Ми да, направих го, казах му, че ми липсва....Е не пряко де, ама чрез смс...Ама рекация никаква. Важното е, че вече не ми тежи на сърцето толкова, че сдържам емоциите си. В крайна сметка или аз не го заслужавам, или той мен. Може и двамата да не сме един за друг....А пък така си мислех, че си допадаме. И че нали се сещате, че той е Г-н Единствен и Перфектен. Да де, аз още си го мисля. Само че явно не е моята половинка. П0-скоро аз не съм неговата...
Карай, здраве да е...(макар че очите ми са пълни със сълзи). Има следващ. Мъж ли? Не, има следващ живот.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар