сряда, 30 април 2008 г.

Пламчето


Пламчето е неизвестен за вас герой. До сега не съм го споменавала, поради простата причина, че отдавна ми е бившо гадже. Обаче снощи поради необесними обстоятелства ми звънна и си говорихме 2 часа...чудно нали ...
...Още ме бил обичал, липсвала съм му, искал пак да сме заедно....
Как да обесня, че нямам никакви чувства към това симпатично варненско футболистче?
Всъщност, аз го зарязах поради идеята, че с ТОЙ имаме бъдеще, ама ТОЙ ме отсвири....
Но няма да се предам, не искам Пламчето....макар, че дава всичко за мен...
Да се продам ли на любовта му или да си стискам моята?
С Пламче имахме много свежи моменти. Никога няма да забравя как във влака за Плевен слязохме по средата на пътя и останахме там :).
Партитата, на които сме ходили заедно... или пък моментите, в които сме се гушкали.
Не мога да съм с някой, който не обичам, просто мисията е невъзможна, макар че може и да почна да го обичам.... Глупости, харесвах го, но никога не съм го обичала, нито ще почна да го обичам, какви ги говоря и аз... Определено няма да се върна при него....
А факта, че е доста глуповат и въобще идея си няма какво му говоря понякога все повече ме отказват....
По-добре сама, отколкото с банда глупаци!

Няма коментари: