Това е. Край с Г-н Единствен. Т.е. вече не е господин Единствен и не е божество за мен. Вече е обикновен простосмъртен човек. Разчертах две графи. Нали се сещате, от онези с "+" и "-". Той събра повече минуси, така че аут фром май лайф. Опитах някакво сдобряване снощи, всъщност опитах да разбера идеята на скарването, но получих едно рязко "аз на теб обеснения не ти дължа". Честно, много ме заболя и заплаках веднага. Даже плаках до края на вечерта, докато заспах всъщност. Успокоително се обадих на Кирчето, да ми каже и той две-три лоши думи за дадения господин, защото знам, че на него не му лежи на сърцето. И в крайна сметка ми говори така убедително, че почти се навих, че Г-н Единствен не е стока, не си струва и е пълна загуба на време. Ами браво, ама някак си не искам да го повярвам. Но ще си го повтарям като мантра и тук-виж станало. Някакви черни магии за гонене от мисленето, баене и разни там други глупости. Все пак, заминавам. УСПОКОЕНИЕ!
Дишам, дишам, дишам! Не го обичам, не го обичам, не го обичам! Той не ме заслужава, той не ме заслужава, той не ме заслужава! Светът е прекрасен без него!!!!
Всъщност може да не ми е мъчно за него, а за всичко неизпълнено с него. Мъчно ми е за всички обещания дадени от него, за всеки изгубен миг. Даже не ми е мъчно за секса. Сексът не струваше много. Но обичах кожата му до моята. Обичах дъхът му. Обичах ръцете му, които ме прегръщаха и подлудяваха. Явно не съм обичала него. Обичах усмивката му. Много.
Майната му. Не е единствен, нали? Нали, нали? Шит...пак почвам да се надъхвам колко го обичам. А вече не съм сигурна дали е така или ми е просто фикс идея. Щото нали той ме отсвири, а на мен нали не ми се е случвало. Ами много ясно. Това е просто философското обеснение на нещата. Не обичам да губя, и заради това се опитвам да си го взема пак. Само че! Човек трябва да се научи и да губи. Аре бе, кво толкоз, един мъж, голяяямата работа. Ще имам 100 мъже напред. Какво съм се завайкала, че ще остана сама, при положение, че нямам още 20 години. Те хората се разделят на по 40 и пак намират любовта, аз тука съм омрънкала света. Не така, Стейси, няма да правим глупости сега и да се излагаме. То каквото си е писано, ще стане. Не съм хубавица, ама ставам. Все пак русата коса и сините очи ще са винаги на мода. Дребничка съм, те и джобните гаджета са на мода. Имам хубава усмивка..........
Леле....до къде стигнах. Сама да се надъхвам колко съм секси. Ми секси съм, по дяволите. Имам най-невероятното дупе на света и се заклевам, че никой няма толкова яко дупе.
Пък и Йовко каза, че имам страхотен смях. Като на бебе. И ме караше да се смея ли, смея...
Грррррррр, Г-н Единствен, единственият с неспоменато име тук. Всъщност реално погледнато не е такъв, какъвто го извисявах. Много лош човек е за много хора. Много момичета са се опарили от него. Какво ме привлече в него не знам. Това, че бях подвластна и че имах респект. Това, че ме плашеше и не смеех да му се противопоставя... Не заслужавам това... То всичко се връща, както казва Пламен. Всичко ще му се върне. Знам това, защото и на мен ми се върна. И така до кога ще се върти този омагьосан кръг? За вечни времена.
Винаги някой ще бъде наранен. Нараненият, от своя страна преди това, ще е наранил някой друг и т.н. Какво се паля толкова. Пак трябва да си сложа шлема на кучката и да закрача гордо напред. Аз съм силна, аз се оправям с всичко. Аз успявам. Ей, не забравяйте, че аз се справям във всякакви мокри ситуации и излизам суха.
Г-н Единствен само може да съжалява, че е изгубил такова същество като мен. Нали? Хайде, потвърдете де....
Няма коментари:
Публикуване на коментар