Общо взето началото на август мина горе-долу добре. Ама не съвсем. Загубих две неща, две момчета...Но те винаги ще са в сърцето ми.
Алекс вече го няма. И Ники го няма. С две думи и двамата ми портиери ме напуснаха. И двамата си ги обичах. И на сърце ми бяха. Особено Алекс.
Както се знаеше, Алекс си ми беше мой. А Ники беше момчето, с което работех. Нахаках се здраво и сега и двамата ги няма и той в най-трудния период, в който работата е много, и емоциите също.
За Алекс плаках. За Ники също.
Мисля, че има някакво проклятие над мен относно портиерите. Не мога да задържа никой повече от два месеца. Това не ми харесва.
Липсват ми. Искам си ги. Обичам си ги.
Знам, че ще го преживея. Ама в момента съм в онзи период и съм свръх емоционална, раздразнителна и хич не ми е добре.
Опитвам се да свикна. Не се получва обаче. Още щом си спомня за Алекс, очите ми почват да се пълнят със сълзи. А стъпя ли на работа и видя малоумната физиономия на новия ми колега.
Искам си Алекс. Искам си Ники.
Знам, че в живота ми има други важни неща освен тези мъже, но без тях не мога да открия кои са те.
Като бях с тях, само мрънках и се оплаквах....Сега съжалявам....
Като забравим лошото, остава да помним само хубавото, нали...
Липсвате ми, момчета....
2 коментара:
Една стара мъдрост гласи: "Не се знае какво печелиш, когато губиш". Та мило мое момиченце, помисли си за хубавите неща като...слънцето, морето, пясъка, блясъка в очите(дори и от сълзи).
Gluposti na turkaleta :) More, piasak i ochi sa izturkani neshta ot pesnichki i filmi. Tuka jiwota e realen, ne e kato na film i moreto hich ne moje da me uspokoi. Po skoro moje da me depresira...tai tai
Публикуване на коментар