сряда, 5 ноември 2008 г.

Покер в любовта

Когато се срещнахме, ти каза, че всичко е покер. Никой не знаеше дали ще спечели или ще фалира емоционално в битието на възлюбения.
Еротизираше образа ми. Спирах дъха ти. Простираше думи-мостове и ме викаше към приливите си с момчешки-напъпила радост, която облъхваше целия свят.
Лудешки се впусках. Мълчеше сърцето. Непосилните истини разбиваха бреговете на цялостта да се имаме.
Беше покер - онази игра с нулев резултат, в която победителят има всичко. Светът бе казино, а любовта валеше като печалбата на небесен керван, натоварен с хармония.
Тогава разбрах - колкото печелех аз, толкова губеше ти. И обратно. Нима има везни в любовта? - питах се в изумруденото стенание на очите ти. Защо, защо?...
Не приемах съществуването ни за равновесна точка. Играта на покер продължи достатъчно дълго, за да ограбим сетивата си. После сърцата. Накрая посегна дори на очите ми. Целуваше ги дълго и нежно. Пламтеше от възхита и питаше: Докога, докога?... Дамо духът ми витаеше наоколо с неустоимата привлекателност да опитомява душата ти.
Примамваше ви светлината ми. Беше ви тъмно, а аз осветявах игралната маса. Играчите ставаха все повече. Фалитите следваха един след друг. Защо никой не можеше да устои на моят блинд? Защо фалирахте, момчета?
И тогава разбрах. Аз не бях просто играч, аз не бях игралната маса, аз дори не бях играта. Аз бях казиното. Печелеше само най-добрият!!


http://sever.blog.bg/

Няма коментари: