Петъчният ден мина що годе нормално. Мъчех се да преживея четвъртъчните ми неволи. Поплаках си. Поспах повечко, пък си казах майната му и тръгнах. 3D a.k.a. AnneMiek и Maxxi Jazz бяха изпълнители вечерта. Пропуснах голяма част от Макси Джаз, но за сметка на това помогнах на приятел. След концертите бяхме в шатрата. Честно, много яко беше ;).
СЪответно и г-н Единствен беше там, по ирония на съдбата на съседната маса. През цялата вечер се опитвам да го отбягвам, даце предупредих моите момчета в никакъв случай да не ме оставят при него. Беше ми страхотно. Танцувах си много и не ми пукаше дали той е там или не...Всъщност съвсем малко. Предпочитах да съм с гръб към него и да не го виждам. Рано се и прибрах. Изпратиха ме до вкъщи и си говорихме около половин час на вратата. Така е, когато не си се виждал отдавна с хората.
Събота сутринта бях на изпит, на който съответно нищо ненаправих. Пих кафе на 2-3 пъти, видях се с разни познати, спах и вечерта излязох на концерта. Биг Мистейк. Имаше около 10 000 души, а Денис искаше да ме закара най-отпред. Спасих го 5 пъти от бой, извиних се един милион пъти и стигнахме на 20 метра от сцената, а аз не можех да дишам. Добре, че се появи един приятел и се измъкнах, а Денис го оставих сред лудницата. Пих кафе в сити центъра и взех решението да ходя на Плевен. Вальо също реши да дойде с мен. И така към 12 часа дръжно заминахме на Плевен. Бяхме в Канапе, а после в Бижу. Смея да кажа, че беше доста хубаво. Щури танци до зори. :) Баш до зори, до 6 и 30 сутринта. Следващият ден...Спане цял ден. И вечерта пак рано заспах. И смея да твърдя, че пак не съм се наспала.
А той толкова ми лиспва, че в момента не мога да мисля за нищо друго!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар