Зари и аз

Зари и аз. Черно и бяло. Но въпреки това НИЕ. Хм, странно...не го очаквах, честно.

Той Зари е от онези квалитетните, дето са с претенциите и високото самочувствие и дето аз хич не ги обичам. Ама него някак си го харесвам. И то много.

Замина си на София. Но обеща да се върне за мен. За да е с мен.

И все пак ние нищо общо нямаме, а за толкова време не успяхме да се скараме, да се разсърдим. Много чудно. Допълваме се по някакъв странен начин.

Никакви общи интереси, но толкова заедно, колкото не съм била с никой друг.

Онзи ден за първи път изревнува. Йеххх :) Беше ми странно.
Той е от хората, които не показват емоциите си - дали обичат или не, дали ревнуват или не.
А аз непрекъснато искам да го целувам :) :) :) и да му показвам колко е специален за мен.

Ама вече не си е у дома. Вчера толкова много исках да се прибера, но само като знаех, че няма да го видя у дома на дивана и ми се уби цялото желание за прибиране.
Принципно след работа съм мега скапана и заспивав в 22:00, но снощи не успях да мигна до 03:00. Нямаше го да ме гушка.

Може би е въпрос на навик. Но може би е и на чувства. Не мога да разбера. Не мога да усетя, защото вярвам, че ще се върне. Пък и малко се натискам да не си втълпявам, че има чувства, че нали си обещах...


Ние сме различни. Но виждаме един в друг един различен свят за преоткриване. Показваме си неща, които не сме виждали. Опитваме да се прогледнем и с други очи.

Зари е чудесен. Пак се мъча да го издялкам по собствен вкус, но ми харесва това, че си има своя идея за нещата. И даже често не ми се връзва на детския акъл. Човек се учи от човека.

И въпреки това леглото ми е все така празно без него...и все така студено. И даже ми е малко скучно без него :) Честно, чудя се какво да правя. С никой друг не искам да се виждам, с никой друг не ми се говори....


Ааа въййй, на кво заприличва тази история....На мъничко любов и ново начало?

А дано де :)