Ще започна с това, че моя четвъртък започна веднага след срядата. И до 5 сутринта на четвъртъка играх беллот, гледах мачове и бях освирквана, че не играя за "нас", а за "вас". Бепе безмислено да обесня, че в 5 сутринта аз вече не различавам каро от купа, или пък пика от спатия, забравям дали сме казали всичко или сме на без коз...общо взето играя ей така, за бройката и да не заспя. След ужасния резултат от 0:4 (нали играехме 3 срещу 1) решихме да се откажем, по-точно всички бяха вече толкова пияни, а аз изморена (пиех ципрофлоксацин, който има толкова странични ефекти, че по-скоро човек би умрял, отколкото да го пие, и хапчетата ми предизвикваха депресия, затова го пиех с лексотан+деанксит, и ми се приспиваше много). Трябваше да изтърпя още една тирада от освиркване. ТОЙ умира от това да ме товари, принципно съм му свикнала, но някой път нервите ми не издържат.
5:30 на четвъртъка решаваме да си лягаме, сутринта сме по ангажименти.
5:30 Той решава, че не му се спи и иска да ме измъчи до край, да ми изпие силиците и да не мога да дишам, говоря, мисля.
6:30 Не ми се коментира. Винаги след секс, той заспива. А аз обожавам да седя и да го гледам как спи. Мога с часове да го правя. Най не обичам факта, че той не може да свикне да спи с някой до себе си. Гушка ме изведнъж, после се обръща с гръб към мен.... Леко му свирят гърдите, целувам го нежно по бузката и свиренето престава.
8:22 ни будят да си ходим у дома. Аз съм сърдита....много мразя сутрин някой да ме буди.
9:00 съм си вкъщи, чета Ваня Щерева и съм убедена, че Той няма да ми се обади в близките няколко дни. Нали получи каквото искаше за тази седмица.
11:00 вече имам сили да си взема душ
12:30 съм готова, облечена, сресана, готова винаги.
13:00 пием кафе, аз, Вержи и Славея. В "Мания"...всъщност аз пия някаква гадна кола с много лед, макар че времето е гадно и вали и е студено. Споделям им това, че той няма да ми се обади скоро...и изведнъж телефона ми звъни. Неговото лице. Неговата мелодия (you realy are my ecstasy). Вдигам, лицето ми сияе:
Аз:Да?
Той:Какво правиш, муци?
Аз:Нищо, "муци"?!
Той: Ако не знаеш, наричам те "муци", защото не мога да си спомня името ти.
Аз:Тогава как точно набра моя номер?
Той: Ставаш сложна, остави.
Аз:И все пак за какво ми се обаждаш?
Той:Не може ли просто да те чуя?
Аз:Може, ама ...не ми се вярва да е само това.
Той: Довечера, ако искаш, на дискотека можем да излезем. Аз и един приятел...и ти и твоя приятелка...
Аз:Може, не знам, на рожден ден съм първо.
Той: Ще ти звънна, да се разберем.
Аз: Както прецениш
Затварям. Блестя. Сияя. Усмихвам се. Вали, но не ми пука. Обичам дъжда. Обичам това, че той ми се обади. През целия ден мисля само как ще дойде вечерта. Тичам насам-натам. Трябваше да правя снимка на зъбчето си, а после бях обещала на Ицо да се видим в "Стъпка". След порядъчното ми закъснение от 35 минути, Ицо е бесен, но ми се радва :) Моля Нан да ми вземе пресата за коса от Чипса, въпреки чче съм убедена, че това няма да стане. 19:20 тичам към такси, за да отида в другия край на града на зъболекар. Тичайки чувам адско бибипкане и погледа ми спира на ауди-то 9994, което много добре познавам. Мятам се с идеята да ме закарат и после върнат. Да са му живи и здрави приятелите на Него. Забавляваха ме, та даже и ме върнаха. 19:45 съм си у дома. Хапвам на бързо и се лепвам да играя конкуистадор. Забравям се отново в играта и се усещам, че закъснявам за на Денито рождения ден. Мамка му, дори не знам какво сме и подарили, карай. По пътя срещам агитката на Ж-клас, които настойчиво ме карат да отида да пия с тях, но съм обещала на рождения ден и продължавам нагоре към Вароша.
Около 20 човека сме. Пием водка (пресипваме я от една друга бутилка, дето е в една чанта, абе голям филм). До 23:30 вече не мога да нацелвам пепелника, пея "Детелини" с цяло гърло, поклащам се като коркова тапа в леген и не знам за какво се боря. Мирчето до мене и тя е пияничка прилично и крещи:"Надееее, напий се моля те". Скрила съм една бутилка (празна) от водка в чантата и слизам придържайки се за парапета. Аз, Стоян и Надето отиваме победоносно към клуб "Олд Нъмбър 1". Той е там. С неговия приятел. И сестра му. Тя май ме мрази, ама карай. Не знам какво става, версачето си казва думата. Слагам очилата и съм номер едно. Той се мъчи д ами говори, ама в момента не искам никой да ме занимава. Тръгва си. Ами да си върви, не ми пука. Танцувам си, добре ми е, кефят ме хората. Телефона ми звъни в 03:15...вече петък.
Аз:Ало?
Той:Къде си?
Аз:В клеопатра, защо?
Той:Забравих си на масата цигарите, ключовете и портмонето.
Аз:Къде си? Отивам да ги търся.
Той:Сега влизам в дискотеката.
Тръгвам да ги търся от маса на маса, всеки барман, сервитьор, никой не знаеше къде са. Отидох и му казах, че не знам къде са.
Само го чух да си говори с Надя:
Надя:Намери ли нещо?
Той:От всичко, което търсех намерих само Нея (и ме посочи).
...
След това ме хвана за ръката и каза:"Тръгваме си"
А аз подчинително си взех якето, чантата и цигарите и тръгнах.
На входа Той си измери алкохола в кръвта. 3.05. Чудесно. А преди половин час беше карал и кола.
Хващаме си такси. Прибира ме в къщи. А той у тях.
Лягам и заспивам веднага. Очаквах всъщност да ми звънне, но не го направи...
Направи го сутринта, към 12...."След една минута слез"....
....и аз слязох....
Няма коментари:
Публикуване на коментар