сряда, 30 април 2008 г.

Imbranato


Imbranato

E' iniziato tutto per un tuo capriccio
Io non mi fidavo..era solo sesso
Ma il sesso e un'attitudine
Come l'arte in genere
E forse l'ho capito e sono qui
Scusa sai se provo a insistere
Divento insopportabile
Ma ti amo..ti amo..ti amo
Ci risiamo..vabe, e antico, ma ti amo..

[RIT:]
E scusa se ti amo e se ci conosciamo
Da due mesi o poco piu
E scusa se non parlo piano
Ma se non urlo muoio
Non so se sai che ti amo..
E scusami se rido, dall'imbarazzo cedo
Ti guardo fisso e tremo
All'idea di averti accanto
E sentirmi tuo soltanto
E sono qui che parlo emozionato..
e sono un imbranato!

Ciao..come stai?
Domanda inutile!
Ma a me l'amore mi rende prevedibile
Parlo poco, lo so..e strano, guido piano
Sara il vento, sara il tempo, sara......fuoco!

[RIT:]
...





Смутен

Всичко започна заради едн твой каприз.
Аз не се доверявах... беше само секс.
Но сексът е склонност,
като изкуството общо взето
и може би го разбрах и съм тук.
Извини ме, ако опитвам да настоявам,
ставам непоносим.
Но те обичам... обичам те... обичам те.
Смеем се, добре, старомодно е, но те обичам.

И извинявай, ако те обичам и ако се познаваме
от два месеца или малко повече...
И извинявай ако не говоря тихо,
но ако не изкрещя, ще умр.а
Не знам, дали знаеш, че те обичам...
И извини ме ако се смея, от смущение е...
Гледам те втренчен и се страхувам.
При идеята да те имам близо
и да се чуствам само твой.
И стоя тук, говорейки разпалено
и съм смутен!

Здрасти... как си?
Безсмислен въпрос!
Но мен любовта ме прави предвидим.
Говоря малко, знам... странно е, карам бавно.
Ще бъде вятърът, ще бъде времето, ще бъде... огън!


http://youtube.com/watch?v=RpqI3D2Elno

Ако сърцето ти се е разбило, залепи си го с лепило...!

Принцесата била най-прекрасното създание на света – блестяща коса, искрящи очи. Чаровна, чувствена, лъчезарна. Историята не помни, дали принцът бил красив, знае се само, че добротата, състраданието и обичта изпълвали сърцето му.

Та Принцесата разбила сърцето на Принца. То това е нормално, случва се често принцесите да разбиват принцовите сърца. Дали той разбил нейното, историята не помни. Тъга обземала дните на принца, празнотата изпълвала съществуването му, болката била твърде силна.

И тръгнал Принцът да събира отломките на своето сърце. Събрал ги и решил да ги залепи. Опитал със спомени, мечти, сълзи, не станало. Пробвал всякакви отвари, е не та не – парченцата от сърцето му се пръскали, не можели да си паснат.

Отишъл при Орисницата си. Тя му казала:

- Не пробвай да залепиш разбитото си сърце, няма да стане. Потърси Принцесата, само тя може да събере отломките и с целувката си да ги съедини. Само нейното сърце може да стопли твоето. Ако не желае, бъди търпелив, любовта и добротата, които носиш в себе се ще ти помогнат да откриеш жената, която ще те обича. Пукнатините от разбитото ти сърце ще останат, ще липсва едно парченце от него – то е при Принцесата, но ще обичаш по-силно от сега.

Принцът бил твърде горд, за да потърси отново Принцесата. Бил твърде нетърпелив да търси нова любов, а и не вярвал, че може отново да обича. Те принцовете са такива – горди и нетърпеливи, и не вярват. Отишъл той при придворния Алхимик и го попитал, има ли начин да залепи парченцата от разбитото си сърце и отново да е щастлив.

- Има начин, Принце – отговорил му Алхимикът- Отиди при Куртизанката – най-желаната жена в кралството. Тя е успяла да направи щастлив всеки мъж, който е бил при нея. Те за това са куртизанките, да правят мъжете щастливи. Тя ще залепи парченцата от сърцето ти, бавно, с много старание и търпение, със своята кръв и своите сълзи.

Отишъл Принцът при Куртизанката и смирено я помолил, да го направи щастлив, да залепи парченцата от разбитото му сърце. Тя му отговорила с ужас в гласа си:

- Недей иска това от мен, Принце! Моля те! Мога да залепя парченцата от разбитото ти сърце, но няма да си щастлив. Напротив, по-нещастен ще си. Липсващото парченце няма с какво да заменя. Гняв и злоба ще те обладаят, няма да си вече същия.

Не я послушал Принцът, настоял Куртизанката да залепи парченцата със своята кръв и своите сълзи. Тя заплакала и започнала. Три дни и три нощи старателно лепила парченцата от сърцето с прекрасните си тънки пръсти, със своята кръв и своите сълзи. Сърцето се бунтувало, парченцата не пасвали, но бавно и постепенно, с много старание, Куртизанката залепила парченцата едно, по едно.

Не било обаче същото сърце като предишното. Било безформено, кървящо и горящо от сълзите на Куртизанката. Липсвало и едно парченце, малко, незабележимо, но важно – това, което било останало при Принцесата. Принцът не бил щастлив, не получил очакваното спокойствие и облекчение. Напротив – болката било по-силна - мястото на липсващото парченце чернеело. Горещата кръв на Куртизанката се бунтувала, сълзите й го изгаряли.

Принцът се обърнал към Куртизанката:

- Защо не ме направи щастлив? Защо толкова ме боли? Защо не намери липсващото парченце от моето сърце?

- Казах ти, Принце. Мога да залепя парченцата от разбитото ти сърце, но няма да си щастлив. Напротив, по-нещастен ще си. Липсващото парченце няма с какво да заменя. Гняв и злоба ще те обладаят, няма да си вече същия. Скръбта и тъгата ще са вечни твои спътници. Защо не ме послуша?

Куртизанката била паднала на колене пред Принца. Била бледа и повяхнала. Принцът насочил меча си към нея. Тя нямала сълзи дори да заплаче.

Принцът вече не бил същият. Гняв, злоба и гордост обземали сърцето и душата му. Станал жесток и зъл. Потопил страната си в кръв и сълзи. Какво точно е вършил, Историята мълчи. Тя за това е Историята, да мълчи за безчинствата на владетелите. Принцът обаче все пак не бил безчувствен. Когато се събуждал сутрин, осъзнавал какво е сторил преднатия ден и дълго и горчиво плачел. С изгарящите сълзи на Куртизанката. Не смеел да потърси Принцесата, за да си поиска липсващото от сърцето парченце. Срам го било, знаел, че вече не я заслужава.

Решил той в крайна сметка да запълни мястото на липсващото парченце от сърцето с нещо. Пробвал със сребърна монета – тя се разпаднала на четиридесет сребърника. Опитал със златна – тя се превърнала в разтопено олово. Опитал със спомени за усмивката и искрящия поглед на принцесата, за прекрасните им моменти заедно. Спомените се превърнали в пепел ...

Отишъл отново при Орисницата си. Тя му казала:

- Защо пробва да залепиш разбитото си сърце, сгреши. Потърси Принцесата, само тя може да ти даде липсващото парченце и с целувката си да успокои болното ти сърце. Само нейното сърце може да стопли твоето. Ако не желае, бъди търпелив, любовта и добротата, които все още носиш в себе се ще ти помогнат да откриеш жената, която ще те обича. Раните в разбитото ти сърце ще зараснат, само ще липсва едно парченце от него, но ще обичаш по-силно от сега.

Не послушал Принцът отново старата жена. Отишъл пак при Алхимика. Той му казал:

- Отиди при Доброто момиче и го накарай да потърси камъче, което пасне в празнината на липсващото парченце. Доброто момиче е толкова добро, че няма да ти откаже. Ако трябва всички камъчета в страната ще пресее, но ще намери подходящо за теб.

И намерил Принцът Доброто момиче. То било най – доброто създание в цялото кралство. Състраданието и обичта изпълвали сърцето му. И чудо, то веднага се влюбило в Принца, от пръв поглед. Те затова са Добрите момичета, да се влюбват в неподходящи мъже. Принцът не забелязал това, той си искал камъчето за сърцето си.

Започнало Доброто момиче да търси подходящо камъче за сърцето на Принца. Търсило цяла година, ден и нощ, без да спи, толкова обичала тя този човек. Пресяло всички камъчета в кралството и най–накрая намерила подходящо за сърцето му. Сложила го на празното място и то паснало перфектно.

В този момент блаженство и спокойствие обзели Принца. Станало му обаче страшно студено – сърцето му бавно се вкаменило. Нямало вече чувства в него, душата му била пуста и празна. Целунал Доброто момиче, но не от благодарност (нали нямал вече чувства), а от благоприличие. И Доброто момиче се вкаменило. Движело се, говорело, било като живо, но било вече от камък. И казало то на Принца:

- Обичам те Принце, ще се ожениш ли за мен?
- Да – ледено отговорил той.

Всъщност било му все едно. Все пак Доброто момиче било хубавичко. Дали било красавица, историята мълчи. Художниците са я нарисували много красива. Но художниците са за това, да правят височайшите избранници красиви. А може и влюбени да са били в нея, знае ли човек.

Оженили се Принцът и Доброто момиче и заживели заедно. Принцът дори станал Крал, а тя – Кралица естествено. Кралят бил добър, но студен. До каквото се докоснел, се превръщало в камък. Кралицата силно го обичала, но той нея – не, и дете не искал, всъщност нищо е искал от нея, давал й всичко, но не и любовта си. Та може ли човек с каменно сърце да обича, та дори и каменно момиче. Много се старала тя, но нищо не ставало. Отчаяние и безнадеждност обзели душата й. На момени го молела:

- Моля те, Кралю, освободи ме от магията си. Пусни ме да си ходя. Много те обичам ,но виждам, че ти не си щастлив с мен. Потърси Принцесата, само тя може да ти даде липсващото парченце от сърцето и с целувката си да събуди каменното ти сърце. Само нейното сърце може да стопли твоето.

Той мълчал.

И потърсила Кралицата Принцесата. Лесно я намерила. Всъщност Принцесата през цялото време била наблизо. Още в деня, в който разбила Принцовото сърце, тя съжалявала. Била свидетел на всичките му опити да залепи отломките си и да замени липсващото парченце с нещо. Не го потърсила обаче, въпреки че го обичала дори по-силно от преди и пазела парченцето от неговото сърце дълбоко в душата си. Колебанията и предразсъдъците й пречели. Те такива с принцесите – изпълнени с колебания и предразсъдъци. Търсила успокоение при други мъже – Лордове, Принцове, Графове, Дукове, Виконти ... Всеки от тях й разбивал сърцето, всеки си вземал по едно парченце от него. Дали тя разбивала техните сърца, Историята мълчи. Не е важно.

Отишла Принцесата в дворцовата зала при Краля. Не била вече толкова хубавичка като преди, страданието и мъката се били изписали н лицето й. Била обаче все така красива, погледът й бил дълбок и тъжен, благородството се изписвало на лицето й. Била по-добра и по-състрадателна.

Парченцето от Кралското сърце било в нея. Светело с приказна светлина. Осветило цялото Каменно Кралство. Извадила го тя и му го подала с думите:

- Все още те обичам, Принце мой, повече дори от преди. Приеми моята любов и ми прости. Освободи от магията си Доброто момиче. Нека слеем нещастните си сърца и се обичаме вечно, до края на света.

Кралят я погледнал със студения си поглед и казал на стражата:

- Отведете тази жена, досажда ми.

След това се обърнал към Каменната си Кралица:

- Време да имаме дете. Кралството се нуждае от Престолонаследник.


Разбитото сърце с лепило не се залепва, нито със сълзи, нито с кръв, нито със спомени.

Всеки от нас оставя по парченце от сърцето при всяка своя любов. Само тази любов може да върне липсващото парченце и с целувката си да възстанови разбитото ни сърце.

Колебанията и предразсъдъците ни пречат да върнем навреме парченцето, което сме взели от нечие разбито сърце. След това е късно.

Тотално отсвирване


[20:28:31] ' *** ' каза: maniq dance mance
[20:28:50] ' *** ' каза: :D
[20:29:35] ' *** ' каза: ooooooooooooooooo
[20:29:44] ' *** ' каза: davame go tvardoo
[20:29:47] ' *** ' каза: :D
[20:48:38] - Steisi - каза: da
[20:49:15] - Steisi - каза: ti si wuzmojno nai choweka deto nai ne iska da me wijda
[20:49:18] - Steisi - каза: zaklewam se
[20:49:39] ' *** ' каза: :D
[20:49:48] ' ***' каза: vijdame se dostata4no 4esto
[20:50:01] - Steisi - каза: ami super
[20:50:03] ' ***' каза: ako tolkova ne ti stiga sorry
[20:50:05] - Steisi - каза: az imam nowa pricheska
[20:50:10] - Steisi - каза: i mnogo iskah da ti ia pokaja
[20:50:10] - Steisi - каза: :(
[20:50:24] ' ***' каза: nali znae6 v4e nai mn da te bazna
[20:50:28] ' *** ' каза: tai 4e
[20:50:41] - Steisi - каза: ????
[20:50:52] ' ***' каза: koga 6te vari6 na sunnyto
[20:51:20] - Steisi - каза: w petuk
[20:51:36] ' *** ' каза: i koga si idva6
[20:51:41] - Steisi - каза: ne znam
[20:51:56] ' *** ' каза: ok
[20:52:01] ' *** ' каза: togava
[20:52:10] - Steisi - каза: ami dqa
[20:52:31] ' *** ' каза: az da te vidq samo kva q var6i6 i si lqgam pak da si po4ivam
[20:52:36] ' ***' каза: 4e ne mie dobre
[20:52:41] - Steisi - каза: predpolagam
[20:52:45] - Steisi - каза: ti sigurno si praiwl
[20:52:49] - Steisi - каза: opit za samoubiistwo
[20:52:58] ' ***' каза: :D
[20:53:12] ' *** ' каза: kak ti hrumna
[20:53:42] - Steisi - каза: kolko dena ne si spiral da piesh i da se prawish
[20:53:47] - Steisi - каза: izwiniwai za wuprosa
[20:54:02] ' *** ' каза: kolkoto si iskam
[20:54:12] - Steisi - каза: ne se i sumniawam
[20:54:14] - Steisi - каза: super man
[20:54:17] - Steisi - каза: super mario
[20:54:19] - Steisi - каза: batman
[20:54:20] ' *** ' каза: izvinqvai za otgovora
[20:54:41] - Steisi - каза: ne e nujno da se izwiniwash
[20:54:50] ' *** ' каза: are badi gruba s drug
[20:54:56] ' *** ' каза: az si lqgam
[20:56:13] - Steisi - каза: ne biah...



КАК ДА ЖИВЕЯ СЕГА? СЪВСЕМ САМА? НАЙ-ВЕРОЯТНО...НА ГРАНИЦАТА....МЕДЖУ КОЕ? ВСЪЩНОСТ И АЗ НЕ ЗНАМ...ПРОСТО ВЕЧЕ НЕ МОГА ТАКА...!
СЪРЦЕТО МИ Е РАЗБИТО, НО ОТНИКЪДЕ НЕ МОГА ДА СИ КУПЯ ПОДХОДЯЩОТО ЛЕПИЛО!

Пламчето


Пламчето е неизвестен за вас герой. До сега не съм го споменавала, поради простата причина, че отдавна ми е бившо гадже. Обаче снощи поради необесними обстоятелства ми звънна и си говорихме 2 часа...чудно нали ...
...Още ме бил обичал, липсвала съм му, искал пак да сме заедно....
Как да обесня, че нямам никакви чувства към това симпатично варненско футболистче?
Всъщност, аз го зарязах поради идеята, че с ТОЙ имаме бъдеще, ама ТОЙ ме отсвири....
Но няма да се предам, не искам Пламчето....макар, че дава всичко за мен...
Да се продам ли на любовта му или да си стискам моята?
С Пламче имахме много свежи моменти. Никога няма да забравя как във влака за Плевен слязохме по средата на пътя и останахме там :).
Партитата, на които сме ходили заедно... или пък моментите, в които сме се гушкали.
Не мога да съм с някой, който не обичам, просто мисията е невъзможна, макар че може и да почна да го обичам.... Глупости, харесвах го, но никога не съм го обичала, нито ще почна да го обичам, какви ги говоря и аз... Определено няма да се върна при него....
А факта, че е доста глуповат и въобще идея си няма какво му говоря понякога все повече ме отказват....
По-добре сама, отколкото с банда глупаци!

Сънища


Е както сънищата могат да ми размътят главата....нищо друго не може (освен ТОЙ). Но поради липсата на Той, сънувам. И то какво сънувам!!!
Него го сънувах, много ясно, разпитваше ме разни глупости. Спомням си, че бях у тях и там дойде бившият ми приятел заедно с всичките си приятели (те нали са някакви приятели ала-бала). После по незнайна причина заминах на дискотека. Спомените са ми че щях да набия бившата Мис Ловеч и май даже се бих с нея. Спомням си, че някакви подготва щяха да играят пиеската Снупи (хахаха), обаче баш Снупи си беше размазал очето и аз тръгнах до у нас да взема лакочистител, че да му помогна. Тръгнах си до у нас, нали за лакочистителя. Върнах се, ама какво си мислите...лакочистител НЕ БЯХ ВЗЕЛА!
Уффффф, ще се гръмна!
Сънищата ми биват объркани само и единствено от един мъж!
(колкото успях да спя де, че си легнах 2, а станах в 10)

Dance Club Mania




Само още толкова остава до откриването. За това мечтая от края на септември. А в момента го искам толкова много. Искам поне за една нощ да спра да мисля, да плача, да се моля, да се надявам. Искам за една нощ да влеза в онзи другия свят и да ме няма. Никаква да ме няма. Да няма никакъв спомен от мен. Как може един мъж да ме изкара извън релси не е истина.....!

вторник, 29 април 2008 г.

Без него





6 ДЕНА БЕЗ НЕГО!!!

Жива да не бях!
Това е изпитание не на любовта ми, а на нервната ми система. Заклевам се, едва ли ще издържа още толкова!
Не мога да живея повече....


(broken heart)

Подстрижка :)


Това Надето

А това аз :)


Ясно е, че през април се подстригват само магаретата и овцете :)
Но ние с Надето днес поехме риска да се подстрижем, че нали парти идва (2 МАЙ ОТВАРЯТ МАНИЯ!!!). Разровихме интернет, гугъл, партистарс, перфектен и какво ли не докато решим как точно да си подстрижем русите коси.
12 и 30 тръгнах победоносно към у тях да отидем да си запазим час при Зеленото. Часът беше запазен за 15:00. Количка ни се пиеше и тръгнахме към билярда. През цялото време разговорът се въртеше покрай прически, дрешки и партита :). Нещо обичайно, обаче сега емоцията е по голяма. Остава съвсем малко време до 2ри :).

Ето ги и заветните прически, въпреки че по снимки няма да се разбере много много колко сме хубави :)

Iberostar Sunny Beach Resort


Iberostar Sunny Beach Resort

Аз пред хотела преди работа

Изморен персонал :)

Най-готината шефка Дияна :)


Скоро ще дойде време да се връщам там...Ще ви покажа, че работата не е само работа, а и забавление (както ми и обеща Христо Караилиев). Млад и динамичен екип. Бих казала, че даже е в повечко динамичен, поне миналата година :) А сезон 2007 беше доста емоционален...

Моите приятели:Мама


Има нещо, което всеки трябва да знае. Стани приятел с родителите си и ще успееш в живота.
С баща ми е трудно да стана приятел, поради причината, че е възможно най-странният човек, който всъщност няма желание да говори с мен. Но тук съм да говоря за мама.
Мама - не бих казала, че е перфектната майка, но като я сравнявам с доста други си е направо супер. Приличаме си по....характера, но ми е мама. :)
Много ме подкрепя, адски много ми помага, понякога малко ми се кара, има моменти, в които ме дразни (и аз нея де), но пък си я обичам.
Чудесна е, просто е нещо изключително и благодаря, че точно тя е моята майка.... Представям ви я, защото тя ще бъде герой в някои от предстоящите истории в блогчето ми :)...

понеделник, 28 април 2008 г.

Моите приятели:Надето


Надето...заедно сме от 5 години...сближава ни какво ли не....
Руси, със сини очи.....като начало :)
Това, което ни сближи в началото беше, че аз ходех с едно момче от нейния клас, а тя с едно от моя...Но гаджетата са нещо толкова временно, сменят се по-често отколкото секундарника на часовника (леле, какво сравнение).
Тя е русото изкушение. Създанието с най-красива усмивка. Фешън идолът на града. Човекът с най-екстремните прически. Тя си е Надето и си я обичам. С нея ме свързват толкова неща за 5 години (бих казала, че това са ми първите съзнателни години). Първите напиванки, пропушвания, бягания от училище, кисненето в "Стъпка", разни мъже от живота ни, пиенето на водка в 4 следобед...
Надето е човекът, с който вървим в някакъв синхрон, дори без да сме заедно. Тя е моето днес и моето утре. ;)
Тя ще е герой на следващите ми истории, за това бъдете сигурни :)
И я обичайте, не така както аз, защото ще почна да ревнувам, но я обичайте много. Тя го заслужава....

SMILE!

Не, това определено не е за снимка. Това е една много хубава песничка, за която благодаря на Надето (мерси, Наде), че ми я показа и ми я пя :)
Става въпрос за песничката на Lily Allen - Smile.
Ами..... ето го текста и Smile :)

"Smile"

When you first left me I was wanting more
But you were fucking that girl next door, what cha do that for (what cha do that for)
When you first left me I didn't know what to say
I never been on my own that way, just sat by myself all day

I was so lost back then
But with a little help from my friends
I found a light in the tunnel at the end
Now you're calling me up on the phone
So you can have a little whine and a moan
And it's only because you're feeling alone

At first when I see you cry,
yeah it makes me smile, yeah it makes my smile
At worst I feel bad for a while,
but then I just smile I go ahead and smile

Whenever you see me you say that you want me back
And I tell you it don't mean jack, no it don't mean jack
I couldn't stop laughing, no I just couldn't help myself
See you messed up my mental health I was quite unwell

I was so lost back then
But with a little help from my friends
I found a light in the tunnel at the end
Now you're calling me up on the phone
So you can have a little whine and a moan
And it's only because you're feeling alone

At first when I see you cry,
yeah it makes me smile, yeah it makes my smile
At worst I feel bad for a while,
but then I just smile I go ahead and smile

lalalalalalalalalalalalalalalala lalala

At first when I see you cry,
yeah it makes me smile, yeah it makes my smile
At worst I feel bad for a while,
but then I just smile I go ahead and smile

lalalalalalalalalalalalalalalalalalalala

Link за клипчето: http://youtube.com/watch?v=HZyTOROlo9E


Да внимават всички мои бивши, настоящи и бъдещи по-приятели :)

Отмъщението е ястие, което се яде студено, а гарнитурата е дозата смях :)

Таксиметрови неволи


Отивам в Него. Взимам си такси, понеже разстоянието ми е 13,30 секунди пеша от вкъщи,но часът е към 02:00 през нощта. Таксиметровата фирма се води за една от най-елитната в града.
Таксито закъснява прилично с 5 минути. Аз чакам търпеливо. Шофьорът ми се извинява и се качвам. Диктувам адреса.
Аз:За "Сливница" съм.
Т:Къде е "Сливница"?
Аз: Ами малко над "Дупница".
(в този момент умирам от смях, защото ако някой знае разположението на улиците в моя град, ще осъзнае, че наистина е така)
Т: Ааа...ами къде по-точно.
Аз: Ще ви го обесня. Занчи сега улицата направо и после на дясно.
Т:Абе аз си знам къде е, нали аз съм таксиметровия шофьор.
Аз:Е, да, ама нали ме попитахте....
(съответно тръгва по друга улица)
Аз:Ама то от там е по заобиколно.
Т:Аз си знам пътя.
(млъквам стресирано, до момента в който се озовавам на софийска и той спира по средата на улицата с думите:)
Т:Май някаква джанта изхвърча, спирам ти престоя.
Аз:Ама такова, то улицата е тука, наблизко, аз и тука мога да си слеза...(вече съм уплашена)
Т:Чакай, аз карам.
(3 минутки чакам в колата, вече не знам къде ми се намира сърцето. По радио станцията се чува:)
Р:Абе идиот, защо си спрял по средата на улицата?
(обаче в таксито съм само аз и ... моя страх)
Т:И сега на къде беше...?
Аз:Ами сега наляво и после първата пресечка в дясно и пак на ляво...
Т:Ти недей ме учи къде да карам....
Аз:Извинявам се...
(Добре, че Сливница беше на 2 минути път от Софийска)
Т:1.96
Аз: Заповядайте (и връчвам 2 лева и излизам от колата)
Т: Чакай да ти върна рестото
Аз:Не, мерси, мерси....
.....
И после как да се обадя на тази фирма отново?

Sunny....


Sunny, yesterday my life was filled with rain.
Sunny, you smiled at me and really eased the pain.
The dark days are gone, and the bright days are here,
My Sunny one shines so sincere.
Sunny one so true, I love you.


Много зареждаща песничка на Bobby Hebb. Наскоро нашумя и от рекламата на флорина... с едни портокалчета и едно лято, такова, веселичко....Напомня ми, че идва лятото. То е почти тук, чувам го как тропа на прозореца, на вратата, вмъква се във всяка една дупчица, провира се през щорите, изключва климатика....

Ами нека посрещнем лятото с Боби Хеб и Съни. :)


Мафията от Орешака и Аз :)




Мафията от Орешака и едно ловешко попълнение, дефакто аз.
Велислава - ляво, аз - по средата, Франсиско - в дясно.
На различни възрасти сме, но по акъл сме на едно ниво. Вървим Аз (като най-голяма), Велислава и Франса като бебето на групата, но съответно най-висок, едър и силен. :)
Пазете се от нас, ние идваме не Всяка неделя, а Всеки Четвъртък. :)
Искам да ви кажа, че много си ги обичам и двамата :). Могат да ме манипулират колкото си искат, могат да правят каквито си глупости искат, могат да ми споделят каквото си искат...те си знаят, че винаги ще си ги обичам такива.
Наздраве, приятели :)

Моите приятели:Франсиско


Христо...или Франсиско, или Ицо...или пък Франсото е едно прекрасно същество, един от най-точните хора, които познавам. Чудесен е. Искам да ви го представя, но единствения шанс да оцените какъв е той, е чрез разговор....ето го и него....

[13:46:19] - Steisi - каза: ice, ti wliuben li si sega?
[13:46:33] Fransis каза: why?
[13:46:42] Fransis каза: mi mai o6te malko sum
[13:46:46] Fransis каза: amna 6te otebavam
[13:46:48] - Steisi - каза: prosto taka, prawia si rawnosmetka kolko sa wliubeni i kolko ne
[13:46:57] Fransis каза: 4e mi pisna da se razpraqm
[13:47:04] Fransis каза: s gluposti
[13:47:06] - Steisi - каза: tc tc tc, tezi jeni ni susipwat zdraweto
[13:47:09] Fransis каза: mega gotiniq sum
[13:47:32] Fransis каза: nqma smisul da ti4am sled guza na ligli
[13:47:39] - Steisi - каза: tochno taka, dai pet
[13:48:06] Fransis каза: 5
[13:48:12] - Steisi - каза: :D (rofl)
[13:48:27] - Steisi - каза: maria li pak ?
[13:48:39] Fransis каза: aham
[13:48:47] - Steisi - каза: koia godina weche ?
[13:49:15] Fransis каза: xaxaxaxa
[13:49:21] Fransis каза: mi tva
[13:49:25] Fransis каза: mia e 2 ra
[13:49:32] Fransis каза: ama si4ko si ima krai
[13:49:37] - Steisi - каза: ti shte izlezesh seriozen be ;)
[13:49:46] Fransis каза: zavisi za koq
[13:49:53] - Steisi - каза: :D
[13:49:58] - Steisi - каза: e shtom e 2ra godina....
[13:52:05] Fransis каза: a
[13:52:32] Fransis каза: trqbva6e otdavna otdavna da se otkaja
[13:52:59] - Steisi - каза: gluposti
[13:53:01] - Steisi - каза: wij az
[13:53:03] - Steisi - каза: 7 godini
[13:53:07] - Steisi - каза: ne se otkazah :)
[13:53:09] Fransis каза: nqma smisulk
[13:53:21] Fransis каза: te ne ni zaslyjavat
[13:53:38] - Steisi - каза: moje i da si praw
[13:53:39] Fransis каза: kvo e tva 7 godini
[13:53:50] - Steisi - каза: 7 godini niakakwi mechti ...
[13:53:55] Fransis каза: samo 1 da obicha6 i toi da ne go ocenqva
[13:54:00] Fransis каза: aide 4ypka
[13:54:03] Fransis каза: ima i po hybavi
[13:54:26] Fransis каза: jenite sa kato portokali
[13:54:30] - Steisi - каза: da, ama se ima na predwid che 6 ot tezi 7 sum go pazila w taina
[13:54:42] Fransis каза: otivam do magazina i si jypoyva m1 kilo
[13:54:50] Fransis каза: ohoooo
[13:54:57] - Steisi - каза: w taina ot nego ;)
[13:54:58] Fransis каза: ti hepten prevurtq
[13:55:08] Fransis каза: i za kvo tei
[13:55:13] - Steisi - каза: ahahah, az sum si prewurtiala otdawna
[13:55:34] - Steisi - каза: ami....toi beshe 6 godini po goliam ot men, az na 11, toi goliam...smiatash li che triabwashe da go spodelia
[13:55:49] - Steisi - каза: togawa mnogo placheh
[13:55:50] Fransis каза: ti na 11 zna4i toi na 17
[13:55:54] Fransis каза: ole ole
[13:55:59] - Steisi - каза: posle se nauchih da ne placha
[13:56:26] Fransis каза: sumnqva me dori ida si my kazala
[13:56:33] Fransis каза: 4e ste 6teli da trugnete
[13:56:37] - Steisi - каза: ami da ;)
[13:56:44] - Steisi - каза: ama nali znaesh kak razsujdawa edin chowek na 11
[13:57:19] Fransis каза: mi ne pomnq mislil li sum
[13:57:31] - Steisi - каза: ami...togawa se wliubwash lesno
[13:57:35] Fransis каза: mai se misleh za golemiq izrod
[13:57:37] - Steisi - каза: i winagi liubowta e nespodelena

Боядисване 1ва степен




Днесшна дата, вече е взето решението, ще се боядисам...русо пак, ама по тъмно.
Вербуван за боядисването е Кирчето. Малко се опъва, ама го усещам, че ще му е забавно и се навива. Съгласява се, защото предният път беше с мен на фризьор и 3 часа гледа как ме боядисват и ме подстригват и после ми гласят прическата. Рече, че можел да се справи. Не бих му дала да ме фризира, но Вержито е заета, Славея си е на Терзийско, Надя на Плевен и общо взето...няма на кой да разчита, а нещо съм скъсана с паричките.
Разопаковаме боичката. Смесваме я в кофичка от катък, бъркаме и почваме. Майка се мотае и дава наставления. Навлажняваме косичката и почваме. Забавно е, малко скубе, ама се търпи. :) Ето и снимките от представлението.
(Кирчето после заяви, че това е фасулска работа и вече знае защо всички стават фризьори, но не знае защо взимат по толкова много парички)

неделя, 27 април 2008 г.

Един четвъртъчен ден....





Ще започна с това, че моя четвъртък започна веднага след срядата. И до 5 сутринта на четвъртъка играх беллот, гледах мачове и бях освирквана, че не играя за "нас", а за "вас". Бепе безмислено да обесня, че в 5 сутринта аз вече не различавам каро от купа, или пък пика от спатия, забравям дали сме казали всичко или сме на без коз...общо взето играя ей така, за бройката и да не заспя. След ужасния резултат от 0:4 (нали играехме 3 срещу 1) решихме да се откажем, по-точно всички бяха вече толкова пияни, а аз изморена (пиех ципрофлоксацин, който има толкова странични ефекти, че по-скоро човек би умрял, отколкото да го пие, и хапчетата ми предизвикваха депресия, затова го пиех с лексотан+деанксит, и ми се приспиваше много). Трябваше да изтърпя още една тирада от освиркване. ТОЙ умира от това да ме товари, принципно съм му свикнала, но някой път нервите ми не издържат.

5:30 на четвъртъка решаваме да си лягаме, сутринта сме по ангажименти.
5:30 Той решава, че не му се спи и иска да ме измъчи до край, да ми изпие силиците и да не мога да дишам, говоря, мисля.
6:30 Не ми се коментира. Винаги след секс, той заспива. А аз обожавам да седя и да го гледам как спи. Мога с часове да го правя. Най не обичам факта, че той не може да свикне да спи с някой до себе си. Гушка ме изведнъж, после се обръща с гръб към мен.... Леко му свирят гърдите, целувам го нежно по бузката и свиренето престава.
8:22 ни будят да си ходим у дома. Аз съм сърдита....много мразя сутрин някой да ме буди.
9:00 съм си вкъщи, чета Ваня Щерева и съм убедена, че Той няма да ми се обади в близките няколко дни. Нали получи каквото искаше за тази седмица.
11:00 вече имам сили да си взема душ
12:30 съм готова, облечена, сресана, готова винаги.
13:00 пием кафе, аз, Вержи и Славея. В "Мания"...всъщност аз пия някаква гадна кола с много лед, макар че времето е гадно и вали и е студено. Споделям им това, че той няма да ми се обади скоро...и изведнъж телефона ми звъни. Неговото лице. Неговата мелодия (you realy are my ecstasy). Вдигам, лицето ми сияе:
Аз:Да?
Той:Какво правиш, муци?
Аз:Нищо, "муци"?!
Той: Ако не знаеш, наричам те "муци", защото не мога да си спомня името ти.
Аз:Тогава как точно набра моя номер?
Той: Ставаш сложна, остави.
Аз:И все пак за какво ми се обаждаш?
Той:Не може ли просто да те чуя?
Аз:Може, ама ...не ми се вярва да е само това.
Той: Довечера, ако искаш, на дискотека можем да излезем. Аз и един приятел...и ти и твоя приятелка...
Аз:Може, не знам, на рожден ден съм първо.
Той: Ще ти звънна, да се разберем.
Аз: Както прецениш

Затварям. Блестя. Сияя. Усмихвам се. Вали, но не ми пука. Обичам дъжда. Обичам това, че той ми се обади. През целия ден мисля само как ще дойде вечерта. Тичам насам-натам. Трябваше да правя снимка на зъбчето си, а после бях обещала на Ицо да се видим в "Стъпка". След порядъчното ми закъснение от 35 минути, Ицо е бесен, но ми се радва :) Моля Нан да ми вземе пресата за коса от Чипса, въпреки чче съм убедена, че това няма да стане. 19:20 тичам към такси, за да отида в другия край на града на зъболекар. Тичайки чувам адско бибипкане и погледа ми спира на ауди-то 9994, което много добре познавам. Мятам се с идеята да ме закарат и после върнат. Да са му живи и здрави приятелите на Него. Забавляваха ме, та даже и ме върнаха. 19:45 съм си у дома. Хапвам на бързо и се лепвам да играя конкуистадор. Забравям се отново в играта и се усещам, че закъснявам за на Денито рождения ден. Мамка му, дори не знам какво сме и подарили, карай. По пътя срещам агитката на Ж-клас, които настойчиво ме карат да отида да пия с тях, но съм обещала на рождения ден и продължавам нагоре към Вароша.
Около 20 човека сме. Пием водка (пресипваме я от една друга бутилка, дето е в една чанта, абе голям филм). До 23:30 вече не мога да нацелвам пепелника, пея "Детелини" с цяло гърло, поклащам се като коркова тапа в леген и не знам за какво се боря. Мирчето до мене и тя е пияничка прилично и крещи:"Надееее, напий се моля те". Скрила съм една бутилка (празна) от водка в чантата и слизам придържайки се за парапета. Аз, Стоян и Надето отиваме победоносно към клуб "Олд Нъмбър 1". Той е там. С неговия приятел. И сестра му. Тя май ме мрази, ама карай. Не знам какво става, версачето си казва думата. Слагам очилата и съм номер едно. Той се мъчи д ами говори, ама в момента не искам никой да ме занимава. Тръгва си. Ами да си върви, не ми пука. Танцувам си, добре ми е, кефят ме хората. Телефона ми звъни в 03:15...вече петък.
Аз:Ало?
Той:Къде си?
Аз:В клеопатра, защо?
Той:Забравих си на масата цигарите, ключовете и портмонето.
Аз:Къде си? Отивам да ги търся.
Той:Сега влизам в дискотеката.

Тръгвам да ги търся от маса на маса, всеки барман, сервитьор, никой не знаеше къде са. Отидох и му казах, че не знам къде са.
Само го чух да си говори с Надя:
Надя:Намери ли нещо?
Той:От всичко, което търсех намерих само Нея (и ме посочи).
...
След това ме хвана за ръката и каза:"Тръгваме си"
А аз подчинително си взех якето, чантата и цигарите и тръгнах.
На входа Той си измери алкохола в кръвта. 3.05. Чудесно. А преди половин час беше карал и кола.
Хващаме си такси. Прибира ме в къщи. А той у тях.
Лягам и заспивам веднага. Очаквах всъщност да ми звънне, но не го направи...
Направи го сутринта, към 12...."След една минута слез"....
....и аз слязох....

Искам да не го обичам...


Някак си странно, но напоследък се чудя, как така да направя да не обичам някой. Ей така, да си кажа "Стига" като рекламата на Активия и да спра с нередовния живот, който водя с него. А Него, всъщност Той е толкова един чудесен.
Като начало взимам решение да не си плащам телефона, за да не му се обаждам, защото той така или иначе ми е в семейството и приятелите (на абонаментния план де)
После взимам решение да не му пиша в скайп. Пробвах 2-3 пъти да го изтрия, даже веднъж го блокирах, но той се усети...реших да си го върна в списъка с абонати.
Безмислено е да му изтривам номера, нали няма да плащам телефона, ама...
Ще го направя и обикновен контакт в телефонния ми указател, без снимка, без специална мелодия, даже ще го напиша без умалително име. Ще е обикновен.
....Мога да се откажа да го обичам.....
След месец заминавам за Слънчев бряг и няма да се връщам до октомври. Нали уж далече от очите, далече от сърцето, ала-бала портокала, глупости...
Ще се науча да не го обичам, знам, сигурна съм, убедена съм....
....Но първо трябва да се науча да не му отговарям в скайп, да не му вдигам телефона всеки път като ми звънне, да не скачам всеки път като ми каже "След 1 мин слез пред вас" и да тръгвам като кученце където ми каже....
Много мразя да съм подвластна....
А умирам когато не ми се обажда...Ето, от петък следобед никакъв го няма и аз полудявам. Ама нали така е по-добре. Ама последните дни ми зададе едни такива въпроси, дето ме подлудяват.
"Защо се занимаваш с мен, нима не можеш да откриеш никой друг?"
Тъпак, мога да имам всеки, искам теб!
А тогава защо в четвъртък се върна да ме прибереш с теб ?
Нима ти не можеш да намериш някоя друга?
Изказвания от рода:"Как да се занимавам с теб сериозно като си такава малка мръсница?"
Не съм мръсница, обичам те от 7 години...
Съжалявам само че първия път когато те имах ти беше отмъщение и изневяра.
А как ми се иска да имам втори шанс за първо впечетление....
Както да и да е...
Поредната тъпа банална история.
А аз просто искам да не го обичам.