ли колко е трудно да намериш някого, на когото да кажеш, че го обичаш? Това съвсем сериозно. Едно време, като бях малка, смятах, че любпвта е най-лесното нещо на света и че няма по лесно нещо от това да обичаш. Естесвено, раздавах своето "обичам те" наляво и надясно и се чувствах добре. Докато изкарах една-две сериозни връзки, казвайки на някой, че го обичам и после спирайки. Получавала съм много пъти нечие "обичам те", само че не съм им връщала моето. Давах го преди. Сега дори няма на кой да го дам, а получавам поне 1-2... Но на никой не мога да дам моето...
Ровя в главата си. Търсях някой да обичам. Айде, дори да съм влюбена и да сме щастливи евър афтър. Ама не става. Пламчето? Не, прекалена липса на романтика и прекалено наличие на футболна глупост. Кирчето? Не, 10 години разлика, не че я усещам, просто не ми е времето сега... Г-н Единствен....Да, но пък само той не ме иска. Ирония на съдбата. Само с него си представям всички романтични моменти от филми и клипове. С него се виждам всеки път като видя двама, които се обичат. Макар че и той е болен от липсус-романтикус. Всъщност и аз бях така. По едно време нямах нужда от любов. Ама от никаква! Ама пролетта ли нещо ме размекна, идващото лято ли и се деформирах. Почнах да ставам розова. Мозъчно розова. Почнах да рисувам сърца по тетрадките и по касовите бележки. Почнах да се заглеждам по околните мъже :) а преди не им обръщах внимание. Смисъл търся си го този някой, дето ще мога да му кажа, че го обичам. Моят принц от романтичния филм. Нали се сещате...мечтата на всяка 14 годишна. Ей, прав е един познат, който казва, че като ми чете блог-а все едно чете дневника на развълнувана 13 годишна тийнейджърка. Хубаво е човек да се вдетинява понякога. Аз имам нужда. ДОста време вече изкарах като кучка, че даже ми се й върна като на кучка. Той Пламен правилно викаше, че всичко се връща, а аз си вирех дупето и казвах, че няма какво да ми се върне. Има, имаа...и то още колко. Даже трябва да съм благодарна, ако ми се връща само толкоз малко. Ако ми се върне за всичките изневери...Пфу, то цял живот няма да стигне.
Да, ама нали се промених. Нали вече съм друга. Ала-бала-портокала. Ей го на, обичам го озни, ама той мен не. Най ме е яд за факта, че дори не успях да му го кажа. А знаете ли каква тежест пада от раменете, когато си споделиш чувствата. Казах му, че ми липсва. И толкоз. Все се притеснявах от нещо. Че мога да го уплаша с чувства или не знам и аз. Едно време беше лесно. "Обичам те" и толкоз. Щастие. И той те обича, и ти него. Няма по щастливи хора от вас. Ама сега не е така. Сега връзките на почват с разходка или кафе. Сега връзките почват със забърсванка от дискотеката, секс и евентуално може да ти се обади. Ама по-скоро не. Сега връзката започва с много голямо количество алкохол. Ама ако е възможно да не се знае колко много. Не си говорите. Направо си изучавате кътните зъби с език.
Ами протестирам. Писна ми от такива неща. Щото после ще се чудим ще се обади ли или не. Или ще го наричаме "тъпак" и "смотаняк", щото уж ни е склонил под формата на алкохол да правим секс, ама всъщност ще ни е гадно, че не се е обадил. Щото жените може да са какви ли не, ама няма да си легнат с най-големият убитак, ами поне малко ще го харесват. И после като се засичате по улиците ще се гледате малко на криво и толкоз. Щото той може дори и телефона да не поиска. Едно време не ми пукаше.
Или май пораснах. Като бях на 16 смятах, че мисията на живота ми е да бъда с колкото се може повече мъже, да нося 10 см ток и възможно най-късата пола и не ми пукаше за ничий телефонен номер. Давах моя, ако ми го поискат, ама всъщност, ми беше все тая. Излизах с тях понякога, ама просто от скука. Ей богу, от дискотечните типове има големи изроди, заклевам се. Някой започват разговора с изказването:"Ами какво за мен...карам мерцедес" ХАХАХАХАХА, ами много яко, че караш мерцедес бе пич, само че нямам желание нито да ти видя мерцедеса, нито теб повече. Братовчедка ми често повтаряше, че ако мъжете нямат акъл, поне на челата им да пише каква кола карат. Да, ама братовчедка ми е като топ модел и не я бърка. Всъщност и тя реве за този и онзи. Ама това е, защото мъжете са дебили. Или поне тези, на които тя попада.
Та идеята на тази статия е да ви кажа, че ми писна от еднонощни забивки (даже вече не ме кефят и са ми противни). Искам да изляза на среща, като нормално момиче. Да се целувам пред вратата за първи път. Да си пишем смс-и. И всичко да бъде малко като на романтичен филм....Първият ни път, първата целувка, първата среща....оф, май са в обратен ред... Но според зависи де...
Ако някой има желание за първа среща с мен, да ми каже ;)
Айде бе, кво толкова, една среща...аз и без това заминавам след две седмици, ама да се накефя :).... Само глупости.... Всъщност искам една нормална първа среща с г-н Единствен. Всъщност в момента искам само да му видя лицето и усмивката....Всъщност...искам си го обратно...Всъшност...не знам какво искам...shit!

ОСТАВА - СВИЛЕН НОЕВ

ТОВА Е ЧОВЕКЪТ С НАЙ-УНИКАЛЕН ГЛАС. ЧОВЕКЪТ-МЕЧТА. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО БИ МИ РАЗТОПИЛ СЪРЦЕТО. УНИКАЛНА ВИЗИЯ. СТРАХОТЕН. ЧЕСТО, ЗАКЛЕВАМ СЕ, БИХ СЕ ОМЪЖИЛА ЗА НЕГО, АКО ИМАХ ВЪЗМОЖНОСТ! :)


http://vbox7.com/play:fff2e3f5

ОСТАВА - ШОКОЛАД

Клипа е божествен... Точно в този момент ми липсва една такава връзка - неоточнена, искаща, сладка...липсва ми пак г-н Единствен. А от него никаква вест нямам вече от седмици. Когато гледам клипа, все едно виждам мен и него. мамка му, беше същото. Същите целувки, същото досковане, никакви думи, само погледи.
Мамка му, неговите целувки бяха най-сладките, най-разтърсващите, най-чаканите. Искам си ги обратно...

Break up???

Goodbye

It's not an easy word to say
Sometimes life turns out that way.

Goodbye
Goodbye
It's time to make another start
You never mend a broken heart.

I cried
I lied
I looked the other way
I tried to make you see that we were through
There was nothing else to do.

Can you MEND your broken heart?
Can you STOP your breakup?

Broken-hearted? You can recover quickly & mend your broken heart!
Or you can learn how to reverse or STOP your breakup!

Афоризми

Единствената любов,която остава от така наречената “сексуална любов”,е любовта,която е преживяла всичко:разочарования,падения,предателства,която е приела тъжния факт,че накрая не остава никакво друго желание,освен желанието да имаш някого до себе си.

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.

Всеки човек има определен хоризонт.Когато той се стеснява и става безкрайно малък,превръща се в точка.Тогава човек казва:”Това е моята гледна точка.”

Преди да се ожените помислете си добре! Ако ви трябва само един салам защо да взимате цяло прасе?

Любовта не може да се скрие, а когато изчезне, това още по-малко може да се скрие!

Има нещо утешително в смъртта. Мисълта, че можеш да умреш утре, те кара да цениш живота си днес.

Най-мъчителна от всичко е неизвстността.

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал

Добрите момичета приготвят вечеря. Лошите питат какво ще има за закуска!

“You never really stop loving someone. You just learn to try to live without them”

In every relationship, one person suffers. Make sure it is not you

Наркотиците ти дават всичко, което искаш, и ти взимат всичко, от което имаш нужда.

В любовният триъгълник винаги един от ъглите е тъп.

Не се опитвайте да удавите мъката си с алкохол - тя умее добре да плува!!!

Ако се ожените по любов без пари, те очакват вълнуващи нощи и тъжни дни!

Който иска да потуши страстите като ги задоволява, все едно гаси огън със слама

Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.

Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл.

Чувал ли си някога за създание едновременно присъстващо и отсъстващо. Аз се намирам сред хората, но сърцето ми е на друго място.

Единственото постоянно нещо в живота е промяната.

Всичко идва, за да си отиде и да остави спомена за нещо което никога няма да се върне …

Бестселърът на всички времена-”Как да открием мъжа на мечтите си и какво да правим после с този боклук?!”

жените се отнасят с пренебрежение към онези,които ги обичат,и обичат тези,които ги пренебрегват

Не съществува проблем, който да не ти носи подарък. Търсиш проблемите, защото се нуждаеш от тях.

Ако известно време се опиташ да си измислен, ще се обедиш, че измислените герои понякога са по-истински от хората с тела и туптящи сърца.

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново, първо трябва да се сбогуваш с него. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.

Доброто момиче е вярно но съпруга си, лошото-на любовника си, а умното-на СЕБЕ СИ

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.

Най: Най-хубавият ден - днешният. Най-голямата спънка -страхът. Най-лесното нещо -да се заблудиш. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Коренът на всички злини -егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-добрите учители - децата. Най-голямото щастие - да си полезен на другите. Най-неприятният недостатък - лошото настроение. Най-красивият подарък - прошката. Най-добрата защита - усмивката. Най-доброто лекарство - оптимизма. Най-мощната сила на света - вярата. Най-стимулиращият дар - надеждата. Единствената реалност - любовта

Неправилно - по Виктория Иванова

Неправилно

Отначало всичко започва на шега, отначало всичко е един невинен флирт. След време идва обаче и трепетът да го видиш, да си до него, само погледът му да ти е достатъчен, за да видиш слънцето през деня. И всеки ден, без дори и капка от него, е мъчение, превръща се в тъжна буря, навяваща пепел в очите ти... наранява очите ти и те започват да сълзят... раните стават дълбоки в сърцето ти и солените сълзи те карат още повече да страдаш.

Но не спираш. Продължаваш да се задоволяваш с малкото, което ти дава. И няма как иначе – той повече не може и не трябва да ти даде. Вече е дал всичко на нея – първата. Ти си просто тази, с която утешава самотните си нощи. Споделя с теб тъгите и радостите си, но все пак не ти дава сърцето си. А може би ти го е дал? Никога няма да спреш. Цял живот ще се чудиш дали тя е по-важната, коя заема повече квадрати в сърцето му, дали и останалите в живота му са като теб... дали означаваш нещо за него... и ще те боли, че отговора никога няма да знаеш.

Питаш се – правилно ли е това? Това ти знаеш от самото начало. Не! Разбира се, че не! Всичко това води до страдания, всяка нежност между вас ти коства част от душата. Тялото ти ликува обаче. Тялото ти не е изпитвало такава страст, такова усещане, такива трепети, а душата ти... такива болки. Всяка целувка е сол в раната, всяка нежност – нож в гърба, и не само в твоя. Ти лъжеш и нея, невинната... нея, неговата, нея, която има повече право да е с него.

Ти нямаш право на нищо. Дошла отнякъде в живота му, объркала реда на нещата, крадеш от това, което не ти принадлежи. Крадеш усмивки, крадеш ласки, крадеш любов. Но това, макар и зловещо, макар и неправилно, те прави малко по-щастлива. Чувстваш се за момент обичана и желана от този, който и ти така силно желаеш. И не искаш да мислиш за това колко грешна си в мислите и делата си, това само ще усложни нещата. Вината би те накарала да си нещастна, това е и причината да се оправдаваш сама пред себе си. Не искаш да страдаш... удобно ти е да смяташ, че дори и за момента, той е с теб, той мисли за теб... и това ти стига.

Не искаш и да се замисляш кое има повече значение. Дали ти, онази другата, тайната, за която никой не знае и която винаги ще остане там, в леглото му, в телефона му с мъжко име, или онази, която е с него пред всички, която той казва, че обича, на която е отделил толкова време от живота си. Успокоява те, че в крайна сметка е далеч по-добре за теб да си тази, с която изневеряват, отколкото тази, на която изневеряват. Ако се замислиш още по-надълбоко обаче, непременно ще дойде и въпросът: “Ако все пак ти си по-истинската, защо той продължава да е с нея?”... А отговорът може да боли ужасно… не питай по-добре... стой така и мълчи, ти нямаш право да искаш друго…

И пак си сама... защото тази вечер той трябва да е с нея. Бъди силна, когато ги виждаш заедно и си мисли, че щом я остави, той пак на теб ще се обади. И никога не му показвай колко го обичаш, никога не искай от него да я остави, никога не го карай да прави компромиси заради теб, ти нямаш право на това.

***

Самотна е вечерта. По-самотна дори и от теб в момента. Стоиш сама в тишината, догаря поредната цигара в пепелника, а телефонът отчаяно мълчи. Да, той още е с нея, но ти имай търпение. Когато той и даде това, което й се полага, ще дойде и твоят ред.. Ще ти даде капка от себе си, капка, която в теб ще прелее…

Есето е на Виктория Иванова и съм го взела от откровения.ком. Просто описва моментното ми състояние и отношенията ми с Г-н Единствен преди. И може би и сега. Не е ясно. Евала на Виктория. Дано никой не се чувства като главната героиня в есето.

What is Love ?

Fall in Love or Fall in Hate

Miss You SMS

Message: * some text missing* Sender:* Name Missing * *Number Missing *Sent: * Date missing * Missing U a lot thats y everything is missing....

*******************************
I m sending u 3 little hearts to remind u 3 things, I m HERE, I CARE and i MISS U

*******************************
I hide my tears when I say your name, but the pain in my heart is still the same. Although I Smile & Seem Carefree, There is no one Who misses you more than ME!

*******************************
A B
C D
E F
G H
I J
K L
M N
O P
Q R
S T
V W
X Y Z
have I missed
something?
yes..
i missed "U"

*********************************
Whenever I miss You, Stars falls down from the Sky.
So any day if you find the sky empty, don't blame me!
It's all your fault; You made me Miss You So Much!!

*********************************
Close your Eyes,
Relax your Body,
And stop your Breathing as long as you can...
NOW BREATH......
I Miss you as much as YOU MISSED THE AIR!

*********************************
There's no Special reason for this msg, I juz wanna steal a single moment out of ur busy life & hope I can make u smile n say: I Miss U.

*********************************
To forget is heard to do, and to forget me is upto u, forget me forget me never,forget the text but not the sender.Miss you a lot

*********************************
In My Lyf..I learned how 2 smile.How 2 Laugh.How 2 HardWork.How 2 Love.How 2 cry..but i neva learned how 2 stop MISSING YOU...

I JUST DID IT

Ми да, направих го, казах му, че ми липсва....Е не пряко де, ама чрез смс...Ама рекация никаква. Важното е, че вече не ми тежи на сърцето толкова, че сдържам емоциите си. В крайна сметка или аз не го заслужавам, или той мен. Може и двамата да не сме един за друг....А пък така си мислех, че си допадаме. И че нали се сещате, че той е Г-н Единствен и Перфектен. Да де, аз още си го мисля. Само че явно не е моята половинка. П0-скоро аз не съм неговата...
Карай, здраве да е...(макар че очите ми са пълни със сълзи). Има следващ. Мъж ли? Не, има следващ живот.

Бюро "Справки"

На мама и се налага често да се свързва с разни хора по прстата причина, че работата й е такава. Днес ми разказа една случка, която ме накара не само да умра от смях, ами и да се задавя мъчейки се да пия водичка.
Мама звъни на бюро "Справки".
С:Справки, добър ден.
М:Може ли да ми дадете телефона на Хотел "Ловеч" в Ловеч...
(след секунда размисъл добавя) или по точно на Снек-Бара.
В този момент служителката допълва:
С:А на някой барман не желаете ли?
М:Може....?
С:Дневна или нощна смяна?


.....Все пак са останали забавни кадри из общинските служители. Да са ни живи и здрави! :)

Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш

Преди два дена бях с една приятелка, с която работихме лятото на Слънчев бряг и съответно и това лято пак ще работим и ще живеем заедно. Тя е от 10 години с приятеля си, а е само на 22. Хапвахме, пийвахме бира и си говорихме. Не се бяхме виждали от супер много време и не си бяхме говорили така може би от миналото лято. Разказах и за новопоявилия се Г-н Единствен и за бившият ми приятел - Пламчето. Тя ме слушаше и само накрая каза:"Ей, откакто сме седнали ти ми говори само за Г-н Единствен, а за Пламен каза точно две изречения". Позамислих се и наистина осъзнах, че е така. Също така ми каза:"Ти си невероятно емоционална. Миналата година като се познах ти се радвах много, защото във всяко твое дживение имаше емоция и живот. Говореше, бързаше, усмихваше се и плачеше. Излизаше, забавляваше се и мълчеше на моменти. Всяко твое чувство беше изразено. А аз...аз какво мога да кажа като се обърна назад - мога да разкажа само моментите, в които с Венцислав сме се карали и сме си кръшкали и нищо друго. Ти може да съжаляваш за миналото си, но поне го имаш. Имаш спомени, имаш за какво да се смееш и за какво да плачеш. Имаш миналото. " Стана ми хубаво....винаги съм си мислила, че моето минало е простотия, че съм правила само грешки и даже че ме е срам от това. Обаче едно момиче ми се зарадва...на това, каква съм.
Поразпита ме дали ще се върна при Г-н Единствен. Аз казах "не". И тя попита "защо"...
Аз: Защото заминавам, нали знаеш на морето...
Тя: Пак Слънчев бряг ти е спасителен пристан от любовни мъки.
Аз:Опитвам се да спазвам максимата за далече от очите и сърцето.
Тя:Ти винаги успяваш. Възхищавам ти се винаги как затъваш супер надълбоко и накрая успяваш да се измъкнеш суха. Не само за мъжете. За абсолютно всичко.
Аз:Не знам как успявам. Някакъв талант ми е.
Тя:Лятото оправя всичко...
Аз:Пролетта разделя, лятото живее, есента събира, за да топлим зимата...
Тя: (смях) трябва повече да се забавляваме...
....

Дали наистина Слънчев бряг ще ми е спасителен пристан? Няма значение.... нали ще живея като за последно там, както всъщност си живея тук.
И всъщност, радвам се, че живея...защото след мен има нещо. Не нещо голямо, но нещо. Така че не ме е страх да умра...защото знам, че живея...като за последното... Все пак това е моят живот.

А ти Г-н Единствен...живей, но вече да знаеш, че не живея заради теб...е, добре де, съвсем мъничко...Живея заради себе си!

Търся си някой да се влюбя

Значи, като начало хич не ми пука за коли и пари. Отдавна съм разбрала, че любовта не е това. Като нищо не ти трепва, като нищо не ти пърха, просто си е мъка. Разбрала съм също, че любовта не е само една външност. Дори да е супер модел, да е мистър свят, ако го няма чара, значи няма нищо. Също така не ми пука за цвета на очите, косата....е, всъщност държа да е по височък и едричък, но и това не е важно. Не искам да е футболист!!! Забранено! :) Искам да е обикновен. Да е забавен. Да можем да си говорим с часове...за всичко. Искам да ме прегръща. Ама много. И да ме целува изненадващо. Без причина. Лекичко. По челото и косичката. Просто така се чувствам закриляна и специална. Искам....да не задава въпроси, а да знае какво мисля. Искам да е мъничко луд. Да може да зареже всичко и да тръгне накъдето му видят очите. Искам да не мисли за бъдещето. Искам да живее за момента. Но пък и да е слязъл на земята. Искам....да не бъде добър, но и да не бъде лош. Искам да ме кара да го искам. Искам да не може без мен. И аз да не мога без него. Искам да ме обича. А аз да изгарям по него. Искам да го намеря. А той дали иска?

Защо не? - по Ина Григорова

Защо не? Защо когато обичам да не кажа, че обичам? Защо когато искам да е до мене да не го повикам? Защо когато искам да го целувам да стискам зъби? Защо когато искам да говоря с него да мълча? Защо когато искам да крещя от възторг, че е до мене да се правя на сдържана? Защо като не искам да мога без него да си внушавам, че мога? Защо когато той не разбира да не му обясня..пак и пак и пак? Защо когато съм готова да простя, да не го направя? Защо когато целия свят е в главата ми..да подбирам и да изхвърлям части от него..и да не мисля? Защо когато искам да получавам да не си кажа какво именно искам? Защо когато го няма да си внушавам..че ..ами да..няма го..сигурно не иска да е Тука? Защо когато искам именно той да ме прегръща да търся заместители? Защо когато ми коства просто едно - "искам те до мен", да го спестя? Защо когато знам как ще съм щастлива да не направя Всичко Възможно, за да бъде така? Защо не?

Ясно е като бял ден - когато искаш нещо..първото и абсолютно задължително нещо което трябва да направиш, за да го имаш, е да посегнеш към него. ПОИСКАЙ ГО -дай да се разбере че го искаш Трябва да стане ясно! Животът е твърде кратък, за да не посегнем и докоснем човека до нас с любов. И разбира се, че докато се опитваш да се въздържаш.. и го гониш от главата си.. ще се изхаби.. цялото усещане.. всичкото хубаво ще си отиде. И желанието - и то ще си отиде. Ще си остане само Спомена за Стремежа - за Плахото Посягане.. И Неполученото Искано. Толкова е простичко, за бога - само Посегни и Веми това което искаш. няма кой да ти го даде ако ти не дадеш да се разбере че го искаш! Бори се за мечтите си. Посягай! Нищо друго не е така важно. Граби с шепи...Никой нищо не подава в ръчички. И искай Най-Многото за Себе си. Не се страхувай да си вземеш това което искаш..То е твое защото го искаш повече от някой друг. Щом го искаш повече, значи го заслужаваш. Щом си готов да направиш повече за него, значи То е За Теб!

Ти си моята мечта. Ти си моят кошмар.

Знаеш ли, мое мило момче...много те обичам...прекарвах безсънни нощи, плаках, исках те...
Болката си я има още. Аз няма да я забравя. Тя ще си седи закътана, обаче винаги появяваща се. Ще се науча да живея с нея, загнездила се в сърцето ми. Първо малко ще ми ръби, ще ми е неудобно, ама нали после ще свикна. Ще напомня за себе си често. Как ще бъде забравена болката, нима възможно ли е? Сега е заела доста голямо парче от сърцето ми, направо да не кажа почти го е превзела. А сърчицето ми е мъничко. Обаче знаеш ли, миличък мой, кое е най-хубавото...Че сърцето ми е създадено да обича, а не да бъде изцяло напълнено с болка. То ще порастне, ще стане голямо сърце. Голямо, здраво и обичащо. Тя болката там ще си седи. То там си й е мястото на нея. Няма да я гоним, като и е уютно, пък нали и ти я засели там. Всяко твое нещо е добро дошло при мен. Нали е спомен от теб. А ти, ако си спомняш, аз те обичам.
И така ще ми расте сърчицето. Ще те обича повече, отколкото е болката. Но ще престане да бие толкова бързо, даже понякога да спира. Просто защото е пораснало, и е голямо и тежко.
Даже вече промяната е почнала. Усещам я. Липсваш ми, ей богу, липсваш ми адски много. Но знаеш ли напоследък колко ми е спокойно без теб? Знаеш ли, че дишам нормално, говоря нормално, гледам нормално. Да, душице, няма ги вече мойте големи сини очи. Има само малки, присвити сини очички, малко без блясък, но пък пълни с надежда. Вече не меря приказките си, от страх да не кажа нещо глупаво и неуместно. Не, вече говоря и се усмихвам без притеснение от твоето неодобрение.
А знаеш ли кое е най-лошото? Че въпреки че успявам вече да контролирам сърцето си да не ми притиска сълзливите канали, аз все още те искам, по дяволите... Дори да си лош, зъл, подъл и безскрупулен, аз си те искам, обсебил си ме...И мамка му, за пореден път го казвам...обичам те...

Какво получаваме и какво правим?

Ако си лош, аз пак ще те искам.
Ако се държиш лошо с мен, аз повече и пак ще те обичам.
Ако повече не ме искаш, аз няма за секунда да помисля да не те искам.
Ако ме забравиш, бъди сигурен, аз теб няма.
Ако ме убиеш, аз ще искам да те държа за ръката.
Ако ме мразиш, аз ще бъда щастлива, че мислиш понякога за мен.
Ако съм била една от всичките, знай, че ти за мен беше единствен.
Ако не искаш да ме виждаш, аз все повече ще стискам твоята снимка.
Ако забравиш очите ми, никога аз няма да забравя как се оглеждаше в тях.
Ако ме помниш с лошо, аз всичко лошо съм забравила.
Ако просто не знаеш коя съм...бъди сигурен, че винаги ще ме откриеш.
Ако никога не се върнеш при мен, просто знай, че ще те чакам...винаги.
Ако не искаш да сме приятели, бъду убеден, че винаги ще ти подам ръка.

А ако просто не ти пука, знай, че ти за мен си всичко....

Защо нещата се променят или какво кара хората да ни нараняват?

Често се питам какво кара някой да те обича и после изведнъж да спре да те обича? Всъщност, айде, дори да не те е обичал, ами да е бил с теб? И после не те иска. Ей така, без обеснение, без причина. Просто така. Омръзнал си му. И вече някой друг е наред. Да, ама на теб той не ти е омръзнал. Напротив, започнал си да го искаш много повече. Защото обикновено, когато един човек дава на друг, тогава и другият дава. Ама изведнъж единият спира да дава. И не му пука за това, което е взел. Захвърля го, ей така. Като нещо непотребно. Както е бил добър, става лош. Както те е карал да се смееш, изведнъж само те разплаква. Наричал те е с мили имена, а сега само с лоши. Бил си прекрасен за него, а сега си ужасен...дори по-лошо - безразличен.
И в задачката се пита: ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!
Подсказка: Ти си бил чудесен. Всяка негова дума е била закон за теб. Правил си всичко, което ти е казвал. Давал си му всичко, което е искал. Слушал си го. Гледал си го с благоговение. Преглъщал си всяко нещо, което не ти е харесвало и си се усмихвал. Мислил си първо за него, пък за себе си даже въобще. Правил си дори неща, които смяташ за грешни. Обичал си го.
И пак да припомним какво се търси в задачката: ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!

Отговор: Задачката няма отговор, но има заключителна част, която гласи:
"ТОВА Е ЖИВОТЪТ. ТАКИВА СА ХОРАТА. ЛОШИ ИЛИ ДОБРИ, ТЕ СА ПРОСТО ХОРА. НАРАНЯВАТ НИ. СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ НЕ, НЯМА КАК ДА ЗНАЕМ. ТЪРСЕНИЯТ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА "ЗАЩО?" ДАЖЕ НЕ ИСКАМЕ ДА ГО РАЗБИРАМЕ... СТИГА НИ БОЛКАТА ОТ ТОВА, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ Е ТОВА, КОЕТО Е БИЛО....СТИГА НИ БОЛКАТА ОТ ТОВА, ЧЕ НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНЯТ...НО НЕ КЪМ ДОБРО. БОЛКАТА НИКОГА НЕ Е МАЛКА. БОЛКАТА ВИНАГИ Е ДОСТАТЪЧНА. НЕ Я ПРЕНЕБРЕГВАЙТЕ, НО НЕ Я И ИЗОСТАВЯЙТЕ. ТОВА, КОЕТО НЕ НИ УБИВА, НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ, НАЛИ? "


А аз ще продължавам да си го обичам, мамка му....

Maxxi Jazz и събота вечер

Петъчният ден мина що годе нормално. Мъчех се да преживея четвъртъчните ми неволи. Поплаках си. Поспах повечко, пък си казах майната му и тръгнах. 3D a.k.a. AnneMiek и Maxxi Jazz бяха изпълнители вечерта. Пропуснах голяма част от Макси Джаз, но за сметка на това помогнах на приятел. След концертите бяхме в шатрата. Честно, много яко беше ;).

СЪответно и г-н Единствен беше там, по ирония на съдбата на съседната маса. През цялата вечер се опитвам да го отбягвам, даце предупредих моите момчета в никакъв случай да не ме оставят при него. Беше ми страхотно. Танцувах си много и не ми пукаше дали той е там или не...Всъщност съвсем малко. Предпочитах да съм с гръб към него и да не го виждам. Рано се и прибрах. Изпратиха ме до вкъщи и си говорихме около половин час на вратата. Така е, когато не си се виждал отдавна с хората.

Събота сутринта бях на изпит, на който съответно нищо ненаправих. Пих кафе на 2-3 пъти, видях се с разни познати, спах и вечерта излязох на концерта. Биг Мистейк. Имаше около 10 000 души, а Денис искаше да ме закара най-отпред. Спасих го 5 пъти от бой, извиних се един милион пъти и стигнахме на 20 метра от сцената, а аз не можех да дишам. Добре, че се появи един приятел и се измъкнах, а Денис го оставих сред лудницата. Пих кафе в сити центъра и взех решението да ходя на Плевен. Вальо също реши да дойде с мен. И така към 12 часа дръжно заминахме на Плевен. Бяхме в Канапе, а после в Бижу. Смея да кажа, че беше доста хубаво. Щури танци до зори. :) Баш до зори, до 6 и 30 сутринта. Следващият ден...Спане цял ден. И вечерта пак рано заспах. И смея да твърдя, че пак не съм се наспала.

А той толкова ми лиспва, че в момента не мога да мисля за нищо друго!!!

Едни 5 минути...

Говори ми се - да, сега! Не казвай, че нямаш време ти. Искам да поговорим за онова, което остави в мен големи щети. Стой тук, не тръгвай никъде! Остави ме да говоря само 5 минути. Ако искаш не ме слушай въобще, прави се, но искам да виждам очите ти. Знам, че сега по лицето ми има сълзи, а ти най-добре знаеш кой е виновен. Не ме успокоявай, по-добре не се мъчи, знаеш, че пред мен си доста греховен. Чакаш все пак нещо да кажа. Боже,колко си заблуден, милият ми!Това, което исках да ти разкажа, трябваше вече да си го чул от очите ми.

Нищо не може да притъпи болката...

Да, това съвсем честно. Всичко пробвах, повярвайте ми. Нищо не може да я намали, нищо не може да я спре. Тогава как да я избегнем, при положение, че вече ни е хванала? Няма начин... трябва да търпим, докато всичко утихне...това може да са дни, месеци, години. Но понякога и времето не е лекарство. Тогава какво правим? Аз просто търпя...някой ден може да я забравя, някой ден може и да свикна с нея... Но никога няма да мога да я спра напълно. Болката от нараняването се помни. Дори да я забравяме за момент (най-хубавия момент), тя все изниква в съзнанието ни.

Това е тази болка, от която аз наистина усетих - болка в сърцето. Да, честно, сви ме до такава силна степен, че не знаех дали мога да живея или не. Заболя ме толкова силно, че не можех да дишам. Спря функциите не мозъка ми. Накара очите ми да се пълнят със сълзи. А организмът ми с алкохол, доста често. Побъркваща. Караща те да викаш, а не можеш да извадиш и един стон от гласните си струни. Караща те да бягаш, а краката ти да не могат да помръднат.

Да, слънце на живота ми, това ми причиняваш ти. Докарваш ме до лудост... а аз се усмихвам сляпо, молеща се да се върнеш при мен. Но вече не. Стига толкова болка. Вече ми причини толкова, колкото ми стига за цял живот. Просто спри... Не искам да те виждам...!

П.С. - Липсваш ми до болка...болка по силна от тази, която ми причиняваш!

Животът може да е чудесен, ама не баш...

Всеки ден си задавам въпроса как все на мен нещо се случва? Искам ей така нищо да не ми се случва, да имам скучен и нормален живот...да, да, ама не!
Концертът на Ъпсурт, Лора Караджова и Ja Rule мина чудесно, даже повече от чудесно. Подръпвахме попърс, мятахме ръце от ляво на дясно и се радвахме на мега якото му тяло на този негър :)
След концерта отидохме на блек парти, нали уж да продължим купона. Какъв ти купон, мен цяла вечер ми се реве. Г-н Единствен беше застанал на бара срещу мен и по най-ужасния начин прегръщаше едно момиче. Все едно ме нямаше. "Наздраве", усмивки, снимки...Сви ми се сърцето. Лошо ми стана. Прималяха ми краката, не мога да опиша какво почувствах. Освен че в последствие, че изгубих броя на водките и се чувствах пияна. Пияна и ... не, не мога да съм му ядосана. Но не мога да спра да плача. Да, аз, тази дето не дава на никой да й се качи на главата, дето побърква всички и дето принципно е непукистка. Защо го обичам, мамка му....и то толкова много. Защо той осмисля живота ми? Защо той разбива сърцето ми? Г-н Единствен...ха-ха...ама работата не е ха-ха...всичко се срутва. И се питам с какво го заслужих? Нали аз бях неговото добро момиче? Нали получаваше всичко, което искаше от мен? Главата ми се пръска... Отмъстих ли му снощи с онова момче...? Не, не го исках. Не исках да го правя пък и какво е отмъщението, ако на него не му пука? Исках него, само него и нищо друго. Това е единственият мъж, за който бях готова да бъда само негова. Сънищата са ми изпълнени как е с други жени и аз се побърквам още повече...
Искам да спра да плача, но не мога. Думи не намирам, за да преглътна сълзите си. Кога ще ми мине? Уфффф, искам да се махна от тук, искам да се махна от него. Искам да ми е леко, да го забравя.... Не искам много, искам малко, искам него....
Сърцето ми не е разбито. Сърцето ми го няма. И мен вече ме няма.
Изтривам телефона му. И него също :)

Ace of Base - в България и ми пеят на български? Да, да!

Принципно не умирам от кеф да ходя на чак толкова масови мероприятия (Мания е съвсем друго нещо!!!). Dr Alban ми дойде на крака, но аз реших да си остана в механа Оазис и да не си посветя вечерта нито на него, нито на някой Георги. Бях решила същото и днес с Ace of Base, но след много крънкане и мрънкане майка ме накара да отидем само да ги зърнем, нали да сме кажели, че сме ги видели. След солидните 30 минути в кандардисване, накрая викам добре. Облякох зимната шубичка, обух златните обувки и айдееее....
Протестирах през цялото време докато стигнем. Стигнахме, адски много хора, както се и очакваше. Особено бях депресирана от факта, че ги бяха извикали на 3ти бис и все още пееха, мамка му! Викам няма ли да свършват, да пляскам ли? Мене бира ми се пие, картофи и кебапи ми се ядат, та се не трае. По едно време слушам, че казват, че ще направят нещо, което никога не са правили. И лелеее...тези шведи....тези култови поп легенди на 90те запяха на моя чист роден български език Назад, назад, моме калино. Бях потресена. Настръхнах от кеф, заклевам се! От сега нататък, вечна фенка съм им! Обещавам!

Интернет - сделки или опасности ?

Как сега сестра ми да седи в интернет? Навсякъде дебнат изроди!

Чакането....

Много мразя да чакам. Не съм нетърпелива. Напротив, имам адско търпение, към абсолютно всичко. Мразя да чакам нещо, което всъщност не е сигурно дали ще се случи. Но се надявам.
Чакам той да ми се обади...чакам да чуя мелодията, да видя лицето му. Вече дни наред. Направи го наскоро, но то не се брои. Чакам момента да го видя. Да, искам да го видя, защото ми липсва адски много. Чакам да ме целуне, да ме прегърне, да бъде до мен...просто чакам....
Но това чакане ... по-скоро да завали дъжд в пустинята, отколкото да се случи нещо от чаканите неща....
Като се замисля, фактът, че го няма и го чакам е до някъде хубав. Знам, че времето и разстоянието лекуват. Знам и фразата "далече от очите, далече от сърцето". Мамка му, ама не е така. Ако не съм го обичала, тогава щеше да е вярно. Но аз във всеки тръгвам да откривам него, всяка кола на улицата я оприличавам на неговата, търся го с поглед навсякъде. И как да го забравя при това условие ? Ето, с Пламче беше точно така. Слаби чувства, отдалечаване, чуване по телефона...но всичко при мен изчезна. Ноооо...защо не е така при всички ?
Мразя да чакам! Мразя да чакам изгрева. А така обичам изгреви. Мразя да чакам дъждът да спре. А толкова обичам слънцето. Мразя да чакам момента, в който ще се махна от тук. Толкова искам да замина надалеч...Мразя, мразя да чакам....но най-много от всичко мразя това, че всъщност всичко е плод на фантазията ми, чакането няма да ме възнагради със сбъдване на мечтите ми....и пак ще си остана сама с тях.
Това, че ТОЙ съществува ми дава търпение и надежда....и ще чакам, ли чакам...колкото трябва. Ако трябва дори чакането да е вечност.

Бягство? Никога повече!

Понякога губя..Излъгах-винаги губя, търсейки някой..
Губя се. Търся се. Хапя се. Губя го. Търся го. Хапя го.
И тичам. И тичам. Не зная защо. Страх ме е?
Страх ме е, да.
Тичам по покриви, жици, антени.
Прегръщам ги. Измислям си, че го усещам.
Нали любовта е атоми и електрони..?
Мисля си, че е той е в телевизора. В кутията.
Стои и ме гледа. Усмихва се.
Пак тръгвам да бягам. Не мога да гледам. Боли ме.
И тичам отново. Тичам отново.
Целувам асфалта. Измислям си, че е минавал по него.
И пак бягам, нали? И тичам, и тичам..
Гоня го. Губя го. Измислям го.
Усмихвам се мокро. От очите вали дъжд.
Смесва се с капещите сълзи на небето.
Бягам. Бягам. Усетих го.
Целуваше ме с дъжда. Правихме любов.
Измислях си.
Тичах. Тичах бясно. Не знаех къде е.
Стигнах морето. Целувах вълните и морката пяна.
Напих се. С нежността им. Заспах сгушена в пясъка.
Сънувах, че тичам..и тичам , и тичам...
Събудих се от целувка.
Стоеше приведен над мен.
Кичур любов се провисваше през лицето му.
Стреснах се.
Понечих да бягам, ли бягам..
Погледнах краката си с ужас.
Вместо тях имах рибена перка.

Когато се събудих, бягах до дома му.
Бягах, бягах.
Когато стигнах,на вратата имаше лист:
"Заминах."
От тогава не бягам.

Сутрешно кафе

Кафето сутринта. На терасата. На слънцето. Още преди да съм измила очите и зъбите си. Беше невероятно. Първият ми допир с деня беше с кафето и слънцето. Умопомрачително и невероятно!

Кръщене :)

Днес кръстихме малкият Виктор. Майка му е кръстница, следователно и цялото ни семейство (колкото можем да се наречем семейство). Да ни е жив и здрав. :) И да ни слуша много. Мен нагърбиха със задачата да снимам с камерата. После да гледам по-голямото детенце - Гого. Нищо не ми се опря. Аз съм супер :)

Глас от отвъдното....

а аз супер объркана!
беше 100% много пиян

Шарк-а
Лошият Jameson
в 5 сутринта всяко позвъняване е страшно

5:00 сутринта. Неговата мелодия (още не съм я сменила). Вдигам. Той. Иска да отида при него. Ставам и отивам. Заварвам го пред едно училище с бутилка Jameson и кутийка Shark.
Не знам защо ми се обади. Чувствам се тъпа, че съм отишла. Защо на мен се обади? Може би си е преровил целия указател и е стигнал до мен. Уф, защо отидох. Каза ми, че е искал вечерта да се развие по друг начин. Не очаквах нищо...просто исках да го прибера....А той ме освирка... Така и не разбрах за какво ми се обади и то в 5 сутринта....Също не можах да разбера за какво отидох...И двамата имаме обеснения - той-пиян, аз-сънена....! Но това не ни оправдава!

