Ще започна с това, че отидох зарязана, изпълнена с много надежда и всъщност отидох празна и без нищо...Нямах никой до себе си, нямах и нищо...
Най-голямото щастие - това бе моментът, в който попаднах в Браво 5. Там намерих всичко, което ми беше нужно за лято 2008... Обстановка, хора, точно място до всичко ... Благодаря на Краси, за което.
Най - голямата случайност - това бе, когато срещнах Алекс във влака. Невероятни моменти, невероятно забавно...
Вметка за Алекс - не се получи, беше ясно от самото начало, в което виждах края, но трябваше да проявя някакъв драматизъм на ситуацията, за да покажа, че съм си момиченце и че съм наранена... А всъщност може и да не съм била...неясно и объркано, губят ми се моменти.
Най-добрата работа - наистина попаднах на много правилно място. Работното ми време беше чудесно - дневна, нощна, два дена почивка. За по-добра работа не съм и мечтала.
Най-хубавите партита - партита като тези, на които бях това лято са незабравими и ако не чак незабравими, то дълго време ще се говори за тях. Бях на Audiofly, Hector Romero, Victor Calderone, John Digweed, Axwell, Steve Angello, Sebastian Ingrosso, Rachell Starr и още много български DJs. Снимките са най-малкото доказателство как съм се забавлявала.
Най-интересните хора - /срещнати по партита и странни места/ - На 1во място ще сложа Алекс, знаете историята с него вече. Не мога да не спомена Мария от Асеновград, която е много сладка мацка и ще я запомня с невероятната усмивка и това, че е един вид мое копие :-) Среща - Бийч Бар Мания. Следващите хора, които няма как да забравя са Денис и Цецо от София. Това са възможно най-забавляващите се хора, които срещнах това лято. Място, Бийч Бар Мания. Срещанхме се на един автър и по простата причина, че всички си бяха тръгнали, ги попитах дали мога да си оставя нещата при тях... :) Заговорихме се и вечерта дойдоха да ме видят... Не си разменихме нито телефони, нито нищо и не смятах, че ще ги видя пак... Да да, ама не. Една вечер към 12 дойде Денис, докато бях на работа. Бях стресирана (в този момент плачех за Алекс и Ники). Миличкият Денис бил идвал да пита кога съм на работа, за да дойде да ме види и да ми каже да сме ходили на парти / Метрополис/. Бях трогната до болка. Попитах го как така са се сетили за мен. И той каза, че му е направило много силно впечетление това, че съм ги познавала от 5 мин и съм си зарязала портмоне и телефони при тях и съм изчезнала на някъде... :) Явно моята безотговорност има и плюсове... Следващият човек е Тони от Пловдив. Това е момичето с мишката... :) А аз съм момичето с котката. Място - Какао Бийч. Дойде супер неочаквано до мен и ми каза:"Ти ли ми взе мишката?". При което, аз бях стъписана и казах:"Не, не ти взех аз мишката, но моята котка изяде твоята мишка" и си показах котенцето на коремчето. Тя ме гледаше толкова учудено, докато не почна да се смее, извини се и ми снимка татуса. После ми обесни, че става въпрос за оптична мишка, която всъщност някой й беше прибрал.
Неочаквани неща - неочаквано беше, че с Николай (на Пламен най-добрият приятел) станахме мега добри приятели и се чуваме толкова често, колкото е възможно. Неочаквано е, че съжителствах с 4 момчета, които нямаха нищо общо и Надето. Неочаквано пропуснах най-голямото парти на сезона. Възможно най-неочаквано се влюбих в едно от тези 4 момчета, с които живях. Още по-неочаквано, че бях само с 2 момчета това лято (сезонът на дините). Очаквах, че г-н Единствен ще ми липсва, но неочаквано - въобще не ми липсваше, нито пък сега. Неочаквано си купих обувки с 12 см ток, като всички знаят, че обичам да съм здраво стъпила на земята. Неочаквано срещнах много готини колеги, сред които са Ники (екс портиер, настоящ рецепционист), Митко 2, Кремена и очаквано със старите колеги Весо, Вани и Радо. Неочаквано нищо не загубих!!! Но очаквано не спестих грам стотинка. Неочаквано така бързо ме понесе животът, че забравих живота си преди. Неочаквано не успях да се видя с приятелите си от Ловеч, с които цяло лято работихме заедно - или работата, или всичко ново ни спираше. Но очаквано, пак сме си приятели. Неочаквано това лято плаках много. Но пък си остава незабравимо. Неочаквано много се ядосвах в работата. Също така неочаквано си мисля, че я върших добре, колкото е възможно по силите ми и даже още малко.
СЪВСЕМ ОЧАКВАНО ИСКАМ ДА КАЖА ЧЕ МИ ЛИПСВА ВСИЧКО НЕОЧАКВАНО, ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ - НА РАДОСТ И ТЪГА, ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО СЪМ СРЕЩНАЛА ЗА ДОБРО ИЛИ ЛОШО, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ СЪМ НАУЧИЛА НЕЩО ОТ ВСЯКА ЕДНА ДУМА.
НЕОЧАКВАНО ВИ ОБИЧАМ ВСИЧКИТЕ.
НЕОЧАКВАНО СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ВСИЧКИ НЕРВИ И ЯДОВЕ, КОИТО СТЕ ПОНЕСЛИ ЗАРАДИ МЕН.
ОЧАКВАНО ИЛИ НЕ, СЕ ИЗВИНЯВАМ И ОБЕЩАВАМ ДА СЕ ПОПРАВЯ.
НЕОЧАКВАНО ВИ КАЗВАМ ДО СКОРО :)
