неделя, 4 май 2008 г.

От Ловеч до Слънчев Бряг и обратно - ФЕЙЛЕТОН



Датата е 1 май. Тръгнах за Слънчев Бряг. По пътя ми беше лошо, а особено по прохода Шипка беше ужасно. Стигнах в Бургас в 21:15 и чаках да дойде да ме вземе един приятел да ме закара до Слънчев Бряг, защото не знам дали се досещате, но вечер няма транспорт до Съни Бийч. След като чаках едно 30 минути, той дойде. Не го виня, не беше виновен той и всъщност нямаше никой виновен. До бар енд динър-а на Мания отидохме за 2 минути да вземем Надя и Богдан и да видя Краси. После се прибрахме в Несебър и цяла нощ сме обсъждали най-големите глупости на света. Ако има класация, то определено ние ще я оглавим. Никакво спане. С Краси си разказвахме спомени от детството.... :)
Датата е 2 май. Часът е към 9 без нещо. Душ. Навън обаче вали. Краси си отива до у тях, че е на работа, а аз отивам в хотела. Видях повечето колеги. Диди вече е с черна коса и сини лещо (малиии, мн са яки, бях впечетлена). Ванинка видях и Лили. Веско е станал старши. Боряна е асистент на Ицо (аисистант фронт офис мениджър). Бившата мениджърка на аниматорите е вече рецепционист. После ходих да пия кафенце в бар енд динъра и като заплющя един дъжд, половин час. То музика спря, аларми се включиха. Лудница. Изчаках да спре и пак отидох до хотела. Изчаках Богдан и Надето, че да отидем пак в Мания :). Ех тази Мания, пъпа ни там е хвърлен. Общо взето се мотахме. Валя дъж през това време поне 4-5 пъти и се прибрахме в Несебър да хапнем и да се оправяме. И оттогава почна лошото. Тъкмо се качвам в блока и като заваля една градушка, всичко побеля, цялата тераса се напълни, лудница. За капак спря и токът. Плюс това осъзнахме, че с 20 лева вход за дискотеката, то ние просто нямаме пари. Загубихме 2 важни неща. И Богдан го разбраха, че не е в болница, ами е на Слънчев бряг. 5 неща за 30 минути. Чудесно. Вече се чудехме да ревем ли, да се смеем ли. Пълни каръци и тримата. Супер нещастни се чувствахме.
Но полека-лека нещата почнаха да се оправят. Краси обеща да ни даде пари. Токът дойде. Дъждът не спря, но се появи едно момче, което щеше да ни закара. И работата на Богдан се нормализира. Само нещата не намерихме, но...ще го преживеем някъде.
Преди Мания се събрахме доста хора, оправихме се и тръгнахме.
Пред Мания опашката беше велика. Адски много хора, просто не мога да определя цифра. Най-нормално застанахме да чакаме на опашката. Постепенно се придвижвахме. Дойде нашия ред. Платихме доволните 20 лева и влязохме. Симпатично за начало, емоционално. А пропуснах да добавя, че преди Мания се видях с един интернет познат :) (който беше първия, с който се запознах за вечерта). После получих смс, че един друг интернет познат ще е там и с него се намерих в клуба. Поради причината, че имаше много хора, често се налагаше да излизаме на чист въздух, защото иначе дишахме само изпарения. И тогава номер 3 :) Третият интернет познат, с който се засякохме на входа и той ме позна...по очилата :). Музиката беше невероятна. В началото Веселин пускаше лиготии, но после Joe T. Vannelli размаза обстановката. С Надето си тръгнахме в 8 и 30 сутринта. В Несебър си бяхме към 9 и 30 ...и веднага заспахме до към 10:30. Идеята беше да си ходим на стоп аз и Невяна, но загубихме Мартин. Изпратих Надето, Богдан и Невяна да си ходят на стоп и тръгнах да търся Мартин. Беше му паднала батерията на телефона и беше неоткриваем. Добре, че спрял някакви хора и ги помолил да ми звънне. Оказа се на Кубан. А аз в края на Несебър. Един куфар и един огромен сак. През целият Несебър. До спирката на Феста Панорама. Чаках автобус 45 мин. Накрая стигнах при Мартин. Победоносно в 13:20.
И тръгнахме за Варна. На стоп. 20 мин сме чакали да ни вземе някой. Адска мъка. Накарая ни взема един човек. Ни потрошени веднага влезнахме в колата и заспахме. Мартин даже хъркаше. :) Какво да ви кажа. Остави ни във Варна и обеща, че ще ни закара до Търново. Обаче проблема беше, че ние бяхме адски гладни, батерията на моя телефон падна и просто бяхме изгубени отново. Хапнахме в Българска кухня и после отидохме да пием кола в някакво централно варненско кафе, като идеята беше да ползваме контакт и тоалетна :)
В крайна сметка към 17:00 отново тръгнахме. За търново. Лелееее...имах чувството, че това беше най-бавният шофьор на света. По магистралата караше с 90. И то сам на платната. В крайна сметка стигнахме към 19:30 във Търново. Звъннах на братовчед ми да ни изкара извън града, на магистралата. Там още по голям зор. Много коли, никой не спира. Добре, че едни хора минаха покрай нас и после се върнаха да ни вземат. Леле, този караше минимум със 150 км/ч. И за 35 мин си бяхме на разклона. Хапнахме по една пилешка супичка, докато дойдат Кирчето и Йонко да ни вземат......ОХххх...така мина моя път....Сега на 9ти май пак трябва да ходя, а така ме е страх какво ще ми се случи....!

Няма коментари: