Ориент 33

Аз, провинциално дете, израснало в китните поли на Стара планина, сред люляците и река Осъм...аз вече не съм аз.
Тук, в този град, аз се противопоставях срещу всичко масово, борех се срещу еднаквостта, чалгата и простотията.
До снощи!
Всъщност зародишът на вмасовяването ми идва не от снощи...идва от онзи път на Радо Шишарката и от миналия петък на Десислава...
Да, да, ама у дома е друго.
Съвсем различно е, когато си в София, с група алкохолици и още по зле е, когато си в студентски град със същата тази група.
Понеделник, всичко чудесно. София, град като град, Най клуб и Версай обаче се оказаха прекалено празни за нашите хора. Затова бяхме длъжни да се качим в Ориент 33. Мястото, в което се разбиха всичките ми принципи.
Аз бях на ретро чалга! Признанието звучи тежко.
Трябва още утре да отида да се изповядам, че направих грях!

Ениуей, мисълта ми е съвсем друга. Хареса ми, по дяволите! Изключвам факта, че се бях напила, че срещнах едно мое бившо гадже и че после прегръщах тоалетната.

....Иначе беше хубаво. Имахме Вип маса и бонуси към нея. Правехме каквото си искаме...
................................В 5 часа ходехме по бардаци....но това е съвсем друга история....! ;)


Ориент 33 не е чак толкова лошо място, но моля ви, възпирайте ме друг път да посещавам такива мероприятия....
Има още друго нещо да споделя, но мисля, че момента не е дошъл...