Свежички картинки

Колко смешен е животът!

Като гледам как преди 2 месеца съм възхвалявала Алекс, а преди 3-4 Г-н Единствен ми става мега смешно. Много хлътвам, мамка му. Все едно си нямам друга работа освен да се самонаранявам. Защото е точно това. Никой мъж не ме наранява, аз сама се наранявам като си затварям очите и сляпо се поддавам на чувствата. А то чувства всъщност няма. Хаха, смешно е, нали.

Мислех си, че Г-н Единствен е незаменим. Лъжа. Заменим е. Даже го замених на 2 пъти вече. Мислех, че Алекс е перфектният. Отново лъжа. Даже се чудя каква перфектност откривах в него, освен че можем да щъкаме из партита.

А сега новия...Не мога да го нарека връзка. Не искам и да бъде. Защото знам, че всичко ще свърши като свърши лятото.

Той не искал да се обвърза. Никой не го кара, всъщност. Ама се бил привързал. Щяла съм да му липсвам. Ами и той ще ми липсва.

Онзи ден се случи една случка. Излъга ме и аз го хванах в крачка. Не, не става въпрос за изневяра, а за дребна лъжичка. Ама много ме жегна.

Тогава ми призна, че ме иска много. Че съжалява много. Че се бил напил и не мислел. Че искал да се върна пак при него (аз бях готова да си събера нещата и да се изнеса). Ама за какво? За какво да се разделям сега от него, като това ще се случи рано или късно по стечение на обстоятелствата. Обеща ми, че ще бъде мил с мен. И че вече ще има друго отношение - по-добро. Моли ме да му простя. Да простя - окей, ама не и да забравя. Не съм заслужавала това, което е направил, винаги съм била добра с него. Много ясно, гледам само мир да има. Не съм била заслужавала това, което бил направил. А, имах си аз да съм го заслужила. Искал пак да съм неговото котенце и нали съм си сладурчето му. Тц, тц, аман от мъжки трикове. Вече няма МОМЧЕТО, ЕДИНСТВЕНИЯТ и ред прочия. Има поредният. Все пак съм само на 19. Разни хора ще преминават през живота ми постоянно. Няма за какво да си хабя нервите за всеки срещнат, който се опитва да ми стъпче сърцето. Да се мъчат колкото си искат. Аз си го заключих вече в сейф с доста сложен код.

Зари е готин. Ама не е за мен. Ама е с мен. К'во да се прави. Живот. И то смешен.

Просто ще се забавлявам. И няма да се трогвам. Все пак е въпрос на самовнушение. А аз това го умея. Както си внушавам, че съм влюбена, така ще си внуша, че няма да бъда скоро.

STOP BREATHING!

ENJOY THE MOMENT!

ФО истории

Общо взето началото на август мина горе-долу добре. Ама не съвсем. Загубих две неща, две момчета...Но те винаги ще са в сърцето ми.

Алекс вече го няма. И Ники го няма. С две думи и двамата ми портиери ме напуснаха. И двамата си ги обичах. И на сърце ми бяха. Особено Алекс.

Както се знаеше, Алекс си ми беше мой. А Ники беше момчето, с което работех. Нахаках се здраво и сега и двамата ги няма и той в най-трудния период, в който работата е много, и емоциите също.

За Алекс плаках. За Ники също.

Мисля, че има някакво проклятие над мен относно портиерите. Не мога да задържа никой повече от два месеца. Това не ми харесва.

Липсват ми. Искам си ги. Обичам си ги.

Знам, че ще го преживея. Ама в момента съм в онзи период и съм свръх емоционална, раздразнителна и хич не ми е добре.

Опитвам се да свикна. Не се получва обаче. Още щом си спомня за Алекс, очите ми почват да се пълнят със сълзи. А стъпя ли на работа и видя малоумната физиономия на новия ми колега.

Искам си Алекс. Искам си Ники.

Знам, че в живота ми има други важни неща освен тези мъже, но без тях не мога да открия кои са те.

Като бях с тях, само мрънках и се оплаквах....Сега съжалявам....

Като забравим лошото, остава да помним само хубавото, нали...

Липсвате ми, момчета....