Да намеря някого....

Знаете ли колко е трудно да намериш някого, на когото да кажеш, че го обичаш? Това съвсем сериозно. Едно време, като бях малка, смятах, че любпвта е най-лесното нещо на света и че няма по лесно нещо от това да обичаш. Естесвено, раздавах своето "обичам те" наляво и надясно и се чувствах добре. Докато изкарах една-две сериозни връзки, казвайки на някой, че го обичам и после спирайки. Получавала съм много пъти нечие "обичам те", само че не съм им връщала моето. Давах го преди. Сега дори няма на кой да го дам, а получавам поне 1-2... Но на никой не мога да дам моето...
Ровя в главата си. Търсях някой да обичам. Айде, дори да съм влюбена и да сме щастливи евър афтър. Ама не става. Пламчето? Не, прекалена липса на романтика и прекалено наличие на футболна глупост. Кирчето? Не, 10 години разлика, не че я усещам, просто не ми е времето сега... Г-н Единствен....Да, но пък само той не ме иска. Ирония на съдбата. Само с него си представям всички романтични моменти от филми и клипове. С него се виждам всеки път като видя двама, които се обичат. Макар че и той е болен от липсус-романтикус. Всъщност и аз бях така. По едно време нямах нужда от любов. Ама от никаква! Ама пролетта ли нещо ме размекна, идващото лято ли и се деформирах. Почнах да ставам розова. Мозъчно розова. Почнах да рисувам сърца по тетрадките и по касовите бележки. Почнах да се заглеждам по околните мъже :) а преди не им обръщах внимание. Смисъл търся си го този някой, дето ще мога да му кажа, че го обичам. Моят принц от романтичния филм. Нали се сещате...мечтата на всяка 14 годишна. Ей, прав е един познат, който казва, че като ми чете блог-а все едно чете дневника на развълнувана 13 годишна тийнейджърка. Хубаво е човек да се вдетинява понякога. Аз имам нужда. ДОста време вече изкарах като кучка, че даже ми се й върна като на кучка. Той Пламен правилно викаше, че всичко се връща, а аз си вирех дупето и казвах, че няма какво да ми се върне. Има, имаа...и то още колко. Даже трябва да съм благодарна, ако ми се връща само толкоз малко. Ако ми се върне за всичките изневери...Пфу, то цял живот няма да стигне.
Да, ама нали се промених. Нали вече съм друга. Ала-бала-портокала. Ей го на, обичам го озни, ама той мен не. Най ме е яд за факта, че дори не успях да му го кажа. А знаете ли каква тежест пада от раменете, когато си споделиш чувствата. Казах му, че ми липсва. И толкоз. Все се притеснявах от нещо. Че мога да го уплаша с чувства или не знам и аз. Едно време беше лесно. "Обичам те" и толкоз. Щастие. И той те обича, и ти него. Няма по щастливи хора от вас. Ама сега не е така. Сега връзките на почват с разходка или кафе. Сега връзките почват със забърсванка от дискотеката, секс и евентуално може да ти се обади. Ама по-скоро не. Сега връзката започва с много голямо количество алкохол. Ама ако е възможно да не се знае колко много. Не си говорите. Направо си изучавате кътните зъби с език.
Ами протестирам. Писна ми от такива неща. Щото после ще се чудим ще се обади ли или не. Или ще го наричаме "тъпак" и "смотаняк", щото уж ни е склонил под формата на алкохол да правим секс, ама всъщност ще ни е гадно, че не се е обадил. Щото жените може да са какви ли не, ама няма да си легнат с най-големият убитак, ами поне малко ще го харесват. И после като се засичате по улиците ще се гледате малко на криво и толкоз. Щото той може дори и телефона да не поиска. Едно време не ми пукаше.
Или май пораснах. Като бях на 16 смятах, че мисията на живота ми е да бъда с колкото се може повече мъже, да нося 10 см ток и възможно най-късата пола и не ми пукаше за ничий телефонен номер. Давах моя, ако ми го поискат, ама всъщност, ми беше все тая. Излизах с тях понякога, ама просто от скука. Ей богу, от дискотечните типове има големи изроди, заклевам се. Някой започват разговора с изказването:"Ами какво за мен...карам мерцедес" ХАХАХАХАХА, ами много яко, че караш мерцедес бе пич, само че нямам желание нито да ти видя мерцедеса, нито теб повече. Братовчедка ми често повтаряше, че ако мъжете нямат акъл, поне на челата им да пише каква кола карат. Да, ама братовчедка ми е като топ модел и не я бърка. Всъщност и тя реве за този и онзи. Ама това е, защото мъжете са дебили. Или поне тези, на които тя попада.
Та идеята на тази статия е да ви кажа, че ми писна от еднонощни забивки (даже вече не ме кефят и са ми противни). Искам да изляза на среща, като нормално момиче. Да се целувам пред вратата за първи път. Да си пишем смс-и. И всичко да бъде малко като на романтичен филм....Първият ни път, първата целувка, първата среща....оф, май са в обратен ред... Но според зависи де...
Ако някой има желание за първа среща с мен, да ми каже ;)
Айде бе, кво толкова, една среща...аз и без това заминавам след две седмици, ама да се накефя :).... Само глупости.... Всъщност искам една нормална първа среща с г-н Единствен. Всъщност в момента искам само да му видя лицето и усмивката....Всъщност...искам си го обратно...Всъшност...не знам какво искам...shit!