вторник, 30 септември 2008 г.

I miss the summer....Summer '08

Слънце? През октомври....понякога, за малко... Тъжно ми е ...пак понякога и пак за малко. Толкова много обещания и толкова неизпълнени желания. Толкова много емоции и толкова пролети сълзи... Представям ви МОЕТО ЛЯТО 2008!



Ще започна с това, че отидох зарязана, изпълнена с много надежда и всъщност отидох празна и без нищо...Нямах никой до себе си, нямах и нищо...




Най-голямото щастие - това бе моментът, в който попаднах в Браво 5. Там намерих всичко, което ми беше нужно за лято 2008... Обстановка, хора, точно място до всичко ... Благодаря на Краси, за което.



Най - голямата случайност - това бе, когато срещнах Алекс във влака. Невероятни моменти, невероятно забавно...



Вметка за Алекс - не се получи, беше ясно от самото начало, в което виждах края, но трябваше да проявя някакъв драматизъм на ситуацията, за да покажа, че съм си момиченце и че съм наранена... А всъщност може и да не съм била...неясно и объркано, губят ми се моменти.



Най-добрата работа - наистина попаднах на много правилно място. Работното ми време беше чудесно - дневна, нощна, два дена почивка. За по-добра работа не съм и мечтала.



Най-хубавите партита - партита като тези, на които бях това лято са незабравими и ако не чак незабравими, то дълго време ще се говори за тях. Бях на Audiofly, Hector Romero, Victor Calderone, John Digweed, Axwell, Steve Angello, Sebastian Ingrosso, Rachell Starr и още много български DJs. Снимките са най-малкото доказателство как съм се забавлявала.



Най-интересните хора - /срещнати по партита и странни места/ - На 1во място ще сложа Алекс, знаете историята с него вече. Не мога да не спомена Мария от Асеновград, която е много сладка мацка и ще я запомня с невероятната усмивка и това, че е един вид мое копие :-) Среща - Бийч Бар Мания. Следващите хора, които няма как да забравя са Денис и Цецо от София. Това са възможно най-забавляващите се хора, които срещнах това лято. Място, Бийч Бар Мания. Срещанхме се на един автър и по простата причина, че всички си бяха тръгнали, ги попитах дали мога да си оставя нещата при тях... :) Заговорихме се и вечерта дойдоха да ме видят... Не си разменихме нито телефони, нито нищо и не смятах, че ще ги видя пак... Да да, ама не. Една вечер към 12 дойде Денис, докато бях на работа. Бях стресирана (в този момент плачех за Алекс и Ники). Миличкият Денис бил идвал да пита кога съм на работа, за да дойде да ме види и да ми каже да сме ходили на парти / Метрополис/. Бях трогната до болка. Попитах го как така са се сетили за мен. И той каза, че му е направило много силно впечетление това, че съм ги познавала от 5 мин и съм си зарязала портмоне и телефони при тях и съм изчезнала на някъде... :) Явно моята безотговорност има и плюсове... Следващият човек е Тони от Пловдив. Това е момичето с мишката... :) А аз съм момичето с котката. Място - Какао Бийч. Дойде супер неочаквано до мен и ми каза:"Ти ли ми взе мишката?". При което, аз бях стъписана и казах:"Не, не ти взех аз мишката, но моята котка изяде твоята мишка" и си показах котенцето на коремчето. Тя ме гледаше толкова учудено, докато не почна да се смее, извини се и ми снимка татуса. После ми обесни, че става въпрос за оптична мишка, която всъщност някой й беше прибрал.


Неочаквани неща - неочаквано беше, че с Николай (на Пламен най-добрият приятел) станахме мега добри приятели и се чуваме толкова често, колкото е възможно. Неочаквано е, че съжителствах с 4 момчета, които нямаха нищо общо и Надето. Неочаквано пропуснах най-голямото парти на сезона. Възможно най-неочаквано се влюбих в едно от тези 4 момчета, с които живях. Още по-неочаквано, че бях само с 2 момчета това лято (сезонът на дините). Очаквах, че г-н Единствен ще ми липсва, но неочаквано - въобще не ми липсваше, нито пък сега. Неочаквано си купих обувки с 12 см ток, като всички знаят, че обичам да съм здраво стъпила на земята. Неочаквано срещнах много готини колеги, сред които са Ники (екс портиер, настоящ рецепционист), Митко 2, Кремена и очаквано със старите колеги Весо, Вани и Радо. Неочаквано нищо не загубих!!! Но очаквано не спестих грам стотинка. Неочаквано така бързо ме понесе животът, че забравих живота си преди. Неочаквано не успях да се видя с приятелите си от Ловеч, с които цяло лято работихме заедно - или работата, или всичко ново ни спираше. Но очаквано, пак сме си приятели. Неочаквано това лято плаках много. Но пък си остава незабравимо. Неочаквано много се ядосвах в работата. Също така неочаквано си мисля, че я върших добре, колкото е възможно по силите ми и даже още малко.



СЪВСЕМ ОЧАКВАНО ИСКАМ ДА КАЖА ЧЕ МИ ЛИПСВА ВСИЧКО НЕОЧАКВАНО, ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ - НА РАДОСТ И ТЪГА, ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО СЪМ СРЕЩНАЛА ЗА ДОБРО ИЛИ ЛОШО, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ СЪМ НАУЧИЛА НЕЩО ОТ ВСЯКА ЕДНА ДУМА.
НЕОЧАКВАНО ВИ ОБИЧАМ ВСИЧКИТЕ.
НЕОЧАКВАНО СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ВСИЧКИ НЕРВИ И ЯДОВЕ, КОИТО СТЕ ПОНЕСЛИ ЗАРАДИ МЕН.
ОЧАКВАНО ИЛИ НЕ, СЕ ИЗВИНЯВАМ И ОБЕЩАВАМ ДА СЕ ПОПРАВЯ.
НЕОЧАКВАНО ВИ КАЗВАМ ДО СКОРО :)

сряда, 24 септември 2008 г.

Вицове

В институт тече изпит. Девойка тегли билет. Падат й се "Полимери".
Тя не знае нищо по въпроса, затова казва на професора:
- Не знам нищо по този въпрос.
Професорът:
- Добре, ще се раберем. Можете ли поне, да ми кажете името на един полимер?
Девойката мълчи.
Професорът:
- Имате ли си гадже?
- Имам!
- Ще ви помогна. Името на един полимер е подобно на името на това което правите вечер с гаджео си....
Девойката /възторжено/:
- Аааааа, ебонит...
Професорът:
- Иии направо с ебонита ..... преди ебонита няма ли целулоид...




На едно студентско парти струдент задава въпрос на останалите:
- Кое е това нещо, което при Арнолд Шварценегер е голямо, при Ричард Гиър е малко. Мадона въобще го няма, а папата го има, но не го използва?
Всички започват да се кикотят. Студентът недоумяващо казва:
- Абе, на вас какво ви става. Вие какво си помислихте? То ставаше въпрос за фамилията!



Три часа през ноща. Студент от МЕИ прави проект. Гола колежка лежи на леглото.
- Скъпи, студено ми е! - проговаря тя. Безмълвно судентът взима едно одеало и го мята върху нея, след което продължава своята работа.
След известно време студентката пак се обажда:
- Скъпи, много ми е студено!
Студентът мята второ одеало върху нея.
- Абе ти не разбра ли, че искам мъж? - му казва тя.
- Сега е три часа сутринта, къде да ти го намеря?


На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали:
- Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим.
- Добре. Става!
Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Не позна! - и й се изредили всички.
- Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки?
- Слон!
- Пак не позна! - и пак минали всички.
Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули:
- Моля те, кажи калинка!
- Слон!



Ta значи един студент си взел стипендията и кво кво да прави с нея - решил да си купи един чувал с кифлички.Прибира се той с чувала към квартирата си и покрай него минават една майка с детето си което много плачело.Та майката казала на сина си:
-Тихо тихо маминото ,че виж тоя батко какав голям чувал има и ако не слушаш ще те пъхне вътре....Студентът обаче чул това и казал:
-Да да ,да ми изяде кифличките


В медицинския институт професор чете лекция за половите аномалии при мъжете. След това казва на студентите:
- Останаха ни още десет минути. Нека проверим как сте усвоили материала. Как се казва този мъж, който иска, но не може?
- Импотентен - отговарят хорово студентите.
- Правилно. А как се нарича този мъж, който може, но не иска?
Всички се замислят. Само от задните редове се чува тънък женски глас:
- Мръсник, той е просто мръсник!



Между студенти:
- Защо си тъжен?
- Ами писах на нашите да ми изпратят пари за нощна лампа.
- И?
- Ами те ми изпратиха нощна лампа вместо пари.



Двама студенти на лекция. Единият чете вестник и след два часа се обръща към другия, който слуша лектора:
- За какво говори?
- Още не е казал.


На изпит. Студентът тегли билет. Поглежда го и веднага пита:
- Извинете мога ли да пробвам късмета си още веднъж?
- Пробвайте, колега.
Студентът тегли нов билет. На киселата му физиономия професора го подканя още веднъж. На третия път професора казва:
- Колега, ще ви пиша три. Щом нещо търсите, значи нещо знаете…




Превърнах в роза своето сърце....


Превърнах в роза своето сърце
и вляво на гръдта ти я закичих.
Но ти я сграбчи с ледени ръце
и я изхвърли. Бил си алергичен...

Превърнах в песен своята душа
и с утринния вятър ти я пратих.
Ти спусна щори - имало роса,
а звуците смущавали съня ти...

Превърнах в стих мечтата си по теб,
написан на крило на гълъбица.
Ти го прогони на студа свиреп,
заключи в клетка тази бяла птица.

Превърнах се накрая в тишина...
Крещя неистово, но в мене вътре.
Цветът увяхна, песента умря,
а някъде навън стихът се тътри...

понеделник, 15 септември 2008 г.

Chicken-pox....

Varicella...

Звучи като някакво име и принципно, ако не знаех какво означава, щях да си мисля, че е цвете.
Ама не. Това е гадна шарка. Възможно най-гадната. Прибра ме и ме затвори за 10 дена у дома. Цялата съм обрината и се чувствам възможно най-грозното същество на света. :(
Срина всичките ми планове и направо не мога да взема адекватно решение.


:(

Тъжна съм!

сряда, 10 септември 2008 г.

Зари и аз

Зари и аз. Черно и бяло. Но въпреки това НИЕ. Хм, странно...не го очаквах, честно.

Той Зари е от онези квалитетните, дето са с претенциите и високото самочувствие и дето аз хич не ги обичам. Ама него някак си го харесвам. И то много.

Замина си на София. Но обеща да се върне за мен. За да е с мен.

И все пак ние нищо общо нямаме, а за толкова време не успяхме да се скараме, да се разсърдим. Много чудно. Допълваме се по някакъв странен начин.

Никакви общи интереси, но толкова заедно, колкото не съм била с никой друг.

Онзи ден за първи път изревнува. Йеххх :) Беше ми странно.
Той е от хората, които не показват емоциите си - дали обичат или не, дали ревнуват или не.
А аз непрекъснато искам да го целувам :) :) :) и да му показвам колко е специален за мен.

Ама вече не си е у дома. Вчера толкова много исках да се прибера, но само като знаех, че няма да го видя у дома на дивана и ми се уби цялото желание за прибиране.
Принципно след работа съм мега скапана и заспивав в 22:00, но снощи не успях да мигна до 03:00. Нямаше го да ме гушка.

Може би е въпрос на навик. Но може би е и на чувства. Не мога да разбера. Не мога да усетя, защото вярвам, че ще се върне. Пък и малко се натискам да не си втълпявам, че има чувства, че нали си обещах...


Ние сме различни. Но виждаме един в друг един различен свят за преоткриване. Показваме си неща, които не сме виждали. Опитваме да се прогледнем и с други очи.

Зари е чудесен. Пак се мъча да го издялкам по собствен вкус, но ми харесва това, че си има своя идея за нещата. И даже често не ми се връзва на детския акъл. Човек се учи от човека.

И въпреки това леглото ми е все така празно без него...и все така студено. И даже ми е малко скучно без него :) Честно, чудя се какво да правя. С никой друг не искам да се виждам, с никой друг не ми се говори....


Ааа въййй, на кво заприличва тази история....На мъничко любов и ново начало?

А дано де :)