Е па отидохме на морето...

Слънчев Бряг за Идиоти: Част 1


Четвъртък вечерта си хванах куфарчето и дай газ (с автобуса) за Великото Търново. След час и половина бях в старата столица, в последната квартира на Денис, Сашо и Коки. Беше им последна нощ там и аз бях горда, че я поделят с мен. Изнасяха се. Хапнахме по дюнер, посъбрахме останалия багаж, поиграхме карти. Пък си легнахме.
Сутринта на пожар звъняха 4 телефона, с надеждата, че все някой от тях ще събуди поне един от нас. Никакъв шанс. От предвиденото 6:00 за ставане под строй, Денис първи успя да се надигне в 6 и 25 и да изръчка всички ни. Мерси.
7:10. Тръгваме. Минахме и взехме Дидка (доста симпатична девойка, много ми беше приятно с нея). И потеглихме към бленувания Слънчев Бряг. Първоначално всичко вървеше нормално. Пътя чудесен, слушаме музика, говорим си. Обаче...никой от нас не е пътувал по този път за Слънчев Бряг. Да почнем със загубванията:
1. Пътя за Котел. Стигнахме до Търговище.
2. Пътя за Котел. Отидохме до Антоново. (това щото Денис и Сашо скочиха, че табелата е сочела на ляво, а аз много добре видях, че сочеше на дясно. 1:0 за мен)
Единствената полза от загубване 1 + 2 беше че се видях с баба.
3. По новата магистрала минахме със 150 км покрай табела и съответно завой за Слънчев Бряг, при което аз изпищях от кеф, че няма нужда да ходим до Бургас, ами направо там. Да, ама нали е магистрала...Качихме се на едно кръгово и газ на обратно, че да свием за Слънчев бряг. Ей богу, 30 км магистрала и никакъв шанс да отидем в насрещното платно, освен ако не се съюзим 4мата да вдигнем фордчето и да го прехвърлим в другото платно. Минахме ги на в обратната посока и после пак посока Бургас, всички зяпайки за табели.
4. Видяхме табелата. И я последвахме. Голяма грешка. Стигнахме и ние до не знаем къде, но определено някакво забутано село, което ни напомняше за Ахелой, но определено не беше Ахелой. Объркани, отново. Пак на обратно към Бургас.
....Вече влизайки в Бургас, спираме да попитаме дали натам, на където сме тръгнали е правилният път за Слънчев Бряг. Заобичах човекът, който за първи път ни каза, че сме на правилната посока. Е па стигнааахме. Кеф, мама!
Паркирахме колата, сложихме грим и усмивка, автобиографии и хайдеее....
Що хотели сме минали и ние не знаем. Но бяха много. Някъде ни посрещаха с усмивка, други пасивни или направо ни се караха. Хора всякакви, то се знае това, ама все пак....Обикаляхме адски много, видяхме половин Ловеч, хапнахме в Джани, пък после всеки към гостито си. Много е хубаво да познаваш повечко хора из курортите. Изкъпана, заспах веднага!
Ден 2
Сутринта се става едва ли не на пожар. Краси ми беше много смешен преди да тръгне за работа, как седеше на табуретката и се клатеше като коркова тапа във вода, а после като тръгне се облъска в стените. Ей, много му се смях. Не че аз не съм същата....Тръгнах за Бийч Бара на Мания, но се озовах на коренно друго място (това персоналските предградия не са ми ясни). В крайна сметка пообиколихме още няколко хотела, оинитахме се пък отидохме да видим морето. Голяма грешка. Заспиването ни беше гарантирано. Изгарянето - 100%. Резултата болезнен. Отидохме да видим и Дена и се пробрахме за душче. Хапнахме и после на Бар ен Динъра пийнахме. И заспахме....А пък имаше много яко парти точно тази вечер, но финансовите обстоятелства ни спираха определено. Все пак цяло лято ще сме там. И ще си размажем главите. Сутринта набързо тръгнахме. Взехме си чао с морето и се прибрахме без никакви проблеми.

Изводи:
1. Слушай блондинка, пред 2ма идиоти.
2. Гледай табелите и разпознавай ляво и дясно.
3. Носи си слънцезащитен крем.
4. Не винаги слушай блондинка.
5. К'во ти пука? Да става шоу!


Част 2 очаквайте след седмица.