Твоите бавни целувки
изгаряха ме нощ и ден.
Твоите нежни прегръдки
исках ги само за мен.
Твоята нежност изгаряща
ме гореше ужасно жестоко.
А аз самата - вече пареща,
потъвам бавно надълбоко.
Твоята весела страшна тъга
ме караше да плача и да се усмихвам.
Но един ден разбрах с много вина,
че не мога към теб да избухвам и стихвам.
Толкова по - лесно да бъдем двама.
Беше ми по - лесно да се смея, да живея.
И когато с теб исках да бъда пряма,
ти беше вече избрал да си с нея.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар