Когато седиш в тъмнината сам,
когато искаш, а не можеш да летиш,
тогава се сещаш за някоя някъде там,
която се молеше да я обичаш.
И искаш тази някоя някъде там
да е при теб тази нощ сега,
защото си самотен, не просто сам
и то не само сега във нощта.
А тишината е някак много шумна
и всичко във тебе силно крещи.
Как си могъл да оставиш тази жена?
И очите ти се пълнят със сълзи.
Днес едва разбра какво направи преди,
защото днес си различен, днес си друг.
И тази някоя някъде там вече няма за теб сълзи,
но тя не е просто някоя някъде там.
Тя бе жената, която нямаше да те остави сам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар