Понякога губя..Излъгах-винаги губя, търсейки някой..
Губя се. Търся се. Хапя се. Губя го. Търся го. Хапя го.
И тичам. И тичам. Не зная защо. Страх ме е?
Страх ме е, да.
Тичам по покриви, жици, антени.
Прегръщам ги. Измислям си, че го усещам.
Нали любовта е атоми и електрони..?
Мисля си, че е той е в телевизора. В кутията.
Стои и ме гледа. Усмихва се.
Пак тръгвам да бягам. Не мога да гледам. Боли ме.
И тичам отново. Тичам отново.
Целувам асфалта. Измислям си, че е минавал по него.
И пак бягам, нали? И тичам, и тичам..
Гоня го. Губя го. Измислям го.
Усмихвам се мокро. От очите вали дъжд.
Смесва се с капещите сълзи на небето.
Бягам. Бягам. Усетих го.
Целуваше ме с дъжда. Правихме любов.
Измислях си.
Тичах. Тичах бясно. Не знаех къде е.
Стигнах морето. Целувах вълните и морката пяна.
Напих се. С нежността им. Заспах сгушена в пясъка.
Сънувах, че тичам..и тичам , и тичам...
Събудих се от целувка.
Стоеше приведен над мен.
Кичур любов се провисваше през лицето му.
Стреснах се.
Понечих да бягам, ли бягам..
Погледнах краката си с ужас.
Вместо тях имах рибена перка.
Когато се събудих, бягах до дома му.
Бягах, бягах.
Когато стигнах,на вратата имаше лист:
"Заминах."
От тогава не бягам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар