Отивам в Него. Взимам си такси, понеже разстоянието ми е 13,30 секунди пеша от вкъщи,но часът е към 02:00 през нощта. Таксиметровата фирма се води за една от най-елитната в града.
Таксито закъснява прилично с 5 минути. Аз чакам търпеливо. Шофьорът ми се извинява и се качвам. Диктувам адреса.
Аз:За "Сливница" съм.
Т:Къде е "Сливница"?
Аз: Ами малко над "Дупница".
(в този момент умирам от смях, защото ако някой знае разположението на улиците в моя град, ще осъзнае, че наистина е така)
Т: Ааа...ами къде по-точно.
Аз: Ще ви го обесня. Занчи сега улицата направо и после на дясно.
Т:Абе аз си знам къде е, нали аз съм таксиметровия шофьор.
Аз:Е, да, ама нали ме попитахте....
(съответно тръгва по друга улица)
Аз:Ама то от там е по заобиколно.
Т:Аз си знам пътя.
(млъквам стресирано, до момента в който се озовавам на софийска и той спира по средата на улицата с думите:)
Т:Май някаква джанта изхвърча, спирам ти престоя.
Аз:Ама такова, то улицата е тука, наблизко, аз и тука мога да си слеза...(вече съм уплашена)
Т:Чакай, аз карам.
(3 минутки чакам в колата, вече не знам къде ми се намира сърцето. По радио станцията се чува:)
Р:Абе идиот, защо си спрял по средата на улицата?
(обаче в таксито съм само аз и ... моя страх)
Т:И сега на къде беше...?
Аз:Ами сега наляво и после първата пресечка в дясно и пак на ляво...
Т:Ти недей ме учи къде да карам....
Аз:Извинявам се...
(Добре, че Сливница беше на 2 минути път от Софийска)
Т:1.96
Аз: Заповядайте (и връчвам 2 лева и излизам от колата)
Т: Чакай да ти върна рестото
Аз:Не, мерси, мерси....
.....
И после как да се обадя на тази фирма отново?
Няма коментари:
Публикуване на коментар