неделя, 29 юни 2008 г.

Sunny beach...part...123456


Интересно....но наистина не ми остава време да пусна някой пост. Тука животът така те грабва, че нямаш време за нищо. Дори да си почиваш. И макар да съм на невероятно работно време, пак не ми остава време да се наспя и се успивам класически за нощна смяна.

Живея на 3 места едновременно, което ми е доста удобно :)

Нещата с Алекс вървят чудесно, въпреки че не мога да му свикна още. Има доста различни представи за това, което трябва да е една жена. Но се забавляваме. Честно казано, отдавна не съм се забавлявала така. Спокойна съм с него. Пламен малко ми се бърка, не харесвал Алекс. Заслужавала съм по-добро. Алекс е чудесен избор...в сравнение с Пламен....който е измекяр ;)

Опитвам се да живея нормално, но ме бърка финансовата част. Ама ще се оправя.

Вкъщи не ми липсва определено. Тука животът така те блъска, че не ти остава време да чувстваш.

Работата е окей. Малко изнемощявам с нощните смени (и сега съм нощна, и утре пак...блях).

Но мисля, че се справям. :)

Пропускам хиляда забавни неща да споделя, които ми се случват, но честно казано съм забравила половината, поради липса на време и поради това, че се случват още милион.

Важното е, че всичките ми приятели са тук. Почнах да въйкам, както и всички останали :)

И все пак това е началото...остават ми още 3 месеца тук ;)


Партито тъкмо започва....Лятото е пред мен. Животът е пред мен. :)


Поздрави от слънчевия Слънче Бряг :)

вторник, 17 юни 2008 г.

Момчето, което....


Ето това е момчето, за което с такова въодушевление говорих в предния си постинг. Явно господин Единствен е заменим, след като дори не искам да се сещам за него или просто така е трябвало да се случат нещата.
За мен Алекс е съдба. Алекс е чудесен. Алекс е всичко, което искам.
Момчето, което е "МОЕТО МОМЧЕ".
Момчето, което ми е достатъчно.
Момчето, което ме кара да бъда само с него.
Момчето, което ме кара да искам само него.
Момчето, което ми липсва.
Момчето, което съм сигурна, че ще обичам, защото сега съм влюбена.
Момчето, което целува по-хубаво от всеки друг.
Момчето, което ме кара да се усмихвам.
Момчето, което ме иска по-такъв начин, както никой друг.
Не е новото момче, а момчето.


Момчето, което ме прави щастлива.

събота, 14 юни 2008 г.

In love.......


Auuuu, pisha na latinica, zashtoto niamam fonetika, no prosto ne izdurjam da spodelia kolko mnogo sum wliubena. :) Chudo za 3 dni...nadiawam se da produlji oshte. Momchenceto e Alex...i e nai-miliat, neweroyaten i chudesen muj na sweta. Au poburkwa me.... :) 3 dni i weche mi lipswa...
Nejen i prekrasen....To be continued...

петък, 6 юни 2008 г.

Слънчев бряг....част: unknown


Голямото пътуване. Стегнала съм багажа. Обаче нещо емоцията ми липсва. Смисъл, вълнувам се, че утре ще съм на работа със съвършенно нови хора и ще се откъсна от средата си тук, за да ... защо? Всъщност хич не знам, просто така съм си наумила. Може би заради емоциите, заради партитата, новите хора...
Ще ми липсва вкъщи...А като се има на предвид, че съм почнала да си стягам багажа от 4 дена...
Мъчно ми е, че мама я няма да ме изпрати. Друго си е майка ти да те целуне, да те прегърне, да ти пожелае успех. Ама я няма.
Тати никога не ми пожелава успех. Той е малко по-студен и винаги песимистично настроен.
Всъщност сега отивам сама...без успех. Без този "пожелания" успех. Без ливната водичка. :)
Трябва да се радвам, че се махам, а ми се плаче. Мъчно ми е. Ама пък каква съм - нали от половин година говоря как искам да се махна. ИЛи е било само на приказки и не съм го чувствала истински....
В крайна сметка заминавам днес. Понеже няма кой да ми пожелае успех, пожелайте ми вие :)
Хайде, пък аз ще пращам поздрави и пясък от морето ;)

вторник, 3 юни 2008 г.

Unforgivable sinner - Lene Marlin


The future will not remember, the past doesnt forget

Kinda lose your sense of time
'Cause the days don't matter no more
All the feelings that you hide
Gonna tear you up inside
You hope she knows you tried

Follows you around all day
And you wake up soaking wet
'Cause between this world and eternity
There is a face you hope to see

You know where you've sent her
You should know where you are
You're trying to ease off
But you know you won't get far
And now she's up there
Sings like an angel
But you can't hear those words
And now she's up there
Sings like an angel
Unforgivable Sinner

You've been walking around in tears
No answers are there to get
You won't ever be the same
Someone cries and you're to blame

Struggling with a fight inside
Sorrow you'll defeat
The picture you see it won't disappear
Not unpleasant dreams or her voice you hear

You know where you've sent her
You should know where you are
You're trying to ease off
But you know you won't get far
And now she's up there
Sings like an angel
But you can't hear those words
And now she's up there
Sings like an angel
Unforgivable Sinner

Maybe one time lost
But now you're found
Stand right up before
You hit the ground
Maybe one time lost
But now you're found
Stand right up before
You hit the ground - hit the ground

You know where you've sent her
You should know where you are
You're trying to ease off
But you know you won't get far
And now she's up there
Sings like an angel
But you can't hear those words
And now she's up there
Sings like an angel
Unforgivable sinner

понеделник, 2 юни 2008 г.

Най-добрият разговор с мама

[15:34:32] - Steisi - каза: kwo praish
[15:34:37] danielasimeonova каза: rabotq
[15:34:39] danielasimeonova каза: ti?
[15:34:47] - Steisi - каза: ne rabotia
[15:35:18] danielasimeonova каза: ela da ti dam pari

неделя, 1 юни 2008 г.

life game


always lose. try to win. nope. destiny? hate that. hate him too. and that he loved me before. fuck. pass it. win it. live my life to win. maybe not now. but sometimes. pff, okay, someday. however. just to say something. i miss somebody who hates me. and i hate somebody who loves me. isnt ironic? dont u think? a little bit. always somebody lose. this is the game of life. dont think about it. just do it. its a question of luck. do you have it? i dont think so. u have only yourself. and this is enough. ohhh... its so comlicated. forget about everything. just live. this is your life. u dont have other. and dont forget that somebody watching over you. nope, its not me.oh, i have to finish this...okay, finish...the end. but this is not the end. this is the end of the begining...expect more ...or dont. its your choice. or mine? doesnt matter. its a choice. wait for the choice. its something beautiful and real...the choice is noun. but do something. yeah, strange.
i miss him. not more. i hate somebody. more than i miss and love all the people. its difficult. what is stronger? love or hate ? they say love. i say hate. its negative. but in my movie the bad's win.
are u with me to win this game? do u want to be bad? okay, join me!

Е па отидохме на морето...


Слънчев Бряг за Идиоти: Част 1


Четвъртък вечерта си хванах куфарчето и дай газ (с автобуса) за Великото Търново. След час и половина бях в старата столица, в последната квартира на Денис, Сашо и Коки. Беше им последна нощ там и аз бях горда, че я поделят с мен. Изнасяха се. Хапнахме по дюнер, посъбрахме останалия багаж, поиграхме карти. Пък си легнахме.
Сутринта на пожар звъняха 4 телефона, с надеждата, че все някой от тях ще събуди поне един от нас. Никакъв шанс. От предвиденото 6:00 за ставане под строй, Денис първи успя да се надигне в 6 и 25 и да изръчка всички ни. Мерси.
7:10. Тръгваме. Минахме и взехме Дидка (доста симпатична девойка, много ми беше приятно с нея). И потеглихме към бленувания Слънчев Бряг. Първоначално всичко вървеше нормално. Пътя чудесен, слушаме музика, говорим си. Обаче...никой от нас не е пътувал по този път за Слънчев Бряг. Да почнем със загубванията:
1. Пътя за Котел. Стигнахме до Търговище.
2. Пътя за Котел. Отидохме до Антоново. (това щото Денис и Сашо скочиха, че табелата е сочела на ляво, а аз много добре видях, че сочеше на дясно. 1:0 за мен)
Единствената полза от загубване 1 + 2 беше че се видях с баба.
3. По новата магистрала минахме със 150 км покрай табела и съответно завой за Слънчев Бряг, при което аз изпищях от кеф, че няма нужда да ходим до Бургас, ами направо там. Да, ама нали е магистрала...Качихме се на едно кръгово и газ на обратно, че да свием за Слънчев бряг. Ей богу, 30 км магистрала и никакъв шанс да отидем в насрещното платно, освен ако не се съюзим 4мата да вдигнем фордчето и да го прехвърлим в другото платно. Минахме ги на в обратната посока и после пак посока Бургас, всички зяпайки за табели.
4. Видяхме табелата. И я последвахме. Голяма грешка. Стигнахме и ние до не знаем къде, но определено някакво забутано село, което ни напомняше за Ахелой, но определено не беше Ахелой. Объркани, отново. Пак на обратно към Бургас.
....Вече влизайки в Бургас, спираме да попитаме дали натам, на където сме тръгнали е правилният път за Слънчев Бряг. Заобичах човекът, който за първи път ни каза, че сме на правилната посока. Е па стигнааахме. Кеф, мама!
Паркирахме колата, сложихме грим и усмивка, автобиографии и хайдеее....
Що хотели сме минали и ние не знаем. Но бяха много. Някъде ни посрещаха с усмивка, други пасивни или направо ни се караха. Хора всякакви, то се знае това, ама все пак....Обикаляхме адски много, видяхме половин Ловеч, хапнахме в Джани, пък после всеки към гостито си. Много е хубаво да познаваш повечко хора из курортите. Изкъпана, заспах веднага!
Ден 2
Сутринта се става едва ли не на пожар. Краси ми беше много смешен преди да тръгне за работа, как седеше на табуретката и се клатеше като коркова тапа във вода, а после като тръгне се облъска в стените. Ей, много му се смях. Не че аз не съм същата....Тръгнах за Бийч Бара на Мания, но се озовах на коренно друго място (това персоналските предградия не са ми ясни). В крайна сметка пообиколихме още няколко хотела, оинитахме се пък отидохме да видим морето. Голяма грешка. Заспиването ни беше гарантирано. Изгарянето - 100%. Резултата болезнен. Отидохме да видим и Дена и се пробрахме за душче. Хапнахме и после на Бар ен Динъра пийнахме. И заспахме....А пък имаше много яко парти точно тази вечер, но финансовите обстоятелства ни спираха определено. Все пак цяло лято ще сме там. И ще си размажем главите. Сутринта набързо тръгнахме. Взехме си чао с морето и се прибрахме без никакви проблеми.

Изводи:
1. Слушай блондинка, пред 2ма идиоти.
2. Гледай табелите и разпознавай ляво и дясно.
3. Носи си слънцезащитен крем.
4. Не винаги слушай блондинка.
5. К'во ти пука? Да става шоу!


Част 2 очаквайте след седмица.