От Ловеч до Слънчев Бряг и обратно - ФЕЙЛЕТОН

Датата е 1 май. Тръгнах за Слънчев Бряг. По пътя ми беше лошо, а особено по прохода Шипка беше ужасно. Стигнах в Бургас в 21:15 и чаках да дойде да ме вземе един приятел да ме закара до Слънчев Бряг, защото не знам дали се досещате, но вечер няма транспорт до Съни Бийч. След като чаках едно 30 минути, той дойде. Не го виня, не беше виновен той и всъщност нямаше никой виновен. До бар енд динър-а на Мания отидохме за 2 минути да вземем Надя и Богдан и да видя Краси. После се прибрахме в Несебър и цяла нощ сме обсъждали най-големите глупости на света. Ако има класация, то определено ние ще я оглавим. Никакво спане. С Краси си разказвахме спомени от детството.... :)
Датата е 2 май. Часът е към 9 без нещо. Душ. Навън обаче вали. Краси си отива до у тях, че е на работа, а аз отивам в хотела. Видях повечето колеги. Диди вече е с черна коса и сини лещо (малиии, мн са яки, бях впечетлена). Ванинка видях и Лили. Веско е станал старши. Боряна е асистент на Ицо (аисистант фронт офис мениджър). Бившата мениджърка на аниматорите е вече рецепционист. После ходих да пия кафенце в бар енд динъра и като заплющя един дъжд, половин час. То музика спря, аларми се включиха. Лудница. Изчаках да спре и пак отидох до хотела. Изчаках Богдан и Надето, че да отидем пак в Мания :). Ех тази Мания, пъпа ни там е хвърлен. Общо взето се мотахме. Валя дъж през това време поне 4-5 пъти и се прибрахме в Несебър да хапнем и да се оправяме. И оттогава почна лошото. Тъкмо се качвам в блока и като заваля една градушка, всичко побеля, цялата тераса се напълни, лудница. За капак спря и токът. Плюс това осъзнахме, че с 20 лева вход за дискотеката, то ние просто нямаме пари. Загубихме 2 важни неща. И Богдан го разбраха, че не е в болница, ами е на Слънчев бряг. 5 неща за 30 минути. Чудесно. Вече се чудехме да ревем ли, да се смеем ли. Пълни каръци и тримата. Супер нещастни се чувствахме.
Но полека-лека нещата почнаха да се оправят. Краси обеща да ни даде пари. Токът дойде. Дъждът не спря, но се появи едно момче, което щеше да ни закара. И работата на Богдан се нормализира. Само нещата не намерихме, но...ще го преживеем някъде.
Преди Мания се събрахме доста хора, оправихме се и тръгнахме.
Пред Мания опашката беше велика. Адски много хора, просто не мога да определя цифра. Най-нормално застанахме да чакаме на опашката. Постепенно се придвижвахме. Дойде нашия ред. Платихме доволните 20 лева и влязохме. Симпатично за начало, емоционално. А пропуснах да добавя, че преди Мания се видях с един интернет познат :) (който беше първия, с който се запознах за вечерта). После получих смс, че един друг интернет познат ще е там и с него се намерих в клуба. Поради причината, че имаше много хора, често се налагаше да излизаме на чист въздух, защото иначе дишахме само изпарения. И тогава номер 3 :) Третият интернет познат, с който се засякохме на входа и той ме позна...по очилата :). Музиката беше невероятна. В началото Веселин пускаше лиготии, но после Joe T. Vannelli размаза обстановката. С Надето си тръгнахме в 8 и 30 сутринта. В Несебър си бяхме към 9 и 30 ...и веднага заспахме до към 10:30. Идеята беше да си ходим на стоп аз и Невяна, но загубихме Мартин. Изпратих Надето, Богдан и Невяна да си ходят на стоп и тръгнах да търся Мартин. Беше му паднала батерията на телефона и беше неоткриваем. Добре, че спрял някакви хора и ги помолил да ми звънне. Оказа се на Кубан. А аз в края на Несебър. Един куфар и един огромен сак. През целият Несебър. До спирката на Феста Панорама. Чаках автобус 45 мин. Накрая стигнах при Мартин. Победоносно в 13:20.
И тръгнахме за Варна. На стоп. 20 мин сме чакали да ни вземе някой. Адска мъка. Накарая ни взема един човек. Ни потрошени веднага влезнахме в колата и заспахме. Мартин даже хъркаше. :) Какво да ви кажа. Остави ни във Варна и обеща, че ще ни закара до Търново. Обаче проблема беше, че ние бяхме адски гладни, батерията на моя телефон падна и просто бяхме изгубени отново. Хапнахме в Българска кухня и после отидохме да пием кола в някакво централно варненско кафе, като идеята беше да ползваме контакт и тоалетна :)
В крайна сметка към 17:00 отново тръгнахме. За търново. Лелееее...имах чувството, че това беше най-бавният шофьор на света. По магистралата караше с 90. И то сам на платната. В крайна сметка стигнахме към 19:30 във Търново. Звъннах на братовчед ми да ни изкара извън града, на магистралата. Там още по голям зор. Много коли, никой не спира. Добре, че едни хора минаха покрай нас и после се върнаха да ни вземат. Леле, този караше минимум със 150 км/ч. И за 35 мин си бяхме на разклона. Хапнахме по една пилешка супичка, докато дойдат Кирчето и Йонко да ни вземат......ОХххх...така мина моя път....Сега на 9ти май пак трябва да ходя, а така ме е страх какво ще ми се случи....!

Bon Voyage!

Първи май. Ден на труда. Да, да. Тук пече слънце, а аз искам да се гръмна!
Няма да ходим на Слънчев бряг така, както се бяхме разбрали. По простата причина, че бащата на Стоян "ше ходи да коли някакви агнета". Тези хора нормални ли са? Какви агнета, какви 5 лева? Слънчев бряг е по важен от всички агнета на света! А за капак на всичко двупосочния билет до Бургас е 48 + 8 до Несебър! Е това честно ли е?
И хич нямам настроение. Сутринта Пламче ме ядоса...Той така и не разбра, че аз на Варна няма да отида, ако ще и да избухне и Трета Световна Война! Искам на Несебър при Надето. Не искам на Варна! Гррррррр....ще си хвана куфарчето и ще си тръгна на стоп! Е*ала съм му майката на всичко!