Свежички картинки

Колко смешен е животът!

Като гледам как преди 2 месеца съм възхвалявала Алекс, а преди 3-4 Г-н Единствен ми става мега смешно. Много хлътвам, мамка му. Все едно си нямам друга работа освен да се самонаранявам. Защото е точно това. Никой мъж не ме наранява, аз сама се наранявам като си затварям очите и сляпо се поддавам на чувствата. А то чувства всъщност няма. Хаха, смешно е, нали.

Мислех си, че Г-н Единствен е незаменим. Лъжа. Заменим е. Даже го замених на 2 пъти вече. Мислех, че Алекс е перфектният. Отново лъжа. Даже се чудя каква перфектност откривах в него, освен че можем да щъкаме из партита.

А сега новия...Не мога да го нарека връзка. Не искам и да бъде. Защото знам, че всичко ще свърши като свърши лятото.

Той не искал да се обвърза. Никой не го кара, всъщност. Ама се бил привързал. Щяла съм да му липсвам. Ами и той ще ми липсва.

Онзи ден се случи една случка. Излъга ме и аз го хванах в крачка. Не, не става въпрос за изневяра, а за дребна лъжичка. Ама много ме жегна.

Тогава ми призна, че ме иска много. Че съжалява много. Че се бил напил и не мислел. Че искал да се върна пак при него (аз бях готова да си събера нещата и да се изнеса). Ама за какво? За какво да се разделям сега от него, като това ще се случи рано или късно по стечение на обстоятелствата. Обеща ми, че ще бъде мил с мен. И че вече ще има друго отношение - по-добро. Моли ме да му простя. Да простя - окей, ама не и да забравя. Не съм заслужавала това, което е направил, винаги съм била добра с него. Много ясно, гледам само мир да има. Не съм била заслужавала това, което бил направил. А, имах си аз да съм го заслужила. Искал пак да съм неговото котенце и нали съм си сладурчето му. Тц, тц, аман от мъжки трикове. Вече няма МОМЧЕТО, ЕДИНСТВЕНИЯТ и ред прочия. Има поредният. Все пак съм само на 19. Разни хора ще преминават през живота ми постоянно. Няма за какво да си хабя нервите за всеки срещнат, който се опитва да ми стъпче сърцето. Да се мъчат колкото си искат. Аз си го заключих вече в сейф с доста сложен код.

Зари е готин. Ама не е за мен. Ама е с мен. К'во да се прави. Живот. И то смешен.

Просто ще се забавлявам. И няма да се трогвам. Все пак е въпрос на самовнушение. А аз това го умея. Както си внушавам, че съм влюбена, така ще си внуша, че няма да бъда скоро.

STOP BREATHING!

ENJOY THE MOMENT!

ФОМ истории

Общо взето началото на август мина горе-долу добре. Ама не съвсем. Загубих две неща, две момчета...Но те винаги ще са в сърцето ми.

Алекс вече го няма. И Ники го няма. С две думи и двамата ми портиери ме напуснаха. И двамата си ги обичах. И на сърце ми бяха. Особено Алекс.

Както се знаеше, Алекс си ми беше мой. А Ники беше момчето, с което работех. Нахаках се здраво и сега и двамата ги няма и той в най-трудния период, в който работата е много, и емоциите също.

За Алекс плаках. За Ники също.

Мисля, че има някакво проклятие над мен относно портиерите. Не мога да задържа никой повече от два месеца. Това не ми харесва.

Липсват ми. Искам си ги. Обичам си ги.

Знам, че ще го преживея. Ама в момента съм в онзи период и съм свръх емоционална, раздразнителна и хич не ми е добре.

Опитвам се да свикна. Не се получва обаче. Още щом си спомня за Алекс, очите ми почват да се пълнят със сълзи. А стъпя ли на работа и видя малоумната физиономия на новия ми колега.

Искам си Алекс. Искам си Ники.

Знам, че в живота ми има други важни неща освен тези мъже, но без тях не мога да открия кои са те.

Като бях с тях, само мрънках и се оплаквах....Сега съжалявам....

Като забравим лошото, остава да помним само хубавото, нали...

Липсвате ми, момчета....

Края на юли

Края на юли....какво беше юли? Много нощни смени, една мания, един брилянтин, малко емоции, много подтиснати чувства и нищо друго. Равносметка? Безпаричие.
Влюбена? Не съвсем. Щастлива? Изобщо! Нещастна? Не знам. Мамка му, не мога да определя емоционалното си състояние. Ф**к!

нямам време за себе си, нито за който и да е било. Опитах се да се отдам на някой повече, но получих освиркване, че се държа като майка...А аз само го целувах по челото...
Както и да е.

Времето е слънчево, подрабира се хубаво, ама по дяволите, не е хубаво. Не е хубаво за мен.
Не съм щастлива, а искам да съм. Тъжно е само, че не знам какво ми липсва, че да си го намеря...

Тъжно е...

Добре, че идва август. Надявам се да е с по-добри моменти...


Целувки от слънчевия Слънчев бряг!

TATTOO MANIA ;)

Ще започна с това. СОРИ МАМА :)

(знам, че мама чете блог-а, знам, че е открито против татуировките, но неустоях на изкушенито да бъда маркирана за цял живот)

Честно казано не боли. Имам малко коте отляво на стомахчето. Съвсем мъничко...Хелоу кити, едно такова...с жълта панделка и носле. Почти невидимо, но коте и спомен за лято 2008 в Слънчев бряг....

10 лева и с котка за цял живот. :)

И пак извинявай, мамо. Знам, че си ме създала цяла, небелязала, хубава и чудесна...знам тирадата обвинения и мрънканици, които ще изтърпя, когато го прочетеш, но съм вече отдавна пълнолетна... Уффф, изпитвам адска вина, но пък супер много му се радвам на котето...

Айде бе, съвсем малка е...

Обичам те, мамо! Аз съм си същата и с коте и без коте....

DJ PARTY @ MANIA WITH HECTOR ROMERO

с НИКИ

С НАДЕТО АЗ :)

И ОТНОВО АЗ :)

С НЕЗНАЕН МАНИАК :)

ПАРТИТО БЕШЕ ДОБРО. АФТЪР ПАРТИТО СЪЩО. ЗАСЛУЖАВАШЕ СИ ПАРИТЕ :)

ИНАЧЕ ВСИЧКО ТУК Е ПО СТАРО МУ ;)

Sunny beach...part...123456

Интересно....но наистина не ми остава време да пусна някой пост. Тука животът така те грабва, че нямаш време за нищо. Дори да си почиваш. И макар да съм на невероятно работно време, пак не ми остава време да се наспя и се успивам класически за нощна смяна.

Живея на 3 места едновременно, което ми е доста удобно :)

Нещата с Алекс вървят чудесно, въпреки че не мога да му свикна още. Има доста различни представи за това, което трябва да е една жена. Но се забавляваме. Честно казано, отдавна не съм се забавлявала така. Спокойна съм с него. Пламен малко ми се бърка, не харесвал Алекс. Заслужавала съм по-добро. Алекс е чудесен избор...в сравнение с Пламен....който е измекяр ;)

Опитвам се да живея нормално, но ме бърка финансовата част. Ама ще се оправя.

Вкъщи не ми липсва определено. Тука животът така те блъска, че не ти остава време да чувстваш.

Работата е окей. Малко изнемощявам с нощните смени (и сега съм нощна, и утре пак...блях).

Но мисля, че се справям. :)

Пропускам хиляда забавни неща да споделя, които ми се случват, но честно казано съм забравила половината, поради липса на време и поради това, че се случват още милион.

Важното е, че всичките ми приятели са тук. Почнах да въйкам, както и всички останали :)

И все пак това е началото...остават ми още 3 месеца тук ;)

Партито тъкмо започва....Лятото е пред мен. Животът е пред мен. :)

Поздрави от слънчевия Слънче Бряг :)