вторник, 18 ноември 2008 г.

Ориент 33

Аз, провинциално дете, израснало в китните поли на Стара планина, сред люляците и река Осъм...аз вече не съм аз.
Тук, в този град, аз се противопоставях срещу всичко масово, борех се срещу еднаквостта, чалгата и простотията.
До снощи!
Всъщност зародишът на вмасовяването ми идва не от снощи...идва от онзи път на Радо Шишарката и от миналия петък на Десислава...
Да, да, ама у дома е друго.
Съвсем различно е, когато си в София, с група алкохолици и още по зле е, когато си в студентски град със същата тази група.
Понеделник, всичко чудесно. София, град като град, Най клуб и Версай обаче се оказаха прекалено празни за нашите хора. Затова бяхме длъжни да се качим в Ориент 33. Мястото, в което се разбиха всичките ми принципи.
Аз бях на ретро чалга! Признанието звучи тежко.
Трябва още утре да отида да се изповядам, че направих грях!

Ениуей, мисълта ми е съвсем друга. Хареса ми, по дяволите! Изключвам факта, че се бях напила, че срещнах едно мое бившо гадже и че после прегръщах тоалетната.

....Иначе беше хубаво. Имахме Вип маса и бонуси към нея. Правехме каквото си искаме...
................................В 5 часа ходехме по бардаци....но това е съвсем друга история....! ;)


Ориент 33 не е чак толкова лошо място, но моля ви, възпирайте ме друг път да посещавам такива мероприятия....
Има още друго нещо да споделя, но мисля, че момента не е дошъл...

понеделник, 17 ноември 2008 г.

неделя, 16 ноември 2008 г.

10 неща, които трябва да знаеш за мен



1. Обичам цветята. Боже, ако знаеш колко много ги обичам. Ако някой ми подари цветя, все едно ми подарва кола.
2. Обичам изгревите. Адски много. Карат ме да се усмихна. Правят ме щастлива. Не знам защо, но най-вероятно защото откривам някаква символика в изгрева - ново начало или пък...просто един красив ден.
3.Винаги, когато някой е казал, че ще се обади, седя и чакам на телефона и потрепервам, всеки път като чуя звън. Ужасно е. Но ми вдъхва толкова много адреналин.
4.Трудно заспивам, когато съм сама. Чувствам се неспокойна сама...също така и не мога да спя до късно, ако няма някой, чието присъствие да усещам.
5.Опитвам се да съм перфектна. Но понякога преувеличавам с перфектността и ставам досадна. :(
6.Плача само в два случая: по време на филм...или когато се чувствам виновна. А аз предпочитам да изкарам винаги своя гаден характер за виновник.
7.Никога не съм губила някой прекалено близък. Не знам какво е чувството, но и не искам да знам. Страх ме е от липсата на човек. Не знам как ще живея и дали въобще ще успея да живея.
8.Не обичам някой да ми казва как да решавам проблемите си. Просто търся винаги съчувствие и прегръдка. Ако кажа "имам нужда", тогава вече не е проблем, а тогава е наложително.
9.Не обичам да казвам на някой, че е сбъркал. Очаквам сам да види и поправи грешката си. Очаквам чрез мълчанието ми да се досетят, че грешат.
10.Винаги обичам много. Няма значение дали си заслужава или не. Просто обичам.


LOVE ME IF YOU DARE!

сряда, 5 ноември 2008 г.

Агейн 4 ъс!

Мразя гоооо!
Не, не го мразя, но съм толкова бясна. Това свръх неемоционално животно, което ме кара да ми настръхват косите и да се правя на детектив всеки път...
Нямам му доверие. Пък и как бих му имала. Измамник от класа. Мошенник.
Ама то това е. Магията е да обичаш лошите. Те добрите лесно се обичат.
Ама даже и не смея да му кажа, че го обичам. Всъщност не съм сигурна някак си. Но знам някои неща...
Знам, че без него не мога да заспивам...
Знам, че без него се будя рано....
Знам, че без него ми е някак самотно...
И знам, че без него хич не ми е спокойно.
Още повече ме дразни факта, че без него ще се чувствам непълноценна...
....а така хубаво се целува :-)

Сложно е да опиша желанието си да бъда с него. Правя всичко за него, без да искам нищо в отплата....
Обичам да му правя гювече и спагети :).
Обичам да го целувам за ушето.
Обичам да мрънкам, а той да ми се смее.
Обичам, когато ме хваща и ме вдига нагоре като дете.
Обичам всеки път във виенската да му носят Кола, вместо студен чай. :) Аз пия винаги колата. :)
Обичам да правя всяко нещо, което той ме моли.
А толкова много обичам да го изненадвам.
Обичам да заспивам на гърдите му.
Обичам и да ми топли крачетата.
Обичам да си слага крака върху моите и да ме прегръща (както прегръща възглавницата си).
Обичам, когато е изпил 2 уискита. :)
Обичам да ме пита дали съм неговото котенце.
Обичам всъщност да го целувам постоянно и навсякъде.
Дори обичам да спим на тесния диван в хола.

И май сега се чудя дали го обичам. Страх ме е да го призная. Пред себе си. И пред него де.
Страх ме е, че мога да го загубя. Веднъж направих грешката с признание дса загубя някой...а можех да си оставя нещата така. Но здраве да е...

В крайна сметка обичам толкова неща в него, че когато съм с него забравям всичко, което ме дразни в него и ... и не ми пука дали го обичам или не, дали той ме обича или не... искам да бъда с него...не искам онези проклети 150 км да ме делят от него и за миг.
Може би е доста голяма част физическа привързаност...не знам. Самата му личност ме успокоява и когато е с мен ми вдъхва доверие...
До момента, когато си отиде на София, при тъпата си съквартирантка...и тогава съвсем губя доверие....и ставам отвратително зла!

Не искам да го губя. Не че го обичам, просто съм свикнала с него и ...
не го давам на никоя!

Покер в любовта

Когато се срещнахме, ти каза, че всичко е покер. Никой не знаеше дали ще спечели или ще фалира емоционално в битието на възлюбения.
Еротизираше образа ми. Спирах дъха ти. Простираше думи-мостове и ме викаше към приливите си с момчешки-напъпила радост, която облъхваше целия свят.
Лудешки се впусках. Мълчеше сърцето. Непосилните истини разбиваха бреговете на цялостта да се имаме.
Беше покер - онази игра с нулев резултат, в която победителят има всичко. Светът бе казино, а любовта валеше като печалбата на небесен керван, натоварен с хармония.
Тогава разбрах - колкото печелех аз, толкова губеше ти. И обратно. Нима има везни в любовта? - питах се в изумруденото стенание на очите ти. Защо, защо?...
Не приемах съществуването ни за равновесна точка. Играта на покер продължи достатъчно дълго, за да ограбим сетивата си. После сърцата. Накрая посегна дори на очите ми. Целуваше ги дълго и нежно. Пламтеше от възхита и питаше: Докога, докога?... Дамо духът ми витаеше наоколо с неустоимата привлекателност да опитомява душата ти.
Примамваше ви светлината ми. Беше ви тъмно, а аз осветявах игралната маса. Играчите ставаха все повече. Фалитите следваха един след друг. Защо никой не можеше да устои на моят блинд? Защо фалирахте, момчета?
И тогава разбрах. Аз не бях просто играч, аз не бях игралната маса, аз дори не бях играта. Аз бях казиното. Печелеше само най-добрият!!


http://sever.blog.bg/

събота, 1 ноември 2008 г.

IQ Test

Със Зари отдавна имаме спор кой от двама ни е по-интелигентен. Аз се натискам, че съм по-умна от него, той обаче не вярва и си знае своето. Обаче намерихме решение на проблема. В събота следобед, хванахме двата нотбуук-а и си казахме старт на теста за интелигентност.
Наградата беше такава: който изкара най-много точки, то другият трябва да го слуша и да не му спори.

Борбата беше ожесточена. Бях усилила до дупка Дончо и Пачо Би. На всеки 20 въпроса го питах накъде е. В крайна сметка вървях с 10 въпроса напред от него. И резултатът беше налице. Хем свърших 10 минути по рано от него, хем имах 134 точки резултат, което е равно на МНОГО ВИСОКА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ!

10 минути таях дъх и гледах как решава тестовите въпроси. Накрая дойде и момента, в който трябваше да се натисне бутона "Изчисли моята интелигентност".
................128 точки за Зари! КОЕТО МОМЕНТАЛИЧЕСКИ МЕ ПРАВИ ПО-УМНАТА ПОЛОВИНКА ОТ НАШАТА ДВОЙКА!
Искаше ми се да ликувам, направо да му го навирам този резултат в лицето, но знам, че при мъжете е някак по-трудно да възприемат, че жената е по-умна и някак ще му нараня самочувствието.
Но пък вътрешната наслада, която получих е нечовешки яка!


Тестът се прави за 45 минути. Коефицента на Интелигентност(IQ)измерим с този тест варира от 80 до 160.Резултатите се категоризират както следва:
IQ от 80 до 90 - Интелигентност под средната
IQ от 90 до 109 - Нормална интелигентност
IQ от 110 до 119 - Интелигентност над нормалната
IQ от 120 до 129 - Висока интелигентност
IQ над 130 - Много висока интелигентност

Ето къде е кака ви!