Преди два дена бях с една приятелка, с която работихме лятото на Слънчев бряг и съответно и това лято пак ще работим и ще живеем заедно. Тя е от 10 години с приятеля си, а е само на 22. Хапвахме, пийвахме бира и си говорихме. Не се бяхме виждали от супер много време и не си бяхме говорили така може би от миналото лято. Разказах и за новопоявилия се Г-н Единствен и за бившият ми приятел - Пламчето. Тя ме слушаше и само накрая каза:"Ей, откакто сме седнали ти ми говори само за Г-н Единствен, а за Пламен каза точно две изречения". Позамислих се и наистина осъзнах, че е така. Също така ми каза:"Ти си невероятно емоционална. Миналата година като се познах ти се радвах много, защото във всяко твое дживение имаше емоция и живот. Говореше, бързаше, усмихваше се и плачеше. Излизаше, забавляваше се и мълчеше на моменти. Всяко твое чувство беше изразено. А аз...аз какво мога да кажа като се обърна назад - мога да разкажа само моментите, в които с Венцислав сме се карали и сме си кръшкали и нищо друго. Ти може да съжаляваш за миналото си, но поне го имаш. Имаш спомени, имаш за какво да се смееш и за какво да плачеш. Имаш миналото. " Стана ми хубаво....винаги съм си мислила, че моето минало е простотия, че съм правила само грешки и даже че ме е срам от това. Обаче едно момиче ми се зарадва...на това, каква съм.
Поразпита ме дали ще се върна при Г-н Единствен. Аз казах "не". И тя попита "защо"...
Аз: Защото заминавам, нали знаеш на морето...
Тя: Пак Слънчев бряг ти е спасителен пристан от любовни мъки.
Аз:Опитвам се да спазвам максимата за далече от очите и сърцето.
Тя:Ти винаги успяваш. Възхищавам ти се винаги как затъваш супер надълбоко и накрая успяваш да се измъкнеш суха. Не само за мъжете. За абсолютно всичко.
Аз:Не знам как успявам. Някакъв талант ми е.
Тя:Лятото оправя всичко...
Аз:Пролетта разделя, лятото живее, есента събира, за да топлим зимата...
Тя: (смях) трябва повече да се забавляваме...
....
Дали наистина Слънчев бряг ще ми е спасителен пристан? Няма значение.... нали ще живея като за последно там, както всъщност си живея тук.
И всъщност, радвам се, че живея...защото след мен има нещо. Не нещо голямо, но нещо. Така че не ме е страх да умра...защото знам, че живея...като за последното... Все пак това е моят живот.
А ти Г-н Единствен...живей, но вече да знаеш, че не живея заради теб...е, добре де, съвсем мъничко...Живея заради себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар