Животът може да е чудесен, ама не баш...

Всеки ден си задавам въпроса как все на мен нещо се случва? Искам ей така нищо да не ми се случва, да имам скучен и нормален живот...да, да, ама не!
Концертът на Ъпсурт, Лора Караджова и Ja Rule мина чудесно, даже повече от чудесно. Подръпвахме попърс, мятахме ръце от ляво на дясно и се радвахме на мега якото му тяло на този негър :)
След концерта отидохме на блек парти, нали уж да продължим купона. Какъв ти купон, мен цяла вечер ми се реве. Г-н Единствен беше застанал на бара срещу мен и по най-ужасния начин прегръщаше едно момиче. Все едно ме нямаше. "Наздраве", усмивки, снимки...Сви ми се сърцето. Лошо ми стана. Прималяха ми краката, не мога да опиша какво почувствах. Освен че в последствие, че изгубих броя на водките и се чувствах пияна. Пияна и ... не, не мога да съм му ядосана. Но не мога да спра да плача. Да, аз, тази дето не дава на никой да й се качи на главата, дето побърква всички и дето принципно е непукистка. Защо го обичам, мамка му....и то толкова много. Защо той осмисля живота ми? Защо той разбива сърцето ми? Г-н Единствен...ха-ха...ама работата не е ха-ха...всичко се срутва. И се питам с какво го заслужих? Нали аз бях неговото добро момиче? Нали получаваше всичко, което искаше от мен? Главата ми се пръска... Отмъстих ли му снощи с онова момче...? Не, не го исках. Не исках да го правя пък и какво е отмъщението, ако на него не му пука? Исках него, само него и нищо друго. Това е единственият мъж, за който бях готова да бъда само негова. Сънищата са ми изпълнени как е с други жени и аз се побърквам още повече...
Искам да спра да плача, но не мога. Думи не намирам, за да преглътна сълзите си. Кога ще ми мине? Уфффф, искам да се махна от тук, искам да се махна от него. Искам да ми е леко, да го забравя.... Не искам много, искам малко, искам него....
Сърцето ми не е разбито. Сърцето ми го няма. И мен вече ме няма.
Изтривам телефона му. И него също :)