Принцесата била най-прекрасното създание на света – блестяща коса, искрящи очи. Чаровна, чувствена, лъчезарна. Историята не помни, дали принцът бил красив, знае се само, че добротата, състраданието и обичта изпълвали сърцето му.
Та Принцесата разбила сърцето на Принца. То това е нормално, случва се често принцесите да разбиват принцовите сърца. Дали той разбил нейното, историята не помни. Тъга обземала дните на принца, празнотата изпълвала съществуването му, болката била твърде силна.
И тръгнал Принцът да събира отломките на своето сърце. Събрал ги и решил да ги залепи. Опитал със спомени, мечти, сълзи, не станало. Пробвал всякакви отвари, е не та не – парченцата от сърцето му се пръскали, не можели да си паснат.
Отишъл при Орисницата си. Тя му казала:
- Не пробвай да залепиш разбитото си сърце, няма да стане. Потърси Принцесата, само тя може да събере отломките и с целувката си да ги съедини. Само нейното сърце може да стопли твоето. Ако не желае, бъди търпелив, любовта и добротата, които носиш в себе се ще ти помогнат да откриеш жената, която ще те обича. Пукнатините от разбитото ти сърце ще останат, ще липсва едно парченце от него – то е при Принцесата, но ще обичаш по-силно от сега.
Принцът бил твърде горд, за да потърси отново Принцесата. Бил твърде нетърпелив да търси нова любов, а и не вярвал, че може отново да обича. Те принцовете са такива – горди и нетърпеливи, и не вярват. Отишъл той при придворния Алхимик и го попитал, има ли начин да залепи парченцата от разбитото си сърце и отново да е щастлив.
- Има начин, Принце – отговорил му Алхимикът- Отиди при Куртизанката – най-желаната жена в кралството. Тя е успяла да направи щастлив всеки мъж, който е бил при нея. Те за това са куртизанките, да правят мъжете щастливи. Тя ще залепи парченцата от сърцето ти, бавно, с много старание и търпение, със своята кръв и своите сълзи.
Отишъл Принцът при Куртизанката и смирено я помолил, да го направи щастлив, да залепи парченцата от разбитото му сърце. Тя му отговорила с ужас в гласа си:
- Недей иска това от мен, Принце! Моля те! Мога да залепя парченцата от разбитото ти сърце, но няма да си щастлив. Напротив, по-нещастен ще си. Липсващото парченце няма с какво да заменя. Гняв и злоба ще те обладаят, няма да си вече същия.
Не я послушал Принцът, настоял Куртизанката да залепи парченцата със своята кръв и своите сълзи. Тя заплакала и започнала. Три дни и три нощи старателно лепила парченцата от сърцето с прекрасните си тънки пръсти, със своята кръв и своите сълзи. Сърцето се бунтувало, парченцата не пасвали, но бавно и постепенно, с много старание, Куртизанката залепила парченцата едно, по едно.
Не било обаче същото сърце като предишното. Било безформено, кървящо и горящо от сълзите на Куртизанката. Липсвало и едно парченце, малко, незабележимо, но важно – това, което било останало при Принцесата. Принцът не бил щастлив, не получил очакваното спокойствие и облекчение. Напротив – болката било по-силна - мястото на липсващото парченце чернеело. Горещата кръв на Куртизанката се бунтувала, сълзите й го изгаряли.
Принцът се обърнал към Куртизанката:
- Защо не ме направи щастлив? Защо толкова ме боли? Защо не намери липсващото парченце от моето сърце?
- Казах ти, Принце. Мога да залепя парченцата от разбитото ти сърце, но няма да си щастлив. Напротив, по-нещастен ще си. Липсващото парченце няма с какво да заменя. Гняв и злоба ще те обладаят, няма да си вече същия. Скръбта и тъгата ще са вечни твои спътници. Защо не ме послуша?
Куртизанката била паднала на колене пред Принца. Била бледа и повяхнала. Принцът насочил меча си към нея. Тя нямала сълзи дори да заплаче.
Принцът вече не бил същият. Гняв, злоба и гордост обземали сърцето и душата му. Станал жесток и зъл. Потопил страната си в кръв и сълзи. Какво точно е вършил, Историята мълчи. Тя за това е Историята, да мълчи за безчинствата на владетелите. Принцът обаче все пак не бил безчувствен. Когато се събуждал сутрин, осъзнавал какво е сторил преднатия ден и дълго и горчиво плачел. С изгарящите сълзи на Куртизанката. Не смеел да потърси Принцесата, за да си поиска липсващото от сърцето парченце. Срам го било, знаел, че вече не я заслужава.
Решил той в крайна сметка да запълни мястото на липсващото парченце от сърцето с нещо. Пробвал със сребърна монета – тя се разпаднала на четиридесет сребърника. Опитал със златна – тя се превърнала в разтопено олово. Опитал със спомени за усмивката и искрящия поглед на принцесата, за прекрасните им моменти заедно. Спомените се превърнали в пепел ...
Отишъл отново при Орисницата си. Тя му казала:
- Защо пробва да залепиш разбитото си сърце, сгреши. Потърси Принцесата, само тя може да ти даде липсващото парченце и с целувката си да успокои болното ти сърце. Само нейното сърце може да стопли твоето. Ако не желае, бъди търпелив, любовта и добротата, които все още носиш в себе се ще ти помогнат да откриеш жената, която ще те обича. Раните в разбитото ти сърце ще зараснат, само ще липсва едно парченце от него, но ще обичаш по-силно от сега.
Не послушал Принцът отново старата жена. Отишъл пак при Алхимика. Той му казал:
- Отиди при Доброто момиче и го накарай да потърси камъче, което пасне в празнината на липсващото парченце. Доброто момиче е толкова добро, че няма да ти откаже. Ако трябва всички камъчета в страната ще пресее, но ще намери подходящо за теб.
И намерил Принцът Доброто момиче. То било най – доброто създание в цялото кралство. Състраданието и обичта изпълвали сърцето му. И чудо, то веднага се влюбило в Принца, от пръв поглед. Те затова са Добрите момичета, да се влюбват в неподходящи мъже. Принцът не забелязал това, той си искал камъчето за сърцето си.
Започнало Доброто момиче да търси подходящо камъче за сърцето на Принца. Търсило цяла година, ден и нощ, без да спи, толкова обичала тя този човек. Пресяло всички камъчета в кралството и най–накрая намерила подходящо за сърцето му. Сложила го на празното място и то паснало перфектно.
В този момент блаженство и спокойствие обзели Принца. Станало му обаче страшно студено – сърцето му бавно се вкаменило. Нямало вече чувства в него, душата му била пуста и празна. Целунал Доброто момиче, но не от благодарност (нали нямал вече чувства), а от благоприличие. И Доброто момиче се вкаменило. Движело се, говорело, било като живо, но било вече от камък. И казало то на Принца:
- Обичам те Принце, ще се ожениш ли за мен?
- Да – ледено отговорил той.
Всъщност било му все едно. Все пак Доброто момиче било хубавичко. Дали било красавица, историята мълчи. Художниците са я нарисували много красива. Но художниците са за това, да правят височайшите избранници красиви. А може и влюбени да са били в нея, знае ли човек.
Оженили се Принцът и Доброто момиче и заживели заедно. Принцът дори станал Крал, а тя – Кралица естествено. Кралят бил добър, но студен. До каквото се докоснел, се превръщало в камък. Кралицата силно го обичала, но той нея – не, и дете не искал, всъщност нищо е искал от нея, давал й всичко, но не и любовта си. Та може ли човек с каменно сърце да обича, та дори и каменно момиче. Много се старала тя, но нищо не ставало. Отчаяние и безнадеждност обзели душата й. На момени го молела:
- Моля те, Кралю, освободи ме от магията си. Пусни ме да си ходя. Много те обичам ,но виждам, че ти не си щастлив с мен. Потърси Принцесата, само тя може да ти даде липсващото парченце от сърцето и с целувката си да събуди каменното ти сърце. Само нейното сърце може да стопли твоето.
Той мълчал.
И потърсила Кралицата Принцесата. Лесно я намерила. Всъщност Принцесата през цялото време била наблизо. Още в деня, в който разбила Принцовото сърце, тя съжалявала. Била свидетел на всичките му опити да залепи отломките си и да замени липсващото парченце с нещо. Не го потърсила обаче, въпреки че го обичала дори по-силно от преди и пазела парченцето от неговото сърце дълбоко в душата си. Колебанията и предразсъдъците й пречели. Те такива с принцесите – изпълнени с колебания и предразсъдъци. Търсила успокоение при други мъже – Лордове, Принцове, Графове, Дукове, Виконти ... Всеки от тях й разбивал сърцето, всеки си вземал по едно парченце от него. Дали тя разбивала техните сърца, Историята мълчи. Не е важно.
Отишла Принцесата в дворцовата зала при Краля. Не била вече толкова хубавичка като преди, страданието и мъката се били изписали н лицето й. Била обаче все така красива, погледът й бил дълбок и тъжен, благородството се изписвало на лицето й. Била по-добра и по-състрадателна.
Парченцето от Кралското сърце било в нея. Светело с приказна светлина. Осветило цялото Каменно Кралство. Извадила го тя и му го подала с думите:
- Все още те обичам, Принце мой, повече дори от преди. Приеми моята любов и ми прости. Освободи от магията си Доброто момиче. Нека слеем нещастните си сърца и се обичаме вечно, до края на света.
Кралят я погледнал със студения си поглед и казал на стражата:
- Отведете тази жена, досажда ми.
След това се обърнал към Каменната си Кралица:
- Време да имаме дете. Кралството се нуждае от Престолонаследник.
Разбитото сърце с лепило не се залепва, нито със сълзи, нито с кръв, нито със спомени.
Всеки от нас оставя по парченце от сърцето при всяка своя любов. Само тази любов може да върне липсващото парченце и с целувката си да възстанови разбитото ни сърце.
Колебанията и предразсъдъците ни пречат да върнем навреме парченцето, което сме взели от нечие разбито сърце. След това е късно.
