Голямото пътуване. Стегнала съм багажа. Обаче нещо емоцията ми липсва. Смисъл, вълнувам се, че утре ще съм на работа със съвършенно нови хора и ще се откъсна от средата си тук, за да ... защо? Всъщност хич не знам, просто така съм си наумила. Може би заради емоциите, заради партитата, новите хора...
Ще ми липсва вкъщи...А като се има на предвид, че съм почнала да си стягам багажа от 4 дена...
Мъчно ми е, че мама я няма да ме изпрати. Друго си е майка ти да те целуне, да те прегърне, да ти пожелае успех. Ама я няма.
Тати никога не ми пожелава успех. Той е малко по-студен и винаги песимистично настроен.
Всъщност сега отивам сама...без успех. Без този "пожелания" успех. Без ливната водичка. :)
Трябва да се радвам, че се махам, а ми се плаче. Мъчно ми е. Ама пък каква съм - нали от половин година говоря как искам да се махна. ИЛи е било само на приказки и не съм го чувствала истински....
В крайна сметка заминавам днес. Понеже няма кой да ми пожелае успех, пожелайте ми вие :)
Хайде, пък аз ще пращам поздрави и пясък от морето ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар