Неправилно
Отначало всичко започва на шега, отначало всичко е един невинен флирт. След време идва обаче и трепетът да го видиш, да си до него, само погледът му да ти е достатъчен, за да видиш слънцето през деня. И всеки ден, без дори и капка от него, е мъчение, превръща се в тъжна буря, навяваща пепел в очите ти... наранява очите ти и те започват да сълзят... раните стават дълбоки в сърцето ти и солените сълзи те карат още повече да страдаш.
Но не спираш. Продължаваш да се задоволяваш с малкото, което ти дава. И няма как иначе – той повече не може и не трябва да ти даде. Вече е дал всичко на нея – първата. Ти си просто тази, с която утешава самотните си нощи. Споделя с теб тъгите и радостите си, но все пак не ти дава сърцето си. А може би ти го е дал? Никога няма да спреш. Цял живот ще се чудиш дали тя е по-важната, коя заема повече квадрати в сърцето му, дали и останалите в живота му са като теб... дали означаваш нещо за него... и ще те боли, че отговора никога няма да знаеш.
Питаш се – правилно ли е това? Това ти знаеш от самото начало. Не! Разбира се, че не! Всичко това води до страдания, всяка нежност между вас ти коства част от душата. Тялото ти ликува обаче. Тялото ти не е изпитвало такава страст, такова усещане, такива трепети, а душата ти... такива болки. Всяка целувка е сол в раната, всяка нежност – нож в гърба, и не само в твоя. Ти лъжеш и нея, невинната... нея, неговата, нея, която има повече право да е с него.
Ти нямаш право на нищо. Дошла отнякъде в живота му, объркала реда на нещата, крадеш от това, което не ти принадлежи. Крадеш усмивки, крадеш ласки, крадеш любов. Но това, макар и зловещо, макар и неправилно, те прави малко по-щастлива. Чувстваш се за момент обичана и желана от този, който и ти така силно желаеш. И не искаш да мислиш за това колко грешна си в мислите и делата си, това само ще усложни нещата. Вината би те накарала да си нещастна, това е и причината да се оправдаваш сама пред себе си. Не искаш да страдаш... удобно ти е да смяташ, че дори и за момента, той е с теб, той мисли за теб... и това ти стига.
Не искаш и да се замисляш кое има повече значение. Дали ти, онази другата, тайната, за която никой не знае и която винаги ще остане там, в леглото му, в телефона му с мъжко име, или онази, която е с него пред всички, която той казва, че обича, на която е отделил толкова време от живота си. Успокоява те, че в крайна сметка е далеч по-добре за теб да си тази, с която изневеряват, отколкото тази, на която изневеряват. Ако се замислиш още по-надълбоко обаче, непременно ще дойде и въпросът: “Ако все пак ти си по-истинската, защо той продължава да е с нея?”... А отговорът може да боли ужасно… не питай по-добре... стой така и мълчи, ти нямаш право да искаш друго…
И пак си сама... защото тази вечер той трябва да е с нея. Бъди силна, когато ги виждаш заедно и си мисли, че щом я остави, той пак на теб ще се обади. И никога не му показвай колко го обичаш, никога не искай от него да я остави, никога не го карай да прави компромиси заради теб, ти нямаш право на това.
***
Самотна е вечерта. По-самотна дори и от теб в момента. Стоиш сама в тишината, догаря поредната цигара в пепелника, а телефонът отчаяно мълчи. Да, той още е с нея, но ти имай търпение. Когато той и даде това, което й се полага, ще дойде и твоят ред.. Ще ти даде капка от себе си, капка, която в теб ще прелее…
Есето е на Виктория Иванова и съм го взела от откровения.ком. Просто описва моментното ми състояние и отношенията ми с Г-н Единствен преди. И може би и сега. Не е ясно. Евала на Виктория. Дано никой не се чувства като главната героиня в есето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